Решение № 2383 от 27.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2383 гр. Пловдив, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330115009 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.439 ГПК.

В исковата молба от С. А. И. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД и уточняваща молба от 01.11.2023г. се твърди, че при завръщането си от чужбина на 09.10.2023г. ищцата открила залепено уведомление за книжа по изпълнително дело № ***, както и на същия ден получила съобщение за образуване на изпълнително дело ведно с изпълнителен лист от 14.07.2011г. по ч.гр.дело № 7736/2011г. и изпълнителен лист от 01.08.2011г. по ч.гр.дело № 7735/2011г. От първия изпълнителен лист било видно, че ищцата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 1425.39 лв. главница, задължение по договор за потребителски кредит *** от 13.11.2008г., сумата от 569.65 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2009г. до 28.02.2011г., 292.95 лв. законна лихва за забава за периода от 29.05.2009г. до 15.04.2011г., ведно със законната лихва от заявлението – 26.04.2011г. до изплащане на вземането, 46.30 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, а по втория изпълнителен лист – 1314.38 лв. главница, 526.86 лв. договорна лихва от 30.04.2009г. до 30.12.2010г., 270.13 лв. законна лихва от 29.05.2009г. до 15.04.2011г., ведно със законната лихва от 26.04.2011г. до изплащането, както и 42.23 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. На ищцата не било известно да дължи каквото и да било на посоченото дружество, както и на ответното дружество, като от съобщението ставало ясно, че ответникът встъпил в правата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на договор за цесия. Ищцата не била получавала никакви уведомления, призовки, покани за доброволно изпълнение, не й бил известен фактът на цедиране. Тя имала постоянен адрес в 1

***, независимо че от 2013г. живеела и работила в ***, но на адреса живеели хора, които биха я уведомили, в случай на нужда. Счита, че не дължи посочените суми, като от датата на издаване на изпълнителния лист – 14.07.2011г. или от датата на дължимост на вземането – 30.04.2009г., както и от датата на встъпване на цесионера – 10.09.2015г. до датата на получаване на съобщение за образуваното изпълнително дело – 09.10.2023г. бил изтекъл 5 – годишният давностен срок по чл.110 ЗЗД и вземането било погасено по давност. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество посочените суми. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявените искове. На 13.11.2008г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. А. И. бил подписан договор за кредит № *** от 13.11.2008г., както и на 17.09.2008г. и договор за кредит № ***. Задълженията по договорите не били изпълнени, поради което кредитодателят се снабдил за дължимите суми по изпълнителен лист от 14.07.2011г. и от 01.08.2011г. по ч.гр.дело № 7736/2011г. и ч.гр.дело № 7735/2011г.

По молба на дружеството било образувано изпълнително дело № ***, като с молбата за образуване дружеството възложило на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ. На тази дата била прекъсната погасителната давност, като се съдържа позоваване на ТР от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. Описани са в отговора извършените изпълнителни действия, като фактът, че длъжникът не бил получил конкретно съобщение или покана не означавало, че изпълнителното дело е опорочено или нередовно. Счита, че погасителната давност за вземанията не е изтекла. Съдържа се позоваване на съдебна практика. На 15.05.2015г. между кредитодателя и ответното дружество бил сключен договор за цесия, по силата на който били прехвърлени вземанията по посочените договори за кредит с ищцата, а с пълномощно предишният кредитор упълномощил ответното дружество да уведоми всички длъжници за цесията. Положена била от ответното дружество дължимата грижа уведомлението да достигне до ищцата. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено съобщение до С. А. И. по изпълнително дело № *** от 30.08.2023г.

Представен е изпълнителен лист от 14.07.2011г. по ч.гр.дело № 7736/2011г. по описа на Районен съд, с който е разпоредено С. А. И. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 сумата от 1425.39 лв. главница - задължение по договор за потребителски кредит *** от 13.11.2008г., сумата от 596.65 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2009г. до 28.02.2011г., 292.95 лв. законна лихва за забава за периода от 29.05.2009г. до 15.04.2011г., ведно със законната лихва от заявлението – 26.04.2011г. до изплащане на вземането, 46.30 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и изпълнителен лист от 01.08.2011г., с който е разпоредено С. А. И. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 сумата от 1314.38 лв.

2 главница, 526.86 лв. договорна лихва от 30.04.2009г. до 30.12.2010г., 270.13 лв. законна лихва от 29.05.2009г. до 15.04.2011г., ведно със законната лихва от 26.04.2011г. до изплащането, както и 42.23 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представена е молба до ***, вх.№ 45043 от 10.09.2015г. с искане за конституиране на дружеството по изпълнително дело № *** като взискател, в качеството му на цесионер по договор за цесия от 15.05.2015г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Представено е и съобщение до ответното дружество, изх.№ 27873 от 26.04.2016г., според което с разпореждане на ЧСИ е заличен досегашният взискател, съответно като нов взискател е конституиран частният правоприемник „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД.

