Определение № 2873 от 07.09.2023, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2873 гр. Перник, 07.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. С. като разгледа докладваното от ЛОРА Р. С. Гражданско дело № 20231720101164 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба, с вх. № 15605/24.07.2023 г., подадена от ищцата Г.

Б. С., ЕГН ********** от *** за изменение на решение № 780/11.07.2023 г. по гр. д. № 1164/2023 г. по описа на ПРС, в частта за разноските.

В молбата се сочи, че съдът е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК без да са налице предпоставките за това. Твърди се, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като разполага с изпълнителен титул за принудително изпълнение на погасеното по давност вземане, предмет на спора.

Искането към съда е да измени решение № 208/24.02.2023 г. по гр. д. № 5665/2022 г. по описа на ПРС, в частта за разноските780/11.07.2023 г. по гр. д.

№ 1164/2023 г. по описа на ПРС, в частта за разноските, като ги разпредели между страните съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Молбата е връчена на насрещната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник на 04.09.2023 г. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил молбата като неоснователна. Искането му към съда е да я остави без уважение.

Съдът като прецени процесуалната допустимост на молбата, взе предвид изложените от страните съображения и обсъди материалите по делото, намери следното:

Молбата е депозирана от страна по делото, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че Г. Б. С. не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник сумата от 945.59 лв. - главница за периода от 11.12.2007 г. до 07.09.2011 г., сумата от 181.57 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода 1 от 16.02.2008 г. до 15.09.2011 г., сумата от 25 лв. – съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното плащане, за което вземане е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5936/2011 г. по описа на Районен съд - Перник.

Ответникът е признал иска. Искът е уважен изцяло съобразно направеното признание.

Съдът е приел за установено, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5936/2011 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист, който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 945.59 лв. - главница за периода от 11.12.2007 г. до 07.09.2011 г., сумата от 181.57 лв., представляваща лихва за забава на месечни плащания за периода от 16.02.2008 г. до 15.09.2011 г., сумата от 25 лв. – съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2011 г. до окончателното плащане. Въз основа на така издадения изпълнителен лист на 30.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, по което не са извършвани изпълнителни действия и и не са събирани суми.

При тези факти съдът е счел, че единственото действие, извършено от ответника за събиране на спорното вземане е подадената на 30.05.2012 г. молба за образуване на изпълнително дело. Приел е на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е било прекратено на 30.05.2014 г. и по силата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД правото на принудително изпълнение на спорното вземане е погасено по давност на 31.05.2019 г.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Предпоставките за освобождаване на ответника от разноски при уважаване на предявения срещу него иск са две и трябва да съществуват кумулативно – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото.

Не е спорно между страните, че първата предпоставка е налице – с отговора на исковата молба и с писмена молба, докладвана в съдебно заседание ответникът ясно и последователно е заявявал, че признава твърденията на ищеца, че вземането, за което притежава изпълнителен титул е погасено по давност, както и че признава изцяло предявения иск.

Спорното е наличието на втората предпоставка – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска.

С оглед приетата фактическа обстановка, съдът счита, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска. Действително той разполага с титул за принудително изпълнение на вземането, но след погасяваното на последното не е предприемал действия/фактически или правни/, с които да демонстрира желанието си да го събере. Нещо повече, той не е предприемал такива действия още от 30.05.2012 г., включително не е искал връщане на изпълнителния лист.

Наличието на изпълнителен титул винаги обосновава правен интерес за водене на отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, но този факт сам по себе си не означава, че ответникът дава повод за завеждане на иска.

2

Според настоящия състав, ответникът ще е дал повод за завеждане на иск за установяване на недължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, поради изтичане на предвидения в закона срок за погасяването му давност, ако след този момент е оспорил изтичането на този срок, поискал е изпълнение на задължението от длъжника, предприел е действия за принудително събиране на същото. Или най-общо - проявил е активност, от която да е видно желанието му да иска плащане на погасеното задължение.

В настоящия случай това не е налице. След погасяване на вземането по давност /31.05.2019 г./ответникът по никакъв начин не е обективирал намерение да иска заплащане на задължението. Затова съдът счита, че е налице и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от разноски по делото, а именно – да не е дал повод за предявяване на иска.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските, поради което молбата на ищцовата страна в този смисъл следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по молба, с вх. № 15605/24.07.2023 г., подадена от ищцата Г. Б. С., ЕГН ********** от *** за изменение на решение № 780/11.07.2023 г. по гр. д. № 1164/2023 г. по описа на ПРС, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 3