Решение № 972 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000500897 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по жалба на Д. И. И., чрез адв.Б. И. от АК Перник, насочена против Решение от 14.08.2025 г., постановено по гр.д. № 6083/2022 г. по описа на СГС, ГО, с което като неоснователен е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „НЕТ ИНФО” ЕАД осъдителен иск с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от публикувани през периода 03– 09 април 2015 г. и 01.03.2018 г. в електронния информационен сайт материали Вести.бг, съдържащи клеветнически и обидни твърдения за осъществяваната от него професионална дейност и личността му, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се поддържа и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.49, във р. с чл.45 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт и неговата цялост и по съществото на спора постанови уважаване на предявените в условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове.

Подаден е и отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който наведените доводи в нея за неправилност на обжалваното решение се оспорват.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Решаващият въззивен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното 1 решение в неговата цялост така, както се атакува от ищеца в производството, прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е страна - ищец в първоинстанционното производство, като всеки е останал недоволен от атакуваното решение в неговата цялост.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявен иск, в съответната писмена форма и е подписано.

След самостоятелен анализ на приобщените доказателства по първоинстанционното дело въззивната инстанция приема, че същото е и правилно като краен резултат, вземайки предвид следното от фактическа и правна страна:

СГС е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД от Д. И. И. против „Нет Инфо” ЕАД.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба /впоследствие уточняване неколкократно/, че от ответника „НЕТ ИНФО” ЕАД през периода 03 – 09 април 2015 г. и 01.03.2018 г. в информационния сайт Вести.бг били публикувани материали със следните заглавия: „По следите на екорекет“, „Природозащитник: Фалшиви екоорганизации играеха за Дънди“; „Еколози рекетират бизнеса, как се бори държавата“; „Прокуратурата проверява схема за екорекет“; „С. и К. в СПОР за екология, рекет и природозащитници“ и „К. и С. - втори рунд“; „Псевдоеколог, уличен в рекет. КУПИЛ луксозен апартамент с неясни доходи“; „Грозна петъчна история за рекет и зелено“, „Соченият за екотерорист:

Дарете ни 1 милион“ и „Екотерористът вън от екоминистерството?“; „Правосъдие под въпрос: рекетират ли фалшиви еколози бизнеса?“; „Разкриха се и рекетьорите блокирали завода за рециклиране на отпадъци в София“ и „Мним екоактивист изнудва бизнесмен за 200 000 евро“.

Твърдяло се е, че всеки един от материалите /статии/ касае ищецът, като изложените в тях твърдения и изявления били неверни и опозоряващи го обстоятелства за осъществяваната от него дейност като част от управителен орган на неправителствена екологична организация „Коалиция за устойчиво развитие“.

В материалите били използвани унизителни за достойнството на ищеца изразни средства, чрез публикуване на: 1/ репортаж на „Нова телевизия“ от рубриката „Журналистическо разследване“, в който са излъчени противозаконно заснети кадри с участието на ищеца, в нарушение на чл. 32, ал. 2 във вр. ал. 1 от КРБ и правото му на зачитане на неговия личен и семеен живот, и продължение на същия репортаж; 2/ части от дадени интервюта от трети лица - П. К. и П. П., последният като представител на едрия бизнес с радиоактивни отпадъци, с изявления за създаване на фалшиви екологични организации, получаване на големи суми пари /„5-цифрени суми“/ за защитаване на корпоративни интереси и извършване на незаконосъобразни действия във вреда на природата, и за „користно заиграване с жалби блокиращи бизнеса“, и обидни изразни и абревиатура като „екотерорист“, „рекетьор“, „мултак“, „Д.И.ци-рекетъори“ и „Коалиция за устойчиво развитие (КУР)у с управител Д. И..

Тези материали в медии /“Вести.бг“/, чийто собственик и издател е ответното дружество, оказали негативно влияние както върху професионалното му развитие, довело и до загуба на работата му в „Брейн Тръст“ ЕООД и Фондация „Национална и международна сигурност“, така и върху неговото психическо и здравословно състояние, включително и със зачестявания на високите стойности на кръвното налягане и хипертоничните кризи, които заедно с придобития анемичен синдром давели до появила се бъбречна недостатъчност и създаване социална изолация и дискомфорт, продължили години и продължаващи и понастоящем поради достъпност на статиите в електронното издание на медията.

За репариране на конкретизираните неимуществени вреди, които според 2 ищецът се изразяват в негативни преживявания от изявленията с клеветническите твърдения и обидни изрази относно личността му и неговата професионална дейност, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 120 000 лева.

