Решение № 486 от 10.08.2026, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Монтана, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630102035 по описа за 2024 година

Производството е по делото се развива по предявен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК. Направено е и искане по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищците О. К. А., К. К. А.а – Радева, Л. Г. Т. и М. С. Н. твърдят в исковата си молба, че са собственици по наследство от общия им наследодател В. С.

Виденов на два земеделски недвижими имота, находящи се в местността Мало поле, подробно описани в исковата молба. Виденов получил собствеността от реституция. При опит да се снабдят със скица на имотите, установили че през 2021 година ответникът Г.

А. Г. се снабдил с нотариални актове по обстоятелствена проверка и бил признат за собственик на имотите им на основание давностно владение. Два месеца по – късно прехвърлил собствеността върху процесните имоти на сина си – втория ответник А. Г. А..

Оспорват фактите, предмет на удостоверителното заявление на нотариуса. Предявяват настоящия иск, с който съдът да постанови за установено по отношение на ответниците, правото им на собственост по отношение на имотите. Като последица на основание чл.537, ал.2 ГПК правят искане съдът да отмени издадените в полза на ответника Г. Г. НА за собственост. Претендират и направените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Г. А. Г. и А. Г. А. оспорват предявения иск.

Заявяват, че ответникът Г. А. е установил владение върху двата имота преди повече от 25 години. Владението му било явно, спокойно, което дало основание на Нотариуса да издаде и констативен нотариален акт за собственост. Оспорват факта наследодателят на ищците да е притежавал процесните недвижими имоти – освен цитираното решение 26 РГ, други доказателства за собственост не представят а в самото решение тези имоти не фигурират. Ето защо молят съда да отхвърли предявените искове.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, след анализа на които съдът достига до извод за неоснователност на предявения иск за собственост.

Безспорно е, че ищците са наследници на В. С. В., поч.на 24.03.1961 година.

1

С решение 26РГ на ОСЗГ Монтана е признато правото на собствеността по отношение на нива с площ от 19.630 дка площ, находяща се в терен по Параграф 4 в местността Брестака.

При изготвяне на плана на новообразуваните имоти в местността Мало поле, одобрен 2004 година, възстановеният имот е разделен на две части – имот 004165 с площ от 6.475 дка и 004139 с площ от 4.868 дка. По КК на град Монтана това са имоти с идентификатори *** и 48489.139. Според заключението на вещото лице поземлените имоти, въведени като процесни, напълно съвпадат с имотите по плана на новообразуваните имоти и предхождащия го помощен план и при съпоставка достига до извод, че именно тези имоти са образувани от възстановения с решение 26РГ на ОСЗГ Монтана по – голям имот от 19.630 дка площ, включително и като разположение, без значение от промененото наименование на местността. За тези имоти не са издавани заповеди по Параграф 4, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ, видно от представена официална справка от Община Монтана.

За да установят, че са придобили по наследство право на собственост върху процесните имоти (каквото основание са заявили в исковата молба), следваше ищците да установят чрез провеждане на пълно и главно доказване, че техният праводател е бил техен собственик, респ.собствеността върху земеделските земи е възстановена по предвидения в закона ред. Едва след това на установяване подлежеше факта, дали са настъпили правопогасяващи правото им на собственост факти (което беше в доказателствена тежест на ответниците). В случая се касае до имоти със статут на земеделска земя, които попадат в терен по Параграф 4. По отношение на тези имоти Законът предвижда специална процедура по възстановяване на собствеността. Решенията на поземлените комисии, с които се възстановява собствеността върху терени по Параграф 4 имат конститутивно действие, ако са постановени преди влизане в сила на ЗИДЗСПЗЗ, обн.ДВ бр.60/30.07.1999 година, когато е въведена ал.7 на Параграф 4. След това изменение на закона, за да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, следва да е издадена Заповед на Кмета на Общината по Параграф 4, ал.7.

В случая решението на ОСЗГ е от 2003 година, т.е.много след въведеното изменение в закона. След като такава Заповед няма издадена, то собствеността не е възстановена и ищците неоснователно претендират да са придобили собственост по наследство.

Дали по отношение на ответниците са били налице предпоставките за трансформиране на владението в право на собственост и дали изобщо са осъществявали факт на владение, няма отношение в случая към преценката на съда за неоснователност на предявения иск. Това е така, тъй като според задължителните указания, дадени в ТР 11/2012 година на ОСГК на ВКС, „при оспорване на признатото с акта (КНА) право на собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна“.

Следователно, в настоящото производство ищците следваше да докажат, че в полза на техния наследодател е възникнало право на собственост, което право предвид спецификите на имота, се възстановява в определените от закона срокове и ред. По делото безспорно се установи, че по отношение на имота процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Ищците не са въвели друго основание за придобиване на правото на собственост освен наследяване. След като наследодателят им не е притежавал правото на собственост, респ.последното не е възстановено на наследниците му, то предявеният иск за собственост се явява неоснователен.

При този изход на делото, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените в производството разноски.

По изложените мотиви съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от О. К. А. с ЕГН ********** от град София, ул.Гео Милев 118, вх.А, ет.2, ап.5, К. К. А.а – Радева с ЕГН ********** от град София, ***, вх.А, ет.4, ап.9, Л. Г. Т. с ЕГН ********** от град София, ул.Горски пътник 40, вх.А, ет.2, ап.202 и М. С. Н. с ЕГН ********** от град Добрич, ***, вх.А, ет.6, ап.17 срещу Г. А. Г. с ЕГН ********** и А. Г. А. с ЕГН ********** и двамата от град Монтана, жк.Младост, бл.25, вх.Ж, ет.1, ап.1 исков за установяване правото на собственост по отношение на ПИ с идентификатор *** с площ от 6480 кв.метра с административен адрес град Монтана, местност Мало поле с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване нива, както и по отношение на ПИ с идентификатор *** с площ от 4869 кв.метра с административен адрес град Монтана, местност Мало поле с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване нива като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА О. К. А. с ЕГН ********** от град София, ул.Гео Милев 118, вх.А, ет.2, ап.5, К. К. А.а – Радева с ЕГН ********** от град София, ***, вх.А, ет.4, ап.9, Л. Г. Т. с ЕГН ********** от град София, ул.Горски пътник 40, вх.А, ет.2, ап.202 и М. С. Н. с ЕГН ********** от град Добрич, ***, вх.А, ет.6, ап.17 ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.

А. Г. с ЕГН ********** и А. Г. А. с ЕГН ********** и двамата от град Монтана, жк.Младост, бл.25, вх.Ж, ет.1, ап.1 сумата от 818.07 Евро, направени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

3