Решение № 3708 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3708 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20261100502099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 31458/02.02.2026 г. на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 срещу решение № 809/14.01.2026 г., постановено по гр. дело № 14277/2025 г. по описа на СРС, 77 състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД осъдителни искове с правно основание чл.

411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 511,29 евро (1 000 лева) – частичен иск от претенция в пълен размер от 5 295,17 евро (10 356,46 лева), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 211813090 по застраховка „Каско“ за вреди на л. а.

„БМВ 218“ с рег. № ****, вследствие на ПТП от 01.08.2024 г., настъпило в гр. Казанлък, на бул. „Княз Александър Батенберг“ на паркинга на магазин „Т маркет“, причинени от виновното и противоправно поведение на водача на превозно средство с ремарке с рег. № ****, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2025 г. до окончателното плащане, както и 21,87 евро (42,78 лева) – частичен иск от претенция в пълен размер от 226,54 евро (443,08 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 19.11.2024 г. до 10.03.2025 г.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материални и процесуалния закон, както и необоснованост.

Въззивникът посочва, че настъпването на процесното ПТП се дължи изцяло на виновното и 1 противоправно поведение на водача на ремарке с рег. № ****, тъй като паркирайки го на място, където превозното средство създава опасност или пречка за движението, е допуснал нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Счита, че след като ремаркето представлява препятствие за останалите водачи, водачът му е бил длъжен да го премести на друго поподходящо място или да го обозначи по начин, за да не пречи на останалите участници в движението – чрез поставяне на триъгълник, светлоотразители, аварийни светлини и/или други сигнали, което той не е сторил. Позовава се на съставения двустранен протокол за ПТП, който макар да не се ползва с материална доказателствена сила относно верността на удостоверените в него факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети, следва да се преценява с оглед останалите доказателства по делото, още повече, че в него се съдържа признание относно вината на паркиралия ремаркето водач. Позовава се още и на представеното удостоверение от РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, в което е удостоверено, че вината за настъпване на инцидента също се дължи на водача, който е паркирал ремаркето, но то също не е било обсъдено от първоинстанционния съд. Оспорва да е налице противоречие в показанията на свидетеля Н.Ц., потвърдил, че ремаркето не е било обозначено, поради което е бил в невъзможност да го види. Оспорва достоверността на показанията на другия разпитан свидетел С.Т., твърдейки, че не става ясно качеството, в което е бил призован, доколкото не той, а „Карлос Транс“ ЕООД е посочен като собственик на ремарке с рег. № ****. Счита, че заключението по САТЕ е едностранно кредитирано, без да се възприемат констатациите на експерта в частта, с която се посочва, че техническата причина за настъпване на процесното ПТП се дължи както на поведението на водача на л. а.

„БМВ 218 Д“ с рег. № ****, който е предприел маневра за потегляне, без да се увери, че пространството пред автомобила му е свободно, така и на поведението на водача на превозното средство, теглещо ремарке с рег. № ****, който е паркирал ремаркето частично в двете ленти за движение, без да обезопаси теглича му, поради което счита, че вина имат и двамата. Позовава се и на съставената скица относно местоположението и габаритите на участвалите в инцидента превозни средства, поради което счита, че водачът на л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № **** е възприел теглича на ремаркето. По изложените съображения се отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се уважат, а при условията на евентуалност да се отчете съпричиняване от страна на застрахования при ответника водач, който неправилно е паркирал ремарке с рег. № ****. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с който я оспорва. Счита, че първоинстанционният съд е извършил коректен анализ на установената фактическа обстановка, достигайки до извод, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № ****, който изначално е възприел местонахождението на ремаркето. По изложените съображения се отправя искане въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди.

Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и 2 взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност и във връзка с въведените с въззивната жалба доводи настоящият съдебен състав намира следното:

С оглед изложените с исковата молба фактически твърдения първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните материални предпоставки (юридически факти): валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; размерът на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди; изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които водят до изключване или намаляване на отговорността му, както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.