Твърди се засягащите честа и достойнството на ищеца медийни публикации да са станали обществено достояние със знанието и съгласие на ответното дружество, вкл. под редакция на негови служители, със засилване на дискредитирането му в противоречие на журналистическата етика и изискванията на закона. Чрез тези медийни изяви била е дадена публичност сред широк кръг аудитория на клеветнически и обидни изрази за ищеца и осъществяването от него професионална дейност, които вкл. довели и до образуване на наказателно производство срещу него.

В отговора на исковата молба „Нет Инфо” ЕАД, чрез процесуалния си представител, е оспорило предявения иск по основание и размер.

Не е оспорило фактическите твърдения на ищеца да е собственик и издател на ел.сайт vesti.bg.

Оспорил е обаче твърденията, че на посочената електронна страница са публикувани всички журналистически материали, изброени в исковата молба и поддържа от своя страна, че е публикувал само три статии със сочените от ищеца заглавия и съдържание „По следите на екорекет“ от 05.04.2018 г., „Прокуратурата проверява схема за екорекет“ от 06.04.2015 г. и „К. и С. - втори рунд“ от 09.04.2015 г.

Оспорва да е материално легитимиран по предявения иск, поради липса на доказателства за изпълването на фактическия състав на нормата на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД в случая, установяването на които от страна на ищеца единствено би ангажирало деликтната отговорност на ответното дружество.

Поддържа доводите за наличието на внушения в изброените статии да нямат отношение към предмета на производството, защото внушението не е идентично с твърдението.

Поддържа и че оценъчните съждения не могат се проверяват относно верността им, защото представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от действителността.

Поддържа в посочените в исковата молба публикации да отсъстват каквито и да било твърдения на конкретно физическо лице, на което ответното дружество да е възложило работа, както и причинна връзка на твърдените вреди с такова деяние.

Твърди, че в статиите и телевизионното предаване след тях се разглежда обществено значима тема за злоупотреба с процесуални права на екологични организации, когато става дума за големи инфраструктурни проекти, като при създаването им журналистите са упражнили правата си, закрепени н Конституцията на РБългария, вкл. бил спазен действащия към релевантния момент ЗЗЛД при заснемането на ищеца с камера.

Твърди служители на ответното дружество никога да не са снимали ищеца със скрита камера, нито са правили позорящи твърдения, свързани с неговата личност.

Възразено е посочените от ищеца заболявания да предхождат публикуването на статиите и да имали хроничен характер.

Възразено е и че трудовият договор на ищеца с „Брейн тръст“ЕООД е прекратен преди публикуване на процесните статии да няма връзка с тях. Трудовият му договор с фондация „Национална и международна сигурност“ бил прекратен по взаимно съгласие и нямал отношение към процесните стати.

Другия договор на ищеца, сключен с УНСС бил прекратен с изчерпване на предмета му и също нямал връзка с тях.

В условието на евентуалност поддържа прекомерност на претендираното обезщетение, както и погасяване по давност на правото на ищеца да търси такова от ответника.

При очертаната от исковата молба правна рамка въззивната инстанция 3 съобрази, че според приложимата в настоящия казус норма на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на другиму някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Същата норма урежда специалния случай на гаранционно-обезпечителната отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.

По приложението й теорията и практиката са единни в разбирането си, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, т.к. не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя й.

За да бъде ангажирана следва да се установят в кумулативна даденост следните положителни предпоставки: 1/ правоотношение по възлагане на работа, 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи/; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него /арг. от ППВС № 9/1966 г./. Вкл. и в тези случаи противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

След самостоятелния анализ на наличните по делото доказателства решаващият състав намира, че същият не установява кумулативното наличие на горепосочените елементи.

Анализът на доказателствата установява безсъмнено единствено първия от тях и то само по отношение на публикуваните в електронния информационен сайт vesti.bg три статии със заглавия: „По следите на екорекет“ от 05.04.2018 г., „Прокуратурата проверява схема за екорекет“ от 06.04.2015 г. и „К. и С. - втори рунд“ от 09.04.2015 г.

Приложените от самия ищец-въззивник към исковата молба писмени доказателства - разпечатки на самите статии в ел.издания и констативни протоколи на нотариус Д. К. - № *** от РНК, с район на действие - СРС, установяват останалите статии да са публикувани от други електронни издания - mediapool.bg, nova.bg, клуб Z, novinibg.comq actualno.com и др., за които ищецът не поддържа издател да е ответното дружество, а последното изрично оспорва този факт. Ето защо въззивната инстанция приема, че изнесените в тях данни и доводите на ищеца-въззивник във връзка с тях да са ирелевантни за предмета на производството.