Определение № 1267 от 16.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1267 гр. София, 13.05.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20221000501283 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Н. И. Н. от гр.Монтана против Определение №179/ 22.03.22г. по в.ч.гр.д.№87/22г. на ОС-Монтана,с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателя срещу определение №797/10.12.21, постановено по частно гр.дело №203/ 2021 на РС-Монтана, с което е постановено вписване в книгата по чл.49, ал. 1 от. ЗН, че жалбоподателят е загубил правото да приеме наследството от С. Д. У.,б.ж. на с.***.Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му.

Ответната по частната жалба страна Банка „ДСК“ЕАД не взема становище по делото.

Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт на въззивния съд от легитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С молба от 17.05.21 г. Банка „ДСК“ЕАД е поискала на основание чл.

51 ЗН на призованите към наследяване на починалата С. Д. У.,б.ж. на с.*** да бъде определен срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от 1 него. В искането е направено позоваване на качеството на банката на кредитор на починалата по договори за банков кредит.С определение от 23.07.21г. по образуваното по молбата гр. д. № 203/2021 г. На РС-Монтана съдът е указал на наследниците на С. Д. У.,б.ж. на с.*** –жалбоподателя /син/ и К. Р. Н. в срок до 14.10.21г. да заявят дали приемат наследството на С. Д. У.,б.ж. на с.*** , починала на 30.01.21г., като и м указал, че ако в дадения срок не отговорят губят правото да приемат наследството.Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.21г.За съдебното заседание жалбоподателят е бил нередовно призован,поради което съдът е отложил делото за 18.11.21г. като е разпоредил след изготвянето на справка за постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя,същия да бъде призован.От изготвената справка е установено,че постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя са в гр.***, жк“***“ №**,вх.“*“,ап.*.Призовката за съдебното заседание,изпратена на посочения адрес, е върната с отбелязване,че „лицето е търсено и не е открито“,а по сведение на съден от ап.18 „лицето рядко идва на адреса,а е от гр.***“.В съдебното заседание на 18.11.21г. съдът е приел,че и двамата наследници,които не са се явили, са редовно призовани,поради което е дал ход по същество. На 10.12.21г. съдът е постановил определение, с което е постановено вписване в книгата по чл.49, ал. 1 от. ЗН, че жалбоподателят е загубил правото да приеме наследството от С. Д. У.,б.ж. на с.***.Определението е мотивирано с неизпълнението на указанията на съда и непредставянето на становище във връзка с приемането или неприемането на наследството.на 14.01.22г. настоящия жалбоподател е подал частна жалба срещу постановения акт, в която е изложил доводи за неговата незаконосъобразност. За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението от 10.12.21 г. с обжалваното определение, ОС-Монтана е приел, че определението , с което съдът по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН е разпоредил да се впише, че призован към наследяване е изгубил право да приеме наследството, не подлежи на обжалване. Изложил е аргументи, че извършените от съда положителни действия, с които се удовлетворява молба на заинтересовано лице, не подлежат на обжалване, който извод следва от приложимата в случая изрична норма на чл. 537, ал. 1 ГПК – поради естеството на производството няма противна страна, засегната от акта. В решението е посочено, че когато охранителен акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, засяга правата на трети лица, породеният от това спор, 2 ако е за гражданско право, се разрешава по исков път.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното о пределението е неправилно.Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Целта на производството е внасяне на яснота по въпроса за придобиване на наследството от призования наследник. Това производство е особено охранително производство – инициира се по молба на заинтересувано лице, но в същото участва призованият към наследяване и предметът на издавания охранителен акт /акта, с който се определя срок на призования към наследяване/ е свързан с упражняване на неговото право да приеме наследството. Постановеният от съда акт за определяне на срок по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН на призования наследник не подлежи на обжалване, тъй като се касае до издаден охранителен акт, който удовлетворява молбата на заинтересуваното лице и същото няма право да го обжалва /чл. 537, ал. 1 ГПК/. В производството по чл. 51 ЗН обаче се издават и други охранителни актове. При мълчание на наследника сезираният съд по реда на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН разпорежда да се впише, че призованият към наследяване е изгубил правото да приеме наследството. В тази хипотеза издаденият охранителен акт засяга правото на участващия по разпореждане на закона в производството по чл. 51 ЗН призован към наследяване да приеме наследството или се касае до издаване на охранителен акт, отразяващ се на правата на участник в производството. Следва да се има предвид, че приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер, зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, и се отразяват на правната му сфера. При отчитане на особеностите на производството по чл. 51 ЗН и на характера на акта на съда за вписване по реда на чл. 51, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН, че призованият към наследяване е загубил правото да приеме наследството, следва да се приеме, че това лице има правен интерес да обжалва визирания съдебен акт и последният подлежи на обжалване. Действително съдебната практика приема, че с иск наследникът, по отношение на когото е вписано изгубване на правото да приеме наследството по реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на вписването в хипотезата на приемане на 3 наследството преди определянето на срок по чл. 51 ЗН. В случая обаче жалбоподателят твърди в частната жалба,че е приел наследството останало от майка му с описаните действия,които са извършени преди постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят в частната жалба не се позовава на нередовности във връзка с връчването на определението от 23.07.21г. /с което е даден срок за приемане на наследството/ и призоваването му за съдебното заседание насрочено за 19.11.21г. но такива в случая са налице поради нередовното призоваване на същия.На практика съдът е постановил определението от 10.12.21г. без настоящия жалбоподател да е уведомен за развилото се производство.Макар и жалбоподателят да не се е позовал в частната жалба на посочената нередовност при уведомяването ,при наличието на пълен въззив в настоящето производство /ТР №7/15.01.19г. по тълк.дело №6/17г. на ОСГТК на ВКС/,съдът следва да вземе предвид допуснатото нарушение.С определение № 614 от 13.12.2013 г. по ч. гр. д. № 6634/2013 г. на ВКС, I г. о., е прието,че за лицето, по отношение ,на което по реда на чл.

51, ал. 1 ЗН е разпоредено вписване на изгубването на правото да приеме наследството, липсва друг път на защита в хипотезата на нарушена процедура по цитираната разпоредба.

По изложените съображения изводът на Софийски градски съд, че решението на СРС не подлежи на обжалване е незаконосъобразен, което налага отмяната на атакуваното определение и връщане на делото на въззивната инстанция за произнасяне по същество на частната жалба.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ против Определение №179/ 22.03.22г. по в.ч.гр.д.№87/22г. на ОС-Монтана.

ВРЪЩА делото на ОС-Монтана за произнасяне по частната жалба на Н. И. Н. от гр.Монтана срещу определение №797/10.12.21, постановено по частно гр.дело №203/ 2021 на РС-Монтана.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5