Решение № 3760 от 04.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3760 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100511025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 14348 от 23.07.2025 г., постановено по гр. д. № 49854/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 34-и състав, е признато за установено по отношение на Е. Б. Е., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20231110149854 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, 34 състав: сумата от 1 066.15 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 118.24 лв. (сто и осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г..; сумата от 84.80 лв., представляваща главница за такси за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., сумата от 15.66 лв., представляваща лихва за забава върху такса дялово разпределение от 16.07.2020 г. до 05.04.2023 г..

Със същото решение Е. Б. Е. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД направените по делото съдебни разноски, както следва: За заповедното производство (ч.гр.д.

№ 20231110149854/2023 г.): Държавна такса: 25.70 лв.; юрисконсултско възнаграждение:

50.00 лв; и за исковото производство (гр.д. № 49854/2023 г.): Държавна такса: 100.50 лв.

Депозит за изготвяне на СТЕ: 350.00 лв., Депозит за изготвяне на ССЧЕ: 350.00 лв.,Юрисконсултско възнаграждение: 100.00 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Е., чрез адвокат Н. К., в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Въззивникът сочи, че съдът неправилно е приел че е доказано основанието за начислена топлинна енергия, като се позовава на решения на Върховния административен съд, с които е отменена т. 6.1.1. от Методиката, като поддържа, че при липсата на валидно действаща 1 формула за изчисление на потребената топлинна енергия исковата претенция е недоказана и неоснователна. Посочва, че изброените документи, по които е работило вещото лице, не са представени по делото. Твърди, че претендираните от ищеца суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин и не е установил изпадането в забава на ответниците.

Сочи, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено количество енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В тази връзка поддържа, че не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава. Счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като ищецът не е доказал, че ответниците имат задължение да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за дялово разпределение. Твърди, че ищецът не е представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок от ответницата, чрез адвокат Н. К., с надлежно учредена представителна власт, като ответницата е освободена от заплащане на държавна такса за въззивното производство, поради което въззивната жалба е допустима.

Третото лице помагач на страна на ищеца не е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответникът в качеството му на собственик на процесния недвижим имот и ищцовото дружество са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот, сключен при публично известни общи условия и по силата на който ответникът е задължен да заплаща продажната цена на доставената потребена топлинна енергия. Във връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила. В случая решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. За пълнота следва да се посочи и че в конкретния случай въззивникът ответник не е релевирал конкретно възражение, че действително доставената топлинна енергия за сградна инсталация е в по-малък обем поради неотчитане на някой от параметрите, посочени в Решение на съда от 23 октомври 2025 година по дело C-760/23 и касаещи изолацията на сградата и изолацията на отоплителната система, използваната за тази система материали, респ. отражението на тези обстоятелства върху загубата на топлинна енергия в рамките на самата етажна собственост, като такова общо възражение е поддържано и с въззивната жалба. При това, това възражение се опровергава по категоричен начин от приетото по делото заключение на СТЕ, според което топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпредЕ. именно по реда на методиката. Ето защо и при липса на оплаквания за конкретни неотчетени при 2 разпределението параметри, този въпрос не подлежи на обсъждане.

Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът неправилно е уважил претенцията за мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия, тъй като не била доказана датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, следва да бъде посочено, че периодът, за който е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., като за този период намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти на гр. София, приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът като потребител на топлинна енергия и страна по договорно правоотношение, сключено при публично известни общи условия, отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа. Противно на изложеното във въззивната жалба, за доказване на изпадането на длъжника в забава не се изисква публикуването на дължимите суми в интернет, тъй като съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33 ал. 4 от Общите условия. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Във връзка възражението за недължимост на такси за извършваната услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. От приетия по делото протокол от общо събрание от 20.05.2001 г. на собствениците в ********, се установява, че е взето решение да се сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Техем Сървисис“ ООД. Представен е и договор от 20.09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост на адрес: град София, ул.

„Перник“ 176, бл. Б, съгласно който „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител приема поема задължението за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки. Видно от представеното по делото удостоверение от ГИС е, че стар адрес ж.к. Зона Б-19, ил. ******** е със следния настоящ адрес: ул.

********. По делото е изслушано и прието заключение по съдебнотехническа експертиза, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че разпределението на топлинната енергия в сграда, в която се намира процесният имот, е било извършвано от " Техем Сървисис "АД в съответствие с нормативните изисквания, като при това положение въззивният съд намира претенцията за установяване съществуването на вземане за стойността на услугата за дялово разпределение 3 на топлинна енергия за доказана по основание.

По отношение на претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение, следва да бъде посочено, че ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за изплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

С оглед различните правни изводи, до които стигна въззивната инстанция, решението, в обжалваната част, с която е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск за сумата от 15,66 лева /8 евро/ – лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 05.04.2023 г. следва да бъде отменено, като искът за лихва върху главницата за дялово разпределение да бъде отхвърлен изцяло. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в производството над сумата от 547,97 лева. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.