Решение № 24 от 22.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. ***, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. И.А като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20224400900165 по описа за 2022 година

С исковата молба от М. И. Н.- СИНДИК на „*** „ЕООД / н ./ срещу „*** „ЕООД / н ./ , ЕИК-*** с.Ч. , ул.“ *** „ № *** ,представлявано от управителя М.Г. и срещу И. Н. И. от гр.Ч.Б., ул.“*** „ №*** са предявени обективно съединени искове по чл. 647,ал.1 т. 6 от ТЗ за обявяване за относително недействително спрямо кредиторите на „*** „ЕООД / н ./ на решението от 01.07.2021г. на едноличния собственик на капитала за изплащане на дивидент в брутен размер 86 842,11 лв. , а след удържане на окончателен данък при източника в нетен размер 82 500лв. ,реално получен от собственика и свързано лице И. Н. И. през м. юни 2021г. с което са увредени кредиторите и свързания с него иск по чл. 55 от ЗЗД за осъждане на И. Н. И. да заплати на „*** „ЕООД / н ./сумата 82 500 лв. / реално получения дивидент в нетен размер / ,като получена без правно основание ,след обявяване недействителността на решението от 01.07.2021г. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.

На основание чл. 649,ал. 5 от ТЗ , съдът е приел, че е родово компетентен да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на исковете ,които са за попълване на масата на несъстоятелността, съдът намира, че се касае за търговски спор по чл.365, т.4 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА :

Ищецът в исковата молба сочи ,че по молба на кредитор с правно основание чл. 625 ТЗ, внесена на 02.09.2021г., за открИ.е на производство по несъстоятелност на първия ответник, ***ски окръжен съд е образувал т.д. № 156/2021г. и че с решение № 60/15.12.2021 г. било открито производство по несъстоятелност на „***“ ЕООД ,като ищецът бил назначен за временен 1 синдик.

Със съдебният акт е била определена за начална дата на неплатежоспособността - 06.08.2021г. Твърди също така ,че при упражняване на правомощията си като синдик по чл. 658 ТЗ е констатирал, че през м.юни 2021 г. ответното дружество е изплатило дивидент след удържане на данък при източника на едноличния си собственик в размер на 82 000 лева. За разпределянето на дивидента за сметка на неразпределената печалба е бил съставен протокол от едноличния собственик на капитала и втори ответник И.

Н. И. с дата 01.07.2021 г. Според взетите решения ,от чистата печалба в размер на 86 842.11 лева в полза на едноличния собственик се изплащат именно 82 500 лева, а разликата от 4 342.11 лева се удържа като данък при източника в размер на 5% от гласувания дивидент.Ищецът счита ,че двамата ответници са имали качеството на свързани лица по см. на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на ТЗ към м. юни 2021 г.

Приетото решение за разпределение на дивидент от 01.07.2021 г. представлява сделка, която уврежда кредиторите на дружеството, тъй като чрез нея се намалява имуществото на дружеството,като то се лишава от свой актив - определена парична сума. Разпореждането с паричните средства в полза на втория ответник е извършено на три дати - на 08.06.2021 г. в размер на 30 500 лева, на 09.06.2021 г. в размер на 30 000 лева и на 10.06.2021 г. в размер на 22 500 лева. Ищецът счита ,че както недействителната сделка решение за разпределение на печалба и изпращане на дивидент от 01.07.2021 г., така и предшествалите ги плащания през м. юни 2021 г. са извършени в двугодишния срок по чл. 647, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 647, ал. 1 ТЗ преди подаването на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност (02.09.2021 г.). Според ищеца ,нелогичното на пръв поглед приемане на решение за изплащане на дивидент от 01.07.2022 г., което да следва своето изпълнение, извършено през предходния месец, има своето прозрачно обяснение, което се открива в чл. 65, ал. 2 ЗДЦФЛ, според който данъкът върху дивидента се удържа и внася от предприятието- платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В аналогичен смисъл е и чл. 202, ал. 1 ЗКПО.