В случая с оглед твърденията и възраженията на страните в рамките на първоинстанционното производство и заявените от тях оплаквания пред въззивния съд, безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните групи обстоятелства: че на 01.08.2024 г., около 16:30 часа, на паркинга на магазин „Т маркет“ на бул. „Княз Александър Батенберг“ в гр. Казанлък е реализирано ПТП с участието на л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и паркирано ремарке с рег. № ****, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 9 723,58 лв. за възстановяване на причинените вреди по л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № ****, като е сторил и разходи за репатриране на автомобила в размер на 617,88 лв. и 3 ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.

Ето защо предвид наведените с въззивната жалба и своевременно релевираните от ответника възражения, спорните въпроси на етапа на въззивното производство се концентрират върху следните групи обстоятелства: при какъв механизъм е настъпило процесното ПТП от 01.08.2024 г. и дължи ли се то на поведението и на двамата водачи на участвалите в него превозни средства и ако да – на колко се равнява приносът им в процентно съотношение.

В случая при съвкупна преценка на доказателствата по делото – двустранен протокол за ПТП от 01.08.2024 г., съставен и подписан от двамата водачи, уведомление за щета до застрахователя – ищец, показанията на разпитания по делегация пред РС – Асеновград свидетел Н.Ц.Ц., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, настоящият въззивен състав приема за установен следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: на 01.08.2024 г., около 16:30 часа, л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № **** е бил паркиран на паркинга на магазин „Т Маркет“ на ул. „Княз Александър Батенберг“ в гр. Асеновград, където водачът му предприема маневра за потегляне на заден ход с цел излизане от реда на паркирани автомобили, а след това напред, при което настъпва съприкосновение в предната част на автомобила му с теглича на паркираното пред него ремарке с рег. № ****, чиято задна част е била изцяло разположена в лентата за насрещно движение, а тегличът му е навлизал с около 60 см. в лентата за движение на л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № ****, вследствие на което на последния са причинени материални вреди съгласно съставения опис. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат анализирани с оглед останалите доказателства по делото. Такива в случая са най-напред уведомлението за щета до застрахователя – ищец от 02.08.2024 г., в което се посочва, че при маневра за излизане от паркинга на магазин „Т Маркет“ водачът на застрахования при ищеца автомобил се е ударил в теглича на паркирано ремарке, увреждайки предната броня, като по идентичен начин настъпването на инцидента е описан и от свидетеля Н.Ц., който по време на разпита си заявява, че е предприел маневра за излизане назад от паркинга на обекта, след което при потегляне напред се е ударил в теглича на ремаркето, навлизащ с около 60 см. в платното му за движение, без същият да е бил обозначен по някакъв начин. Изрично свидетелят посочва, че при паркиране на автомобила е възприел местоположението на ремаркето, а именно: успоредно на магазина върху инвалидно паркомясто, обособено за паркиране на лек автомобил, поради което същото е излизало извън очертанията на самото паркомясто, като показанията му съдът възприема като добросъвестно дадени и правдиви. Нещо повече, разказаното от него в частта относно 4 точното местоположение на ремаркето се подкрепя и от констатациите, удостоверени в представеното писмо на РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, отразяващо в тази част непосредствено възприети от полицейските органи обстоятелства при посещението им на място, свързани с начина на паркиране на ремаркето, а именно: в обхвата на пътното платно, без същото да е било обезопасено съгласно ЗДвП. Прави впечатление, че така изложените фактически обстоятелства са били възприети като действително осъществили се и от неоспореното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и ясни отговори на поставените задачи. Според вещото процесното ПТП е настъпило при предприемане от водача на л. а. „БМВ 218 Д“ с рег. № **** на маневра за движение на заден ход и след това напред, при което е станало съприкосновение с паркираното пред него ремарке с рег. № ****, чиято задна част е била изцяло разположена в лентата за насрещно движение, а тегличът му е навлизал около 60 см. в лентата за движение на автомобила, като е посочена и точката на съприкосновение между двете превозни средства, а именно: теглича на паркираното ремарке и предната броня на автомобила непосредствено под регистрационния му номер.

Разпечатката съдържа 25 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64ed31dd-82a5-4024-a3dc-9876ac0e6576