Решение № 285 от 21.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20233100900119 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба предявена от Й. А. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******, чрез адв.В. Н., със съдебен адрес: *******, против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от К.Х.Ч., Б. А.а В., Е.Й.Б. и Б.Х.П., действащо чрез юрисконсулт П. Н., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на застрахователят да заплати на ищеца сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от смъртта на синът му Й. Й. А., който е починал в следствие от ПТП настъпило на 19.10.2018г., около 01:30 часа на републикански път II-29, с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна, на територията на общ.Аксаково, обл.Варна по вина на водача лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.

№*******, чиято отговорност към момента на инцидента е била застрахована при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.10.2018г.-датата на деликта, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка за евентуално доброволно плащане на застрахователното обезщетение с IBAN: ******* и BIC: *****.

В исковата молба се твърди, че на 19.10.2018г. на републикански път II-29, е настъпило ПТП с участието на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№*******, управляван от С. И. С., в резултат от което е настъпила смъртта на Й. Й. А.. Сочи се, че по повод процесното ПТП е образувано наказателно производство, в границите на което С. С. е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на Й. А.. Сочи се, че ищецът е баща на 1 починалия, поради което има право да получи обезщетение за претърпените от смъртта на синът си вреди. Поддържа се, че внезапната смърт на Й. А. е довела до множество страдания и огромни затруднения в семейство му, както и че отношенията между баща и син са били изключително близки и топли, характеризиращи се в взаимно разбирателство, обич и подкрепа. Развити са обстойни съображения за претърпените от ищецът неимуществени вреди в резултат от внезапната, неочаквана и насилствена смърт на неговия син, която е причинила на първия неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред, тъй като загубата на най-близкия до него човек е непрежалима. Изложени са и съображения за реда за определяне и за размера на дължимото обезщетение, като се поддържа, че предявеният иск е съобразен с принципа за справедливост, с действително претърпените болки и страдания и с лимитите на отговорност на застрахователните компания по ЗГО за 2018г., като и със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. На следващо място се твърди се, че водачът на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№*******, попада в кръга с лица, чиято отговорност се покрива от застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключена с ответника, със срок на валидност от 23.04.2018г. до 22.04.2019г. Твърди се, че със Заявление вх.№****** и Допълнителни заявления от 21.02.2022г. и от 20.04.2022г., ищецът е предявил пред ответният застраховател претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че по така заявената претенция е образувана Щета №******, която е приключила с отказ за плащане на застрахователно обезщетение с мотив, че липсва законно основание за това. Развити са подробни съображения за противоречието на разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ, която въвежда задължителна предпоставкапредявяване на доброволна претенция пред застрахователя като условие за реализирането на гражданските права по съдебен ред, с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и с основни принципи, залегнали в ГПК. Поддържа се, че горецитираната правна норма по недопустим начин ограничава правата на пострадалите да претендират и получат своевременно застрахователно обезщетение.

С депозираният в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответника, се признава наличието на застраховка “Гражданска отговорност“ по Полица №******, относно лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№*******, валидна към датата на процесното ПТП. Оспорва се наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение, като се поддържа, че въпросната застраховка няма покритие по отношение на претенцията, при условията на чл.477, ал.2 от КЗ, тъй като процесният автомобил е бил противозаконно отнет от собствениците му в съучастие между водача И. С. и починалият Й. А.. Сочи се, че съгласно чл.493, ал.2, т.1, б.“а“ от КЗ застраховката “ГО“ на автомобилистите покрива отговорността за вредите по ал.1, причинени от виновния водач, при условие той че не е придобил владението върху автомобила чрез кражба, грабеж или престъпление по чл.346 от НК. Твърди се, че в настоящия случай е налице кражба на л.а. с рег.№*******, което обстоятелство е изрично установено в наказателното производство, образувано във връзка с процесното произшествие и настъпилата смърт на единия от извършителите. С оглед 2 изложеното се поддържа, че процесният застрахователен договор не покрива отговорността на водача на л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******* за нанесените при управлението му вреди на трети лица, съответно, че предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение се явява неоснователен. На следващо място се оспорва размера на иска, като недоказан и завишен-несъобразен със съдебната практика и принципа за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД. В условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване от страна на починалия пътник в автомобила, както за настъпването на деликта, така и на негативния за него резултат. Твърди се, че извършвайки кражба на автомобила, с който впоследствие е реализирано произшествие, Й. А. сам е допринесъл за настъпването на деликта, като това негово противоправно поведение се явява условие, без което е нямало да настъпят, последващите произшествие и смърт. Твърди се още, че приносът на починалия се изразява и в пътуване, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, без поставен предпазен колан, което е довело до изпадането на тялото му от автомобила, съответно е причинило настъпването на тежки увреждания и летален изход. Наред с това пътувайки при неправоспособен водач, който е употребил алкохол и наркотични вещества, пострадалия се е изложил на повишен риск от настъпването на произшествие със злощастен край. В този смисъл и в условията на евентуалност, се претендира за редуциране на размера на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалия за настъпването на деликта и на уврежданията. Оспорва се акцесорната претенцията за лихва за забава, като следваща съдбата на главният иск и по отношение на началната дата, от която тя се дължи. Твърди се, че датата, от която застрахователят дължи изплащането на законна лихва за забава е уредена в разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити съображения в подкрепа на претенцията. По конкретно се оспорват възраженията на ответника за липса на застрахователно покритие и за съпричиняване на вредоносният резултат от страна на пострадалият. Твърди се, че Й. А. не е знаел, че владението върху л.а.“Рено Туинго“, с рег.№******* е противозаконно отнето и не е съдействал за извършването на това престъпление. Също така не е знаел и че към момента на инцидента С. С. е бил неправоспособен водач. Твърди се още, че Й. А. е получил процесиите увреждания, довели до неговата смърт, въпреки наличието на поставен предпазен колан.

