Определение № 37913 от 15.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37913 гр. С, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110120358 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 228029/16.07.2026 г., подадена от Д. Р. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж.к. „Д“ 2, бл. 207, вх. В, ет. 7, ап. 27, чрез процесуалния си представител: адв. М. Т. М., със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр. С 1303, бул. „АС“ № 84-86, офис 26, срещу ЗД „БИ” АД, ЕИК **************, гр.С, бул.’’ДБ“ № 87, представлявано от СП И КК, чрез адвокат Ц. Д..

На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2027 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са обективно съединени искове по чл.423, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 500 евро, формирана както следва: 8 000 евро –иск за обезщетение за неимуществени вреди; 500 евро – иск за обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от 11.03.2026 г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2025 г. около 12:15 часа ищецът управлявал лек автомобил марка „Рено Експрес“ с регистрационен № *********, движейки се по републикански път II-19 в посока от село Б към село Господинци. Ищецът сочи, че e управлявал превозното средство изцяло съобразно правилата на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), движейки се в своята лента и със съобразена скорост. В същoто време, в насрещното платно на същия пътен участък, се е движил лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с регистрационен № ****, управляван от ХИА При преминаване през горепосочения пътен участък, водачът на лекия автомобил „Тойота Рав 4“ ХА, предприел крайно рискована и несъобразена маневра и в грубо нарушение на 1 императивните правила за движение по пътищата, навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, която е предназначена изключително за посоката на движение на ищеца. В резултат на това действие от страна на ХА е настъпил изключително тежък сблъсък между двата автомобила, като ударът бил с голяма кинетична енергия. Сочи, че и двете превозни средства са претърпели тотални материални деформации. Твърди, че ищецът не е имал абсолютно никаква обективна или техническа възможност да реагира, да спре или да избегне внезапния сблъсък с навлезлия в неговата лента автомобил. Сочи, че компетентните контролни органи на МВР незабавно са посетили местопроизшествието, извършен бил оглед на място и бил съставен официален Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Спрямо виновния водач ХА на място било взето административно отношение, като му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Сочи, че чрез цитираните писмени доказателства безспорно и категорично се установява механизма на произшествието, както и че причинител за настъпилото ПТП е водачът А.

Твърди, че от негова страна не е налице каквото и да е съпричиняване на вредоносния резултат.

Ищецът сочи, че към датата на инцидента - 22.12.2025 г., гражданската отговорност на виновния водач ХА, респективно на управлявания от него лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ****, била валидно застрахована в ответното застрахователно дружество ЗД „БИ“ АД, което се установявало от валидна застрахователна полица № BG/02/125001281632 и потвърдено и чрез нарочна Справка от информационната система на Гаранционния фонд. Сочи, че наличието на валидно застрахователно правоотношение обуславяло пряката и безспорна пасивна материалноправна легитимация на ответника да възстанови в пълен обем причинените от делинквента имуществени и неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

В резултат на ПТП-то, ищецът получил тежка травма, съпроводена с изключително интензивни физически болки, продължително лечение и дълбоко психическо страдание.

Непосредствено след инцидента, поради нетърпими болки по цялото тяло, ищецът бил транспортиран и посетил медицинско заведение за оказване на спешна помощ. След обстойни прегледи били диагностицирани следните тежки увреждания: тежка контузия и изкълчване на дясното коляно, като травмата е придружена с масивен оток и остра болезненост. Твърди, че това състояние напълно ограничило способността му да се придвижва самостоятелно в първите седмици след ПТП. Дори след продължително приемане на предписаните силни обезболяващи медикаменти, болката при движение, стъпване и натоварване на крака останала постоянна.

Получил и травма и функционален дефицит на лявата ръка, вследствие кинетиката на удара, което водело до пълна невъзможност за волево движение на безименния пръст и кутрето на лявата ръка.

Медицинските специалисти наложили поставянето и денонощното носене на специализирана твърда шина за период от над 20 дни. Състоянието било съпроводено с постоянно и мъчително изтръпване. На следващо място, ищецът сочи, че е получил и травматично увреждане на дясната ръка. Бил констатиран сериозен оток и силно ограничено движение в ставите на дясната ръка, съчетано с драстично отслабване на силата на захвата. Това затруднило елементарни битови действия като хранене и лична хигиена. Получил и увреждане в лумбалната и гръбначната област (гръбначен стълб), състоящо се в тежко междупрешленно увреждане, което генерирало остри, пронизващи и постоянни болки в областта на кръста. Тези спинални болки били придружени с радикулитна симптоматика – изтръпване и мравучкане, което се пренасяло по протежение на целия долен крайник чак до глезена. Сочи, че този вид неврологични травми били изключително мъчителни, ограничавали всяко движение на тялото и изисквали продължителна и скъпоструваща рехабилитация. Освен това, получил травми в областта на главата вследствие на удара в елементите 2 на купето, ищецът, а именно открити рани и контузии по главата, предизвикващи постоянен дискомфорт, световъртеж и хронично главоболие.

Ищецът сочи, че за лечението на описаните съчетани травми му били дадени поредни болнични листове за период на непрекъсната временна неработоспособност от общо 74 дни.

Твърди, че периодът на интензивно домашно лечение и възстановяване е продължил повече от два месеца и половина. През цялото това време ищецът бил напълно обездвижен, прикован към леглото и лишен от възможността да води нормален социален, професионален и личен живот.