Датирайки протокола през м. юли, за дружеството възниква задължение да декларира, удържи и плати данъка от 4 342.11 лева в полза на НАП до края на м. октомври.

Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ специалните отменителни искове по чл. 647 ТЗ, какъвто е и предявения главен, следва да бъдат предявени в едногодишен срок, считан от датата на открИ.е на производството. При съобразяване на нормата на чл. 634а ТЗ в случая това е 15.12.2021 г., когато е постановено откриващото решение на съда по несъстоятелността. Допустимостта на акцесорния иск е предпоставена от чл. 649, ал. 3 ТЗ. Изложените обстоятелства,според ищеца , определят правния му интерес от предявяване на обективно съединените искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ и 55 ЗЗД и ПЕТИТУМ:

-съдът да обяви за относително недействително спрямо кредиторите на 2

„***“ ЕООД (н.), ЕИК ***, взетото на 01.07.2021 г. решение на едноличния собственик на капитала на „***“ ЕООД (н.) за изплащане на дивидент в брутен размер от 86 842.11 лева, а след удържане на окончателен данък при източника в нетен размер от 82 500 лева, реално получен от собственика и свързано лице И. Н. И. през месец юни 2021 г., с което са увредени кредиторите на дружеството.

-да осъди И. Н. И., ЕГН ********** да заплати на „***“ ЕООД (н.), ЕИК *** сумата 82 500, 00 лв., получена без правно основание след обявяване недействителността на решение от 01.07.2021 г. на едноличния собственик на капитала на дружеството за разпределение на дивидент от печалбата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.

ПИСМЕН ОТГОВОР от двамата ответници:

В даденият им двуседмичен срок за писмен отговор ,който в случая съдът приема ,че за първия ответник е изтекъл на 15.11.2022г. , а за втория ответник че е изтекъл на 17.11.2022г. ,двамата ответници са подали общ писмен отговор ,чрез пълномощника си адв.В. Д..

Ответниците оспорват изцяло предявените искове и молят съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Считат на първо място, че предявения иск по чл.647, ал.1 т.6 от ТЗ е недопустим. Иска се да се обяви за относително недействително спрямо кредиторите на дружеството взетото на 01.07.2021г. решение на едноличния собственик на капитала „***“ЕООД/н./, ЕИК *** за изплащане на дивидент в брутен размер на 86 842,11 лева.

Считат, че това решение на едноличния собственик на капитала, не може да се атакува по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ. По този ред може да се иска само отмяна на сделки, а тук става въпрос за решение на собственика на капитала на еднолично дружество, което може да бъде атакувано по чл.74 от ТЗ.Това е така,защото, ако са налице финансовите предпоставки,които дават правно основание за разпределение на печалбата, то единствено собственика на капитала има право да прецени как ще бъде разпределена тази печалба. Това решение в случая е влязло в сила, поради което в чл.647 от ТЗ не е предвидена хипотеза за отмяна на решение на общото събрание на търговското дружество, освен ако се касае за решение прието след открИ.е на производство по несъстоятелност.Според ответниците налице са били всички предпоставки за разпределение на печалбата и решението е законосъобразно.Освен това се сочи ,че Печалбата не е актив които може да служи за погасяване на задължения към кредиторите в производство по несъстоятелност.

Още повече, ако не беше разпределена, дружеството нямаше да бъде обявено в несъстоятелност. Поради тези съображения се счита ,че Искът по чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ е неоснователен Освен това се сочи ,че за да е основателен иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: извършената сделка от несъстоятелния длъжник като прехвърлител; срокът за извършената сделка да е двегодишен преди подаване на молбата по чл.625 от 3

ТЗ; лицето приобретател да е свързано лице с несъстоятелния длъжник прехвърлител; да е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността вследствие на извършената сделка.Според ответниците не са налице кумулативно дадените и изброени по горе, предпоставки.Лицето И. Н. И. се явява трето лице по смисъла на параграф 1 ал.1 от ДР на ТЗ - приобретателя не е свързано лице с несъстоятелния длъжник.Тъй като лицето И. Н. И. се явява трето лице, то същия не е получил без правно основание разпределения дивидент.