Оспорват се доводите за прекомерност на размера на поисканото обезщетение, като се поддържа, че същият е адекватен, съответства на получените неимуществени вреди и принципът закрепен в чл.52 от ЗЗД, също така кореспондира с икономическата и обществена конюнктура, и лимитите на отговорността на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва се и възражението на ответника за недължимост на лихва за забава, като се поддържа, че тъй като в случая законната лихва е компенсаторна, тя се дължи от датата на деликта. Сочи се, че ако главният иск беше насочен към деликвентът, то той би дължал лихва от датата на увреждането, съответно застрахователят я дължи “per argumentum“ от чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3, вр. чл.432, ал.2, изр.1 3 от КЗ. Поддържа се, че застрахователят дължи на пострадалия застрахователно обезщетение, което включва главница за имуществени вреди, главница за неимуществени вреди, законна лихва, пропуснати ползи и др. Поддържа се още, че ако застрахователят не се произнесе в срок, той дължи и законна лихва върху застрахователното обезщетение, в което се включва и законната лихва, дължима от деликвента от датата на деликта.

С отговора на ответника на допълнителната искова молба, се поддържат оспорванията, възраженията и доводите за неоснователност на претенциите.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си представител, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки, се доразвиват съображения за основателност иска.

Ответникът, чрез пълномощникът си, оспорва предявеният иск, поддържа отговора на ИМ и възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника-С. И. С., се явява лично, но не взема становище по претенциите.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото са приети безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.10.2018г., около 01:30 часа на републикански път II-29, с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна, на територията на общ.Аксаково, обл.Варна е настъпило ПТП по вина на водача лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№*******, като към този момент Й. Й.

А.-син на ищеца се е возил в посоченият автомобил и в резултат от инцидента е настъпила неговата смърт. Също така е прието за безспорно, че към датата на въпросното ПТП с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Рено Туинго“, с рег.№*******, обективирано в Полица №******, както й че във връзка настъпило събитие ищеца е предявил пред ответното дружество писмена застрахователна претенция със Заявление вх.№****** за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана Щета №******, приключила с постановен от ответника отказ за плащане на застрахователно обезщетение.

Установява се от материалите по НОХД №1395/2021 по описа на Окръжен съд Варна, което е приобщено към настоящото дело, че с влязла в законна сила присъда, С. И. С. в качеството му на водач на лек автомобил “Рено Туинго“, с рег.№*******, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“ вр. ал.1 от НК, тъй като на 19.10.2018г., около 01:30 часа е предизвикал ПТП на републикански път II-29, с посока на движение от гр.Добрич към гр.Варна и в резултат от това по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващият в автомобила Й. Й. А..

Видно е от приетият по делото препис от Удостоверение за родствени връзки издадено от Община Балчик, че ищецът е баща на загиналия в катастрофата.

4

По делото е изслушано заключение на комплексна Съдебно медицинска и автотехническа експертиза, вещите лица, по която са дали заключение за механизма на настъпване на ПТП и уврежданията на починалото лице.