Решение № 1124 от 08.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в заседание при закрити врати на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100900780 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625 ТЗ за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл. 608 ТЗ.

Молителят „Б.А.М.“ ЕООД твърди, че има изискуеми вземания в общ размер на 161 803,50 лева, произтичащи от търговска сделка, сключена на 20.052.2022 г. между „Б.В.“ ЕООД и „С.Т.“ ООД за доставка на арматурна заготовка. Посочва, че ответникът признал задълженията си в подписано споразумение с нотариална заверка на подписите от 05.12.2022 г. На същата дата между „Б.В.“ ЕООД и „Б.А.М.“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който „Б.В.“ ЕООД прехвърлило на „Б.А.М.“ ЕООД всички свои вземания от „С.Т.“ ООД, произтичащи от споразумението с нотариална заверка на подписи от 05.12.2022 г. Твърди, че ответникът не е в състояние да покрива задълженията си.

Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви неплатежоспособността на „С.Т.“ ООД и да се определи начална дата на неплатежоспособност. Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, като твърди, че ответникът е спрял плащанията на задълженията си.

Ответникът „С.Т.“ ООД оспорва качеството на кредитор на „Б.А.М.“ ЕООД. Твърди, че между „С.Т.“ ООД и „Б.В.“ ЕООД не е налице валидно възникнало правоотношение, по което да съществува задължение за ответника в размер на 161 803,50 лева. Счита, че уговорената клауза за неустойка в раздел VI, т. 1 от договора от 20.05.2022 г е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, а в условията на евентуалност – договорът от 20.05.2022 г. е нищожен като симулативен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че страните по договора не са имали за цел да настъпят последиците на договора. Посочва, че не са правени заявки за доставки на арматурна заготовка и поради това такава не е доставяна от „С.Т.“ ООД. Счита, че при липса на заявени количества е невъзможно „С.Т.“ ООД да извърши доставки и съответно да изпадне в забава 1 и/или каквото и да било неизпълнение на договора. Твърди, че предвидената в чл. 5 от сключеното споразумение на 05.12.2022 г. неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Оспорва, че е неплатежоспособен.

Присъединеният кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ /в редакцията на разпоредбата към датата на подаване на молбата/ „Българо-американска кредитна банка“ /„БАКБ“ АД/ твърди, че има изискуеми вземания срещу ответника, произтичащи от сключен между страните договор за банков кредит от 12.07.2021 г. Посочва, че „С.Т.“ ООД просрочил задълженията си, считано от 20.12.2022 г. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 3 ТЗ и длъжникът не е в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения към банката. Предвид изложеното счита, че „С.Т.“ ООД обективно се намира в състояние на неплатежоспособност, чиято начална дата е 20.12.2022 г.

Присъединеният кредитор „Д.Г. ЕООД твърди, че на 01.06.2021 г. сключил с „С.Т.“ ООД договор за покупко-продажба на стоки, въз основа на който „Д.Г. ЕООД възлага и авансова заплащана на ответника доставката на арматурни заготовки. Посочва, че има вземане от „С.Т.“ ООД в размер на 254 049,60 лева, поради неизпълнение на ответника да достави предплатената стока. Счита, че длъжникът не е способен да развива дейност и да заплаща задълженията си.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

В конкретния случай писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от молителя „Б.А.М.“ ЕООД, като в хода на производството са конституирани като присъединени кредитори „Българо-американска кредитна банка“ АД и „Д.Г. ЕООД.

Молителят „Б.А.М.“ ЕООД твърди, че има вземане от „С.Т.“ ООД, което му е прехвърлено от „Б.В.“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 05.12.2022 г., произтичащо от споразумение с нотариална заверка на подписи от 05.12.2022 г., сключено между „Б.В.“ ЕООД и „С.Т.“ ООД.

Със споразумение от 05.12.2022 г. с нотариална заверка на подписите „С.Т.“ ООД и „Б.В.“ ЕООД са се съгласили, че между тях е подписан договор от 20.05.2022 г., по силата на който Софметал е следвало да достави арматурна заготовка, съгласно предоставена спецификация франко обекта на Б., както и че Софметал е доставило частично и със забава част от договореното количество арматурна заготовка и че няма възможност да достави 2 оставащото количество арматурна заготовка съгласно договора. Страните са се съгласили, че от дължимата неустойка по раздел VI от договора в общ размер на 219 240 лева „С.Т.“ ООД е заплатило но „Б.В.“ ЕООД сумата 170 000 лева, като оставащата сума в размер на 49 240 лева следва да се преведе от Софметал в срок от 7 дни, считано от датата на споразумението.

