Решение № 155 от 27.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Велико Търново, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20244000500457 по описа за 2024 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 399/27.07.2023 година по гр. д. № 433/2022 година на Окръжен съд Велико Търново, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Ямбадула" ООД сумите: 26 000 лева - част от обезщетение за имотна загуба - стойност на иззета и невърната стока по Протокол за изземване от 4.05.2018 година по досъдебно производство № 222/2018 година на РУ на МВР Павликени, твърдяно да възлиза на 74 304.36 лева; 1 000 лева - част от обезщетение за пропусната ползва - нереализирана печалба от продажба на иззетата стока, твърдяно да възлиза на 26 749.44 лева, на основание чл. 79, ал. 1, предложение второ, във връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите; 3 500 лева разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач по смисъла на чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на Прокуратурата на Република България - „Теосгруп БГ" ЕООД, гр. Павликени.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против това решение на Окръжен съд - Велико Търново. Навеждат се доводи за неправилност, необоснованост и нарушение от съда на материалния закон. Сочи се, че обжалваното решение е постановено без да са съобразени направените възражения и изразените становища в хода на производството. Не били взети под внимание установените факти и обстоятелства. Съдът не бил разгледал и обсъдил в мотивите двете изготвени експертни заключения по назначените съдебно-счетоводни експертизи. Съдът уважил изцяло исковите претенции в пълния предявен размер, независимо, че същите останали недоказани в производството, като мотивите за това били бланкетни. От материалите по делото ставало видно, че съответствието на иззетото се различава съществено от заявената 1 претенция на ищеца. Съществена разлика имало и между общата стойност на иззетите стоки с Протоколите за претърсване и изземване и установените „приблизително“ стойности на родово определените вещи-стоки по фактурите на ищеца.Съдът уважил и претенцията за пропуснати ползи в пълния предявен размер без да изложи мотиви, обосноваващи извършената преценка. Първоинстанционният съд не бил извършил съвкупна преценка на фактите и обстоятелствата по делото и не изложил мотиви, от които да е видно въз основа на какви правни изводи и критерии е заключил, че ответникът следва да обезщети вредите в пълния претендиран размер. Отново не били съобразени и наведените от вещите лица съображения. По отношение на периода на реализацията на стоките, следвало да се отчете обстоятелството, че вещите имат определен срок на годност, а в протоколите за претърсване и изземване липсват данни за този срок. Не можело да се приеме за категорично установено дали, в момента на изземването, стоките са били годни за употреба. Доказването на пропуснатите ползи се основава на прогноза, но било необходимо да се установи и със сигурност и достоверност на очакваната реализация/продажба на стоките. По делото липсвали данни и доказателства, които да навеждат на обоснован извод за сигурно увеличаване на имуществото. Не били представени никакви доказателства, че иззетите стоки са щели да бъдат реализирани, при това в пълен обем. Нямало индикации за договорни отношения и за установени търговски практики с други дружества, от което да се установи, че стоките категорично са щели да се продадат. Наличността на стоката не предпоставяла сигурност за очаквано и претендирано увеличение на имуществото. Предвидените за обезщетение пропуснати ползи следвало да са настоящи и сигурни, а не бъдещи и несигурни. Не се обоснова по делото сигурна полза, останала неосъществена, пропусната, нереализирана. В мотивите си съдът се позовал на разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД, която била неприложима в конкретния случай. Хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗЗД не била осъществена, тъй като не е отправено предложение да се приеме нещо различно от дължимото.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск.

Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ямбадула" ООД, представлявано от адвокат А. К., в който излага съображения за нейната неоснователност. В провелото се съдебно заседание по делото, процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа изложените с писмения отговор възражения срещу постъпилата въззивна жалба.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач „Теосгруп БГ" ЕООД. В провелото се по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството изразява становище, че се присъединява към изложените във въззивната жалба доводи.

С Определение № 289/20.05.2024 година по в. гр. д. № 187/2024 година на Апелативен съд - Велико Търново е прекратено производството по делото и последното е върнато на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирана във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против Решение № 399/27.07.2023 година по гр. д. № 433/2022 година на Окръжен съд - Велико Търново.

С Определение № 747/12.06.2024 година по гр. д. № 433/2022 година на Окръжен съд Велико Търново е отхвърлено искането на Прокуратурата на Република България против „Ямбадула" ООД, с което по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК претендира изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователно.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, 2 както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на Окръжен съд – Велико Търново е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

По същество на въззивната жалба:

Разгледан е от първата инстанция иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 26000 лв., представляваща частичен иск от общата сума 74 304.36 лв. за претърпяна вреда - загуба, изразяваща се в стойността на движими вещи - стоки, иззети при претърсване и изземване на 04.05.2018г.; както и за имуществени вреди вразмер на 1000 лв., представляваща частичен иск от общата сума 26749.44 лв., представляваща пропусната полза от нереализирана търговска печалба от продажбата на движими вещи - стоки, иззети при претърсване и изземване от 04.05.2018г.

Ищецът - „ЯМБАДУЛА" ООД, гр.Павликени, чрез пълномощника си адвокат А. К., в исковата си молба твърди, че на 04.05.2018г. било извършено претърсване и изземване на вещи от магазина му, а също така и от склада и гаража в град Павликени, **********, за което е съставен нарочен Протокол от мл. р.п. при РУ Павликени. Претърсването и изземването са били разрешени от PC - Павликени с Разпореждане № 253 от 04.05.2018г. по ч.н.д. 150 / 2018г. по описа на съда. Претърсването и изземването били извършени заради оплаквания, направени от името на „Теосгруп БГ" ЕООД за това, че там това дружество осъществява търговска дейност, че били изгонени от помещенията, а в склада били останали и се били съхранявали всички негови стоково-материални ценности. При така извършеното процесуално - следствено - действие били иззети вещите, собственост на „Ямбадула" ООД находящи се в претърсваните помещения. В Протокола за претърсване и изземване от 04.05.2018г. било вписано изрично възражение на управителя на „Ямбадула" ООД - Ю. Е.

М., че стоката в магазина е собственост на „Ямбадула" ООД.

С нарочна молба, входирана в Районна прокуратура – Павликени, с рег. индекс и дата 395/18г. от 10.05.2018 г., „Ямбадула" ООД, чрез управителя Ю. Е. М., е сезирала Районна прокуратура - Павликени, че иззетите вещи, представляват стока , собственост на „Ямбадула" ООД, закупена в периода 26.04.2018г. - 04.05.2018г., за което са представени 13 бр. фактури, а именно:

1. фактура

№

0000165460 от

26.04.2018г. ;

2. фактура

№

0040009688 от

27.04.2018г.;

3. фактура

№

0000165483 от

27.04.2018г.;

4. фактура

№

0000165552 от

28.04.2018г.;

5. фактура

№

********** от

29.04.2018г;

6. фактура

№

0000165625 от

30.04.2018г;

7. фактура

№

0000165716 от

01.05.2018г;

8. фактура

№

0000165819 от