С договор за цесия от 15.05.2015г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, в качеството им съответно на продавач и купувач, продавачът е прехвърлил портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени в Приложение № 1 – Списък на вземанията, сред които и тези от С.

А. И. по 2 бр. договори за паричен заем *** и ***. С пълномощно от 09.06.2015г. ответното дружество е упълномощено от името на цедента да уведоми длъжниците по Приложение № 1 към договора за цесия за извършеното прехвърляне на вземанията. Представено е невръчено на С. А. И. уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

Видно от постъпилите справки от Служба „Архив“ при Районен съд Пловдив ч.гр.дело № 7735/2011г. и № 7736/2011г. са унищожени поради изтекъл срок на съхранение.

По делото е изискано и постъпило в цялост изпълнително дело № *** по описа на ***.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 са издадени изпълнителни листове от 14.07.2011г. по ч.гр.дело № 7736/2011г. и от 01.08.2011г. по ч.гр.дело № 7735/2011г. по описа на Районен съд, с които е разпоредено С. А. И. да заплати на кредитора посочените по-горе суми.

Не се спори, че въз основа на така издадените изпълнителни листове, е образувано изп. дело № *** по описа на ***, по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вх.№ 17547 от 07.12.2011г.

Ищцата твърди, че не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени по давност, като сочи три момента за начало на погасителната давност – датата на издаване на изпълнителните листове – 14.07.2011г., респ. 01.08.2011г., датата на дължимост на вземането – 30.04.2009г. по двата изпълнителни листа и датата на встъпване на цесионера – 10.09.2015г. до датата на получаване от нейна страна на съобщението за образувано изпълнително дело – 09.10.2023г.

Процесните вземания касаят договори за потребителски паричен кредит от 13.11.2008г. и 3

17.09.2008г., вземанията по които се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение

№ 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о.). Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

Според разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

От материалите по приложеното по делото изп.д. № *** по описа на *** се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вх.№ 17547 от 07.12.2011г. След образуване на изпълнителното производство давността по отношение на вземанията е спряла да тече съобразно постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на 4

ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да иска нови изпълнителни способи или да не иска нови изпълнителни способи. С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което и следва да се приеме, че давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г., като осъществените до този момент изпълнителни действия не следва да бъдат съобразени по отношение на прекъсването на давността с оглед обстоятелството, че давността не е текла в периода от влизане в сила на заповедите за изпълнение по чл.410 ГПК до 25.06.2015 г. От изпълнителното дело е видно, че след 26.06.2015 г. в хода на изпълнителното производство е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 30.06.2015 г., вх.№ 45653 от 11.09.2015г., с която е направено искане за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в качеството му на взискател, като с разпореждане от 27.04.2016 г. ответникът е конституиран на основание чл. 429 ГПК или давността за вземанията е прекъсната от датата 27.04.2016г. – на постановяване на разпореждането на ЧСИ за присъединяване на ответното дружество като взискател по делото. След този момент по изпълнителното дело са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника, както и са изпращани покани за доброволно изпълнение, които не прекъсват давността. Давността по отношение на процесните вземания е прекъсната на 30.03.2017 г. с постановяване на разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника на 09.06.2017 г. от 10:00 ч. По делото няма данни този опис да е осъществен, но ЧСИ е насочил изпълнението чрез прилагане на конкретен изпълнителен способ, а именно – „Изпълнение върху движими вещи“, към който се пристъпва с насрочване на опис на движимите вещи. Давността е прекъсната и на 12.02.2018г., с изпращането на запорни съобщения до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Алианц Банк България“ АД, като видно от върнатите отговори от двете банки, съответните запори върху разкритите банкови сметки са наложени. На 23.04.2018г. от страна на взискателя е депозирана молба с искане за налагане на запор на банкови сметки, което е действие, прекъсващо давността. Молба от взискателя е депозирана и на 11.04.2019г., с която е направено искане за пристъпване към принудително изпълнение с насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, която води до прекъсване на погасителната давност за вземанията. Нова молба от взискателя е подадена на 25.08.2020г., с искане за налагане на запор върху банкови сметки, както и на 12.11.2021г., с искане за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, респ. на 14.06.2023г. Или в случая се налага извод за кредиторова активност, тъй като взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи. Поради това съдът намира, че в изпълнителното производство не са настъпили предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството по делото, респ. не е изтекла погасителната давност за вземанията, негов предмет.