Постъпила е в срока по чл. 372 от ТЗ допълнителна искова молба от М. И. Н. - СИНДИК на „*** „ЕООД / н ./ Според нея предявеният главен иск е ДОПУСТИМ, поради което съдът дължи отговор за неговата основателност. Чрез иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ се цели обявяване за относително недействителна спрямо кредиторите на сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ, чието разглеждане е приключило с открИ.е на производството по несъстоятелност на длъжника. Поддържа се становището ,че ответниците са били свързани лица към момента на извършване на атакуваната сделка и това пряко произтича от нормата на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. Този извод според ищеца е очевиден към всяка от датите - 01.07.2021 г., когато е датирано решението на втория ответник като Едноличен Собственик на Капитала на първия за разпределяне на дивидент, или на 08.06.2021 г., 09.06.2021 г. и 10.06.2021 г., когато този дивидент е реално и предварително получен от Н., точно защото е бил Едноличен собственик на капитала. Атакуваната сделка е извършена в двугодишен срок преди предявяването на молбата от кредитора „***“ ЕООД за открИ.е на производство по несъстоятелност на „***“ ЕООД (н.), внесена в деловодството на ***ски ОС с вх. № 5626/02.09.2022 г.

Сочи се в подкрепа на тезата на ищеца решение № 64/01.02.2021 г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 186/2019 г.в което е прието, че „...въпрос не на процесуална, а на активна материалноправна легитимация, а оттам - по основателността, а не по допустимостта на първата от двете претенции, е обстоятелството дали има характера на сделка, увреждаща кредиторите, решението на едноличния собственик на капитала на ответното ЕООД да си разпредели дивидент“.

Уточнява се , че предмет на главния иск не е законосъобразност на решението от 01.07.2021 г. за разпределяне на дивидент, както се поддържа в ОИМ. Сочи се ,че въпросът за евентуално оспорване на решението на едноличен собственик на капитала по реда на чл. 74 ТЗ би било израз на шизофренно състояние, доколкото би могло просто решението да се отмени с последващо или изобщо да не бъде приемано.Ищецът признава ,че печалбата не е актив, а резултативна величина от стопанска дейност, но нейното изплащане се извършва с активи (пари) на дружеството, т.е. с елемент от масата на несъстоятелността. В подкрепа на това е обстоятелството ,че ако печалбата не беше изплащана, то и „***“ ЕООД (н.) не би изпаднало в неплатежоспособност и нямаше да бъде обявено в несъстоятелност впоследствие. Причина за това е именно ,че с единствения наличен актив,дружеството не е заплатило ликвидни и изискуеми задължения към 4 кредиторите, а е изплатен дивидент от неразпределена печалба за минали години.

Постъпил е допълнителен отговор по допълнителната искова молба с който са повторени тезите от писмения отговор,без да има нови твърдения ,възражения или искания по доказателствата.

С определение № 415/ 09.11.2022г. съдът е КОНСТИТУИРАЛ на осн. чл. 621 от ТЗ във вр. с чл. 218 от ГПК „*** „ЕООД ,ЕИК *** – гр.*** като ТРЕТО ЛИЦЕ –ПОМАГАЧ на страната на ищеца М. И. Н.- СИНДИК на „*** „ЕООД / н ./ Третото лице-помагач е подало писмено становище според което предявените искове са процесуално допустими , а по същество са и основателни.

Съображения на съда по съществото на правния спор :

Съдът е приел на осн. чл.146,ал.1 т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорни между страните по делото следните обстоятелства :