Определение № 246 от 03.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 03.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000181 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 260 043/26.1.2023г., подадена от НСП - АТ ЕООД, чрез законен представител срещу разпореждане от 22.12.2022г. по ТД 63/2020г. по описа на ОС-Шумен, с което е била върната депозираната от жалбоподателя въззивна жалба.

По предварителните въпроси: Частната жалба е депозирана от главна страна в срока по чл. 275 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана.

Насрещната страна КОМФОРТСТРОЙ ЕООД е упражнила право на отговор по частната жалба.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 279 вр. чл. 274 ал.1 т.2 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя преграждане на защита пред горестояща инстанция. Правото на жалба е упражнено лично от управителя на търговеца като законен представител. Таксата за обжалване е внесена. Производството е допустимо.

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази:

Първоинстанционният съд е уважил предявен срещу жалбоподателя иск и недоволният от постановеното решение осъден ответник е предявил в срок с вх.№ 260891/26.10.2022г. правото си да сезира въззивен съд с искане за контрол върху този съдебен акт.

С разпореждане № 260102 от 27.10.2022 г. съдът е дал указания на жалбоподателя, че в едноседмичен срок от връчване на разпореждането следва да внесе авансово дължима такса за обжалването, като е посочил точно размера и сметката на въззивния съд. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че това указание не е изпълнено и е 1 върнал като нередовна въззивната жалба.

Жалбоподателят излага оплакванията си за неправилно отчетено начало на срок за изпълнение, като счита, че съдът е приложил санкция по чл. 41 ГПК необосновано, тъй като търговското дружество не е напускало адреса, обявен по делото, на който е получавало съобщенията от съда. Сочи, че адресът на управление на предприятието, намиращ се извън града не е посещаван от съдебния призовкар, евентуално не е било залепено съобщение на този адрес, което да го уведоми за наличието на книжа за връчване, така както е било процедирано в другите случаи на уведомяването му в този процес. Моли съда да отмени неправилното разпореждане и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовности по жалбата му.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено по следните съображения:

На първо място, въззивният съд съобразява, че ответникът по делото е посочил два различни адреса, на които е получавал съобщенията (за размяна на книжа, насрочване на заседанията по делото и постановеното решение), като предупреждението за последици от напускане на адреса е включено в разпореждане № 285/07.07.2020г, получено лично от управителя, ведно с преписа от искова молба на адреса на управление на предприятието на търговеца в гр. Велики Преслав. В отговора по иска ответникът е посочил допълнително и резервен адрес за кореспонденция в гр. Шумен, където също са били връчени няколко съобщения по делото.

На тези два адреса на 27.10.2022г е било изпратено и указанието за срока за отстраняване на нередовностите по жалбата. Съобщението до адреса в гр. Шумен не е било връчено, тъй като при три последователни посещения адресатът не е бил намерен, а след залепяне на съобщение никой не се е явил да получи оставени на негово разположение книжа до 12.01.23г. Другото съобщение е било изпратено за връчване на адрес на управление на търговеца в гр. Велики Преслав. Длъжностното лице по призоваването е удостоверило в отрязъка на върнатия по делото невръчен документ, че не е намерило служител или представител на адресата при посещенията си на 2.11.22г, 10.11.22г и 15.11.22г. Само това удостоверяване обаче не е достатъчно за прилагане на фикция за редовно връчване с прилагане на книжата към дело.

Правилото на чл. 50 ал.4 ГПК възлага допълнително задължение на призовкаря в случаите, когато не намери лица, съгласни за приемат съобщения за търговец на адреса, регистриран като негова канцелария. По делото липсват данни да е изпълнено и задължението за залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 ГПК, с което отсъстващия от адреса търговец да може да се запознае и да предприеме мерки за получаване на депозирани за него книжа. В случая не са установени събрани сведения за напускане на този адрес на управление, напротив, видно от по-късно връчено уведомление именно на този адрес, управителят посещава предприятието и изпълнява указания за явяване в деловодството на съда за връчване на съобщения, за които са били залепяни съответните уведомления. Това е бил установения за тази страна начин за получаване на съдебни книжа периодите, когато ответникът не е бил намиран на алтернативния, посочен като съдебен 2 адрес в гр. Шумен(напр. за съдебното заседание на 12.05.2022г. призовката е връчена на адреса на управление, след като от обитатели на съдебния адрес са събрани сведения, че адресата живее на вила; съдебното решение също е връчено след явяване на адресата да получи книжа след залепено уведомление на този адрес). Затова преди да бъде довършена в цялост процедурата по призоваване на адреса на управление, не са налице предпоставки за отчитане на напускането на съдебния адрес и прилагане на санкцията за неизпълнено задължение на страната за уведомяване на съда за промяна на обявен по делото адрес. Отделен е въпроса, че адресът в гр.

Шумен е посочен като алтернативен, а не като адрес на съдебен адресат по смисъла на чл. 40 ГПК.

Изводът на въззивния съд, че фикцията по чл. 41 ал.1 ГПК не може да бъде приложена, изключва отчитането на началото на срока, даден с невръчено съобщение, съответно не може да се обоснове и крайния извод за пропускане на този срок. Няма основание за връщането на жалбата на подателя. Разпореждането на първата инстанция е в обратен смисъл и следва да се отмени.

На основание чл. 278, ал. 2 от ГПК делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд по съобщаване на указанието за внасяне на такса по въззивната жалба, чрез залепяне на съобщението на адреса в гр. Велики Преслав.

По тези съображения, съставът на Варненския апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 22.12.2022г. по ТД 63/2020г. по описа на ОС-Шумен, с което е била върната депозираната от НСП - АТ ЕООД въззивна жалба.

Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по надлежно съобщаване на разпореждане № 260102 от 27.10.2022 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3