Решение № 1513 от 05.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20241100900477 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното: производството е образувано по искова молба на „Ф.и.а.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„****, представлявано заедно от управителите Д.М. и з.с., чрез юк И.У. срещу „Д.Т.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, жк.„Стрелбище“, ул. ****, офис 8, представлявано от управителя С.Д.Й., с която се иска прекратяване на дружеството на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, поради невъзможност на ищеца да получи изпълнение на парично задължение от едноличния собственик на капитала на ответното дружество.

Ищецът твърди, че е взискател по ИД 20157240400495 по описа на ЧСИ В.Т. с рег.

№724 при КЧСИ, образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 10.07.2015г. по гр. д.№136/2015г. по описа на Районен съд - гр.Кула с който длъжникът С.Д.Й. ЕГН ****, с адрес: гр. Кула, обл.Видин, ул.****, бил осъден да заплати на кредитора „Централна Кооперативна банка“ АД сумата от 12 194,38лв. – просрочена главница, просрочена лихва – 284,27лв. от 01.09.2014г. до 08.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2015г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 49,57лв. за държавна такса.

Със запорно съобщение изх.№1044/26.01.2024г. по изпълнително дело № 20157240400495 по описа на ЧСИ В.Т. с рег. №724 при КЧСИ е наложен запор за сума в общ размер на 5 743,83лв, която включва: олихвяема сума за главница в размер на 2194,38лв., неолихвяеми вземания – 284,27лв, лихви към главници – 1960,41лв., разноски по изп.дело – 150лв., разноски по гр.д. – 49,57лв., обикновени такси – 543,86лв., пропорционални такси – 60,00лв., т.26 – 481,34лв. Общо такси – 1085,20лв., присъединени публични вземания – 20.00лв. Ищецът твърди, че на осн.чл.429 ГПК е бил конституиран като взискател по изпълнителното дело на мястото на ЦКБ АД.

Твърди, че по негово искане е бил наложен запор върху дружествения дял на С.Д.Й. в „Д.Т.****“ ЕООД ЕИК **** с размер на дялово участие 100% от капитала на същото дружество. Длъжникът е едноличен собственик на капитала му. Наложеният запор е бил надлежно вписан в ТР при АВп по партидата на ответното дружество.

1

Твърди, че поради неплащане на паричното задължение по искане на ищеца ЧСИ Т. издала акт, с който на оснчл.517 ал.4 от ГПК овластила „Ф.и.а.“ ЕООД да предяви иск за прекратяване на дружеството „Д.Т.****“ ЕООД.

На ответника е връчено съобщение за възможността да подаде отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК. В законов срок писмен отговор не е постъпил.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на издаден изпълнителен лист от РС Монтана по ч.гр.д.№134/2015г. срещу С.Д.Й. е било образувано изп.дело №495/2015г. по описа на ЧСИ В.Т. гр.Видин за събиране на отразените в листа вземания на Централна кооперативна банка АД, а именно – просрочена главница в размер на 2194,38лв., просрочена лихва – 284,27лв за периода от 01.09.2014г. до 08.07.2015г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2015г. до изплащане на вземането, както и сумата от 49,57лв. разноски по делото за държавна такса.

От представяния договор за цесия от 19.12.2020г. се установява, че ЦКБ АД е прехвърлило на ищеца вземането си срещу С.Д. и на осн.чл.429 ГПК „Ф.и.а.“ ЕООД е био конституирано като взискател по изпълнителното дело.

Принудителното изпълнение е насочено срещу дружествените дялове на длъжника С.Д.Й. в "Д.Т.****" ЕООД. От приложените по изп.дело запорни съобщения се установява, че е наложен запор върху всички дружествени дяла, притежавани от С.Д..

От справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че запорът на дружествените дялове на длъжника е вписан на 30.01.2024г. с вх.№ 20240130165202, от когато същият е произвел действие.

От приложеното копие на изпълнително дело №495/2015г. на ЧСИ В.Т. с рег. №724, се установява съществуването и размера на неудовлетвореното вземане на взискателя.

Вземането не е погасено и не са постъпвали суми.

Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 517, ал.

4 от ГПК - взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред окръжния съд. По молба на взискателя ЧСИ е издал постановление от 13.02.2024г. с което на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Окръжния съд за прекратяване на дружеството ответник "Д.Т.****" ЕООД, с оглед на факта, че по изпълнителното дело изпълнението е насочено срещу всички дялове на длъжника и запорът е вписан на 30.01.2024г.

Съдът като съобрази изложеното намира, че предявеният иск е допустим, а по същество основателен.

Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, идентично на този по чл.517, ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД - длъжници на същия (чл. 517, ал. 4 ГПК ), респ. кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност (чл. 517, ал. 3 ГПК), да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.

517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите - по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника - съдружник), независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са установени предвидените в чл.517, ал. 1 и ал. 4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че 2 вземането е изцяло погасено в пълен размер.

Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в т.ч. решение № 104/10.07.2014г. на ВКС, ТО по т.д.

№2144/2013г. Прието е, че изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска, а именно: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване на участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството ответник (изискуемо само в хипотеза по чл.517 ал.3 от ГПК) и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството -трето задължено лице (Решение № 347 по т.д. № 631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д. № 115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).

В случая са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му - единствено противопоставими от ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането (в този смисъл и съдебната практика обективирана в Решение № 138 от 12.07.2017 г. по търг.дело№ 1753 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.). От доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл. 517, ал. 1, изр.2 от ГПК ред.

Според трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1032/2012 г., II т.о., ТК). Ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не е ангажирало доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ, в която хипотеза, чл. 517, ал. 4, изр.3 ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 1 и, ал. 4 от ГПК и доколкото до приключване на устните състезания по делото не бе доказано погасяване на задължението към ищеца, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Съгл. чл.517 ал.4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър.

След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.

3

На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски, сторени по делото, които се констатираха в размер на 50 лв. внесена държавна такса, и 250лв. адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.517 ал.4 от ГПК, „Д.Т.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, жк.„Стрелбище“, ул. ****, офис 8, представлявано от С.Д.Й..

ОСЪЖДА „Д.Т.****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Триадица“, жк.„Стрелбище“, ул. ****, офис 8, представлявано от С.Д.Й. да заплати на „Ф.и.а.“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 300лв./триста/ разноски в производството.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по ликвидация.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4