Решение № 141 от 04.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600358 по описа за 2024 година

, при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивната проверка е определение от 20.09.2024 година по ЧНД №358/2024 година, постановено в процедура по чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК от състав на Окръжен съд-Силистра, с което не е уважена молба за приложение на чл.25 вр. чл.23 от НК за осъждания на В. Р. по НОХД №529/2013 година, №108/2014 година и 242/2019 година.

Определението се обжалва от упълномощен защитник на осъдения със съображения за нарушение на закона в резултат неизпълнение на принципа за най-благоприятно съчетание при групиране на наказанията. Към настоящата инстанция се апелира за отмяна на атакувания съдебен акт, за формиране на съвкупност от осъжданията на Р. по НОХД №№ 529/2013 година, 108/2014 година и 242/2019 година, и за приложение на чл.25, ал.2 от НК.

В пренията на съдебното заседание адв.Н. поддържа въззивната жалба, от своя страна въззивният прокурор противопоставя аргументи за неоснователност на оплакванията, поради отсъствие на материалноправни предпоставки по чл.25 от НК за формиране на нова съвкупност.

Варненският апелативен съд, като взе предвид доводите във въззивната жалба и становищата на страните, и при внимателна оценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, преценена по същество - неоснователна.

В. Р. е извършител на престъпления, разгледани в отделни съдебни процеси, с постановени четири отделни присъди. Съдържанието на съдебните актове е прецизно установено от първоинстанционния съд, развитата в настоящата инстанция доказателствена дейност не води до нови положения във връзка с параметрите на цялостната съдимост на Р., поради което решението на въпроса по приложението на закона следва да се развие в 1 рамките на данните за влезли в сила присъди спрямо лицето по НОХД №№529/2013г., 108/2014г., 157/2014г. и 242/2019г., както и при действието на определение по ЧНД №216/2014г..

Не е спорно за предмета на доказване, че съвкупност се формира от осъжданията на Р. с присъди по НОХД №№108/2014г. и 157/2014г. – обхваната от влязло в сила на 26.06.2014г. определение по ЧНД №216/2014г. Поради извършено от това лице престъпление от общ характер по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.т.2, 7 и 7 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК в периода от 14.03.2016 година до 14.02.2017 година, за което му е наложено наказание от две години лишаване от свобода, с влязла в сила на 23.02.2024 година присъда по НОХД №242/2019 г. е приложен чл.68, ал.1 от НК спрямо отложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, което освен наложено по НОХД №108/2014 година, се явява и определеното найтежко наказание по влязлото в сила и към настоящия момент определение по ЧНД №216/2014г.

Следвайки указанията и принципните положения в ТР 3-2009-ОСНК, Р 11-1987ОСНК и ППлВС 4-1965, преценката за най-благоприятно съчетание на всички осъждания на Р. сочи, че предлаганата във въззивната жалба съвкупност между наказанията по НОХД №529/2013г. и 108/2014г. не удовлетворява този критерий, т.к. за лицето би останало в отделно изпълнение наказание пробация по НОХД №157/2014гг., чийто срок е по-дълъг от наложеното наказание пробация по НОХД №529/2013г. Не е налице и възможност за групиране на наказанията по НОХД №№529/2013г., 108/2014г. и 157/2014г., т.к. престъплението по последното осъждане е в отношение на рецидив спрямо престъплението по първата присъда. Правилни са и съображенията на окръжния съд, че престъплението от общ характер по НОХД №242/2019г. не попада в условията на чл.25 вр. чл.23 от НК с нито едно от предходните три осъждания, т.к. е извършено след влизане в сила на присъдите по всяко едно от тях.

Иначе казано, при изследване на цялостната съдимост на В. Р. до момента, за контролирания окръжен съд не са били налице основания за формиране на нова съвкупност, в каквато насока е и законосъобразно постановеното определение.

Водим от горното, съставът на Апелативен съд- Варна

РЕШИ:

Потвърждава определение от 20.09.2024 година по ЧНД №358/2024 година по описа на Окръжен съд-Силистра.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2