Решение № 13924 от 14.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13924 гр. С., 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110123067 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от А. Л. Р. срещу „Р. Р.“ ЕООД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване на установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумата от 840 лв., представляваща платено от ищцата възнаграждение по договор за посредничество, дължима от ответника поради неосъществяване на основанието за дължимостта на същото, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 06.09.2021 г. страните сключили договор за посредничество, по силата на който ищецът е възложил на ответника извършването на посредничество за сключване на договор за наем. Съгласно уговорките между страните ищецът дължал възнаграждение в размер на 60 % от договорената месечна наемна цена, като същото било дължимо при подписването на наемния договор, при ориентировъчна цена от 1400 лева. Твърди се, че в деня на подписването на договора за посредничество ищецът бил заведен на оглед на апартамент – запознал се със собственика и влезли в контакт за бъдещи наемни отношения, като му заплатил 2100 лева, представляващи един месечен наем и депозит в размер на 50 % от наемната цена.

В същия ден заплатил и на посредника – ответник в настоящото производство сумата от 840 лева, съгласно уговореното в договора, като му било съобщено, че на следващия ден ще получи проект на договор за наем и ще влезе във владение на имота. Заявява, че до сключване на договор за наем не се стигнало. Моли да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 840 лв., представляваща заплатеното възнаграждение по посредническия договор, тъй като не е бил постигнат уговореният с договора за посредничество резултат – сключването на договор за наем, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по ч.гр.д. № *****/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Не се оспорва сключването на договор за посредничество от 06.09.2021 г., по силата на който ответникът се е задължил да организира огледи на имоти, както и че на същата дата е осъществен оглед на процесния имот и е платено 1 комисионно възнаграждение в размер на 840 лв. Поддържа, че договорът за наем е сключен с постигането на съгласие между страните, а именно на 06.09.2021 г., когато ищецът наемател е заплатил на наемодателя – В. Х. сумата от 2100 лева – депозит и един месечен наем и е получил ключовете за наетия имот. Заявява, че в деня след наемане на имота ищецът е отказал да подпише договор за наем, отправял е заплахи към собственика на имота и служители на ответното дружество, поради което наемодателят е сменил патрона на вратата. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора за посредничество, като е свързал страните по възникналото наемно правоотношение, с оглед на което заплатеното му възнаграждение в размер на 840 лева не подлежи на връщане, без значение как са се развили отношенията между страните по договора за наем. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В хода на съдебното производство ответникът оттегля признанието си за факта, че е получил възнаграждение по договора за посредничество в размер на 840 лв., като сочи, че към момента на подаване на отговора не бил запознат в пълнота с доказателствата по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, поради което като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието на договор за посредничество между страните, по силата на който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение на ответника в размер на процесната сума, при условие че с негово посредничество бъде сключен договор за наем; плащане от страна на ищеца на сумата от 2100 лева на трето лице – наемодател, както и липсата на писмен договор за наем.

Първоначално в отговора на исковата молба ответникът изрично признава и факта, че на 06.09.2021 г. от страна на ищеца е извършено плащане в полза на ответника на сумата в размер на 840 лв., поради което и това обстоятелство е отделено като безспорно. Впоследствие обаче в първото съдебно заседание ответникът оттегля признанието на този факт. Оттеглянето на признание на факт е допустимо, за разлика от признанието на иска, което на основание чл. 237, ал. 4 ГПК е неоттегляемо, като последващото оспорване на вече признат факт се съобразява в съвкупност с останалите доказателства по делото.

От предметното съдържание на сключения между страните договор за посредничество от 06.09.2021 г. (л. 4 и сл.) се установява, че съгласно раздел I, чл. 2, ал. 1 от същия, при наемане на недвижим имот, предложен от изпълнителя, възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 60 % без ДДС от договорената месечна наемна цена, като възнаграждението се заплаща в момента на подписване на договора за наем между възложителя от една страна в качеството чу на наемател, и предложения от изпълнителя наемодател. В чл. 1 е посочена ориентировъчна характеристика на имота – четиристаен, както и ориентировъчна наемна цена – 1400 лв.

По делото е приложена разписка (л. 6), на която е даден вид да е изготвена и подписана от В. Х. С. – наемодател. Като подписан документ, същата се ползва с формална доказателствена сила. От нея се установява, че В. С. е получила от А. Л. Р. сумата от 2100 лв., която да послужи като гаранция за подписване на договор за наем на апартамент в С., ул. „Гладстон“ № 11, ет. 3, както и че имотът се отдава под наем за сумата от 1400 лв. месечно, както и за него е предвиден депозит в размер на 1400 лв., платим на две вноски. Посочено е още, че договорът ще бъде изготвен и подписан до 10.09.2021 г.

2

Обективираното в разписката изявление на издателя за получаване на сумата от 2100 лв., заплатена от ищеца, като неизгоден факт за издателя, се ползва с доказателствена сила в процес срещу него на основание чл. 176 ГПК. По делото не се спори, че ищецът е заплатил на В. С. като наемодател, сумата от 2100 лв., като в такава насока са и изявленията на ищеца. От изявлението в разписката „Договорът ще бъде изготвен и подписан до 10.09.2021 г.“ се установява още, че макар първият наем и първата част от депозита да са заплатени, договор за наем не е бил съставен и подписан между страните към момента на получаване на сумите.