Поради невъзможността да използва ръцете и краката си, изпаднал в унизителното състояние да бъде напълно зависим от постоянните грижи на своето семейство за извършването на найелементарни физиологични нужди и обслужване. Това рязко влошаване на качеството на живот е довело до чувство на безпомощност, потиснатост и тежка форма на депресия. Отделно от чисто физическите страдания, ищецът преживял огромен психологически шок. Споменът за челната катастрофа, звукът от смачканите ламарини и осъзнаването на реалната и непосредствена опасност за собствения му живот, му нанесли дълбока емоционална травма. Продължавал да страда от безсъние (инсомния), постоянна тревожност и класически симптоми на посттравматично стресово разстройство. Изпитвал панически страх дори при мисълта да седне отново зад волана. Предвид гореизложените факти, интензитета на търпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период и съобразявайки се с принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, оценява претърпените неимуществени вреди на справедливата сума от 8000 евро.

Освен неимуществените вреди, ищецът твърди, че процесното ПТП му е причинило значителни материални щети под формата на пропуснати ползи. До датата на инцидента ищецът работил по трудово правоотношение, като естеството на трудовите му функции е изисквало ежедневно и интензивно управление на служебен автомобил за обслужване на търговския му регион. Структурата на трудовото му възнаграждение се е състояла от твърда базова заплата и допълнителен финансов бонус, който е бил пряко зависим от постигнатите лични резултати в работата. Поради настъпилата временна неработоспособност за период от 74 дни отпуск по болест, ищецът преустановил изцяло трудовата си дейност, като за този период получавал единствено обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на НОИ в размер на 80% от базовата му заплата. Вследствие на невъзможността да полага труд, ищецът загубил напълно възможността да реализира полагаемото му се възнаграждение, което е било средномесечно в размер на 1107,24 евро нетно. Тези пропуснати ползи, изразяващи се в разликата в доходите на ищеца, според него възлиза на сумата от 500 евро за периода на лечението. Счита, че тази сума представлява пряка, непосредствена и сигурна имуществена вреда от деликта, подлежаща на възстановяване от застрахователя съгласно застрахователното законодателство.

Твърди, че чрез пълномощника си е предявил официална писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред ответника ЗД „БИ“ АД, надлежно заведена при дружеството.

Сочи, че към молбата били приложени абсолютно всички налични към онзи момент доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията. Твърди, че вместо да се произнесе в срок, с писмо Изх. № НЩ-1670/11.03.2026 г. от 11.03.2026 г., застрахователят изискал представянето на влязъл в сила акт по наказателно дело, автотехническа и медицинска експертиза, поставяйки като незаконосъобразно условие за произнасяне тяхното депозиране от страна на пострадалия. Сочи, че с нарочен писмен отговор от 27.03.2026 г. е уведомил застрахователя, че пострадалият обективно не разполага с тези документи, тъй като те не му били издадени на него, и че същите следвало да бъдат събрани служебно от застрахователя по силата на законовите му правомощия. Твърди, че 3 ответникът продължил да бездейства като бил изтекъл законоустановеният 3 месечен преклузивен срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ, а застрахователят не бил определил и не бил изплатил дължимото обезщетение. Счита, че по посочения начин застрахователят е отказал мълчаливо, което се явявало напълно реализирана абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на настоящия съдебен иск пред съда.

Моли съда да уважи исковата претенция и да му присъди направените разноски.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал отговор, като оспорва исковата молба изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС „Тойота Рав4” с рег. № E3666MB.

Оспорва истинността на механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на МПС „Тойота Рав4” с рег. № E3666MB – ХИА описани в представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1046-52190/22.12.2025 г. Оспорва причинно–следствената връзка между щетите, получени върху процесното МПС, и деянието, извършено от ХИА Твърди, че настъпилите увреждания на ищеца не са резултат единствено на виновното поведение на водача на МПС „Тойота Рав4” с рег. № E3666MB, а че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан или при неправилно поставен такъв, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП, като степента на вина на пострадалия, е в значителен размер. Оспорва иска и по размер. Счита, че претенциите на ищеца са прекомерно завишени по размер и не отговарят на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Твърди, че на 22.12.2025 г. ищецът Д. К. е бил участник в ПТП като водач на товарен автомобил марка „Рено Експрес“, видно от представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1046-52190, издаден от РУ на МВР - ГД, в който е вписан като пострадало лице с диагноза „охлузни рани по тялото – освободен за домашно лечение“. Сочи, че за удостоверяване на твърдените травматични увреждания вследствие на процесното ПТП на негово име била представена медицинска документация, от която застрахователят установил, че вследствие на процесното ПТП Д. К. е получил повърхностни травми - контузия и рана на лявата ръка на 5-ти пръст и контузия на дясното коляно. Сочи, че травмите са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Предвид данните от предоставената медицинска документация счита, че адекватна сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди е около 3000 – 4000 евро. Счита, че ищеца не е претърпял посочените от него увреждания и оспорва всичките му твърдения в тази насока. Същите са недължими и не подлежат на обезщетяване по смисъла на чл. 268 т. 9 от Кодекса за застраховането (отм.). Алтернативно ги оспорва като прекомерно завишени по размер.