С точка 5 е предвидено, че в случай, че Софметал не изпълни задължението си за заплащане на дължимата неустойка в размер на 49 240 лева съгласно точка 2 от споразумението, Софметал дължи еднократна неустойка за неизпълнение в размер на 50 000 евро, която страните приемат, че е справедлива и обезщетява Б. за пропуснати ползи в резултат на забавата на Софметал, както и неустойка за забава в размер на 1% на ден върху дължимата сума в размер на 49 240 лева по т. 2 от това споразумение, но не повече от 30%.

Установява се, че с договор от 20.05.2022 г., „Б.В.“ ЕООД, като възложител възлага, а „С.Т.“ ООД, като изпълнител се задължава да достави арматурна заготовка, съгласно предоставена спецификация франко обекта на възложителя, като доставките ще се извършват поетапно и приблизителното количество е 290 тона. В раздел III Цена на услугата е посочено, че приблизителната стойност на договора е 730 800 лева с ДДС, а окончателната е съгласно претегленото количество, което ще бъде удостоверено със стокова разписка и фактура. В раздел VI, т. 1 от договора е предвидено, че ако изпълнителят не изпълни в срок някоя от поръчките или задълженията си по глава V т. 1 до т. 4 той дължи на клиента за всяка отделна поръчка неустойка в размер на 1% на ден за всеки ден забава от общата стойност на договора, посочена в раздел III, но не повече от 30% от общата стойност на договора.

Ответникът прави възражение, че цитираната клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. С Тълкувателно решение № 1/2010 г. е дефинирано понятието „добри нрави“ като морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на добросъвестността и справедливостта в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В разглеждания случай уговорената неустойка не прави разграничение между пълно или частично неизпълнение и предвижда, че се начислява винаги върху общата стойност на договора, но не повече от 30% от общата стойност на договора. Следователно неустойка в размер на 30% от стойността на целия договор е дължима независимо от вида неизпълнение, включително и при незначително такова. По този начин е нарушен принципът за недопускане на неоснователно обогатяване, доколкото изначално е уговорено, че дори неизпълнението да е в рамките на 1% от договореното, ответникът ще има право да получи сума в размер на 30% от стойността на договора. Уговорената неустойка върху общата стойност на договора, без значение каква част не е изпълнена и поради какви причини, доколкото в разпоредбата е цитирано „ако изпълнителят не изпълни в срок някоя от 3 поръчките или задълженията си по глава V т. 1 до т. 4“, преценен в съотношение с очакваните от неизпълнението вреди, излиза извън присъщите на неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По този начин се стига до несправедливо облагодетелстване на едната страна и тази възможност съществува още към момента на подписване на договора. Предвид изложеното съдът намира за основателно възражението на ответника, че предвидената в договора от 20.05.2022 г. клауза за неустойка в раздел VI, т. 1 е нищожна, поради противоречие на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

След като задължението за заплащане на неустойка не е валидно възникнало, то няма как да се прехвърли на молителя с договора за цесия. По изложените по-горе съображения нищожни са и клаузите за неустойки, допълнително уговорени със споразумението от 05.12.2022 г. и прехвърлени в последствие с договора за цесия.

Предвид изложените съображения съдът счита, че молителят не доказа, че има вземания срещу „С.Т.“ ООД, поради което молбата му за откриване на производството по несъстоятелност е неоснователна.

Присъединеният кредитор „Българо-американска кредитна банка“ АД твърди, че е кредитор на „С.Т.“ ООД по договор за банков кредит за предоставяне на средства във връзка с Партньорска програма на Българска банка за развитие АД за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро – малки и средни предприятия, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID – 19 № 100-0680 от 12.07.2021 г. и Анекс № 1 от 29.07.2021 г. Посочва, че задълженията към 18.05.2023 г. по договора за кредит са в общ размер на 844 694,88 лева, от които 722 222,20 лева редовна главница, 92 592,60 лева просрочена главница, 4 520,51 лева договорна лихва за периода от 20.04.2023 г. до 18.05.2023 г., 20 450,46 лева просрочени договорни лихви за периода от 20.12.2022 г. до 18.05.2023 г., 4 659,11 лева лихва за забава да периода от 13.01.2023 г. до 18.05.2023 г. и 250 лева разноски по изпълнението.