От показанията на св. Валентин Димитров, приятел на ищеца, не се установяват факти, интересуващи процеса. Същият възпроизвежда спомени за това, че А. през 2021 г. е искал на наеме имот в ж.к. „Г. Д.“, бл. 236, в близост до 29 ДКЦ, като искал да покаже на свидетеля квартирата, но не могли да влязат в нея, тъй като бил сменен патронът. Не се спори между страните обаче, че имотът, във връзка с който е сключен процесният договор за посредничество, се намира на ул. „Гладстон“, следователно съдът не може да приеме, че свидетелят достоверно възпроизвежда факти предмет на доказване в настоящото производство.

От показанията на св. Елена Николова, майка на ищеца, се установява, че през м. септември 2021 г. ответното дружество свързало сина

А. със собственика на апартамент в центъра на гр. С., на улица, намираща се между бул. „В.“ и бул. „Х. Б.“ (свидетелката не си спомня името на улицата), като имотът бил в сграда на № 11.

Синът й отишъл на оглед заедно с брокер и собственичката и след като одобрил апартамента, собственичката му предала ключовете от имота, които и до сегашния момент се намират в дома на свидетелката. По предложение на сина си свидетелката в деня на огледа отишла да види апартамента сама, тъй като синът й в този момент имал работа. Когато отишла, свидетелката установила, че горната ключалка (тази на апартамента) била сменена. Сочи още, че в деня на огледа около 3-4 часа по-късно синът й ходил да носи багаж и е разбрал, че ключалката е сменена. След като било установено, че ключалката е сменена, както свидетелката, така и синът няколко пъти са разговаряли със собственичката. А. искал да му бъдат върнати платените от него пари, включително платената комисиона, но от фирмата посредник отказали.

Съдът намира, че показанията на свидетелката Николова, майка на ищеца, следва да се ценят като такива на заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК. В тях се констатира и неяснота и противоречие – свидетелката сочи, че при посещението си на имота тя е установила, че ключът е сменен, а впоследствие сочи, че това е установено от сина около 3-4 часа след огледа, който пък я бил помолил да иде да види апартамента, тъй като бил много хубав. Житейски нелогично е обаче след като ищецът сам е видял, че ключалката е сменена, да не е уведомил майка си за това.

Разказът на св. Николова не описва в ясна хронология събитията от деня, като на уточняващия въпрос от съда в тази връзка казва само, че първо А. е отишъл, а след това тя. Според непосредствените впечатления на настоящата инстанция при разпита на свидетеля, показанията на същата са колебливи и неубедителни, поради което не могат да служат за достоверна основа за изграждане на доказателствените изводи на съда.

От показанията на разпитания по делегация пред РС П. свидетел К. К., бивш служител на ответното дружество, работил като брокерът, с когото ищецът се свързал за наемане на имота, се установява, че е присъствал при предаване на ключовете за отдавания под наем апартамент от наемодателя на наемателя, както и че не е подписван договор за наем. На въпроса дали знае да е платен депозит, месечен наем и комисиона на агенцията за недвижими имоти, той отговаря, че всичко е платено, с изключение на месечния наем. Твърди, че след като късно вечерта в деня на огледа, 3 след като страните уточнили всички параметри по договора, А. и неговият приятел щели да пренасят багаж. Собственичката искала да се подпише договор, но тъй като било много късно – около 9 – 9.30 ч., и нямало къде да принтира, се разбрали документът да се подпише на другия ден. На следващия ден обаче собственичката на имота се свързала с брокера, за да съобщи, че А. се е отказал и искал да му върне парите.

При преценка достоверността на показанията на св. К., не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че същите се отличават със съществено противоречие с друг безспорно установен по делото факт – а именно, че е платен месечен наем за имота, като в тази насока е разписката на наемодателя за плащане на сумата от 2100 лв.

(от които 1400 лв. месечен наем и 700 лв. като първа част от депозита). Прави впечатление още, че на въпрос № 17 относно това дали свидетелят К. се е свързал със собственика на жилището, за да разбере каква е причината, поради която А. не може да влиза в жилището, свидетелят първоначално отговаря нещо съвсем различно – отново обяснява за желанието на собственика на имота да се подпише писмен договор. Понапред в разпита, на въпрос № 16 сочи, че доколкото му е известно А. се е отказал, защото е намерил по-евтино жилище. В тази част показанията на св. К. съдът също намира за несигурни и неубедителни. Вместо добросъвестно да изложи известните му обстоятелства, като даде пълен отговор на съда, описвайки кой го е уведомил за причината да не се подпише договор, свидетелят отговаря кратко и лаконично. При това положение съдът не може да формира убеждение въз основа на наличните доказателства относно причината, поради която договор за наем не е подписан. С категоричност се установява единствено, че след огледа и постигнатото принципно съгласие за сключване на договор, между наемодателя и наемателя е настъпил разрив в отношенията и неразбирателство с неустановен произход.