Решение № 267 от 25.10.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. гр. Добрич, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500598 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№20621/19.09.2024г./по регистър на ЧСИ Н.Н. рег.№810/ от Т. Д. М. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., срещу действията на ЧСИ на Н.Н. рег.№810 с район на действие Окръжен съд Добрич, по изп.д.№20138100400938 насочването на изпълнението върху вземане от пенсия чрез запор върху сметка в "Банка ДСК" АД .

Настоява се за отмяна на запора като незаконосъобразен по съображения за несеквестируемост на постъпленията по запорираната банкова сметка- от пенсия, която по размер е под прага на бедността.

Взискателят

„ЕОС Матрикс“ЕООД недопустимост и неоснователност на жалбата. изразява становище за

Взискателят „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за недопустимост/защото налагането на запор върху вземания по банкова сметка било допустимо принудително действие/ и неоснователност на жалбата по причина, че постъпилата сума от банката при налагане на запора е 1

461.04лева и, че банката не изпълнявала запора до размера на минималната работна заплата.

В жалбата е заявено искане за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК.

Принципно проверката за редовност на жалбата предхожда действията по нейното администриране/надлежно извършено от ЧСИ/ и изпращането й за разглеждане на компетентния съд. Съобразно т.12 от тълкувателно решение № 6 / 6.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ВКС, ОСГТК, искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството трябва да бъде разгледано от администриращия съд, преди изпращане на делото в погорната инстанция. В случая жалбата срещу действия на ЧСИ се администрира не от съд, а от частен съдебен изпълнител, поради което компетентен да разреши въпроса за освобождаването от държавната такса е съдът, който ще разгледа жалбата срещу действията на ЧСИ-в случая Добричкия окръжен съд. Следователно по изключение в правомощията на един и същи съд е да разреши както въпроса за освобождаването от ДТ в производството ,така и въпросите за допустимостта и основателността на подадената жалба, поради което в този случай производството по чл. 83 ал.2 от ГПК няма самостоятелен характер и съставлява част от произнасянето на съда по обжалваното действие на ЧСИ.

В случая при данните по делото за имущественото състояние на жалбоподателя, съдът намира, че са налице предпоставките на 83, ал.2 от ГПК –липсата на достатъчно средства за заплащане на сумата от 25лева държавна такса, поради което молбата за освобождаване от заплащането и следва да бъде уважена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно законосъобразността на обжалваното действие:

Изпълнително дело №20138100400938 по описа на ЧСИ Н.Н. рег.№810 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба вх.№9188/02.09.2013г. на „Райфайзенбанк“ЕАД срещу Е.Н. М.а и Т. Д. М., за принудителното събиране на парични вземания на банката по два изпълнителни листа срещу двамата длъжници- изп.лист от 13.08.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №300/12.08.2013г. по ч.гр.д.

2

№415/2013г.на РС-Ген.Тошево, и изпълнителен лист от 13.08.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение

№301/12.08.2013г. по ч.гр.д.

№416/2013г.на РС-Ген.Тошево. В хода на принудителното изпълнението, с договор от 15.08.2017г. банката взискател е цедирала вземането си по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение №300/13.08.2013г. на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, което дружество е конституирана като взискател за вземанията по този изпълнителен лист. С договор от 02.07.2021г. банката взискател е цедирала и вземането си по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповед №301/12.08.2013г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД, което дружество е конституирано като взискател за вземанията по този изпълнителен лист.

Предприети са принудителни действия за събиране на паричните вземания чрез осребряване на имущество на длъжниците.

По искане на двамата взискателя изпълнението е насочено и срещу вземане на длъжника жалбоподател от трето лице –„Банка ДСК“АД. Няма данни кога е връчено на банката запорното съобщение с изх.

№23776/04.09.2024г., при което, и при данните банката да е изпратила на ЧСИ уведомление по чл.508 от ГПК на 09.09.2024г., следва тази дата да се приеме за датата на получаване на запорното съобщение, от която запорът се счита наложен. Банката е уведомила ЧСИ, че по запорираната сметка постъпват суми от пенсия и запорът ще се изпълнява за горницата над минималната работна заплата. По данни от представеното разпореждане от 28.06.2024г. на ТП на НОИ-Добрич на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 493.48лева. Приложеното по делото извлечение от банковата сметка на жалбоподателя дава информация, че на датата 26.07.2024г. по сметката е постъпила сумата от 893.60лева с наредител НОИ и основание на плащането „пенсия“, както и, че месец преди налагането на запора /преди постъпване на 07.08.2024г. по сметката на пенсията за м.август493.48лева/ по нея, според изчисленията на съда, са били налични 583.92лева, тъй като длъжникът не е усвоил изцяло преведена от НОИ на 26.07.2024г. сума от 893.60лева- до датата 07.08.2024г. веднъж е теглил на АТМ 100лева, втори път 200лева, удържана е сума 5.96лева такса пакетно обслужване и сума от 2.72лева „Групама застраховане“ЕАД. На 10.09.2024г. , в изпълнение на запора, банката е превела по сметка на ЧСИ сумата от 461.04лева. Няма данни банката да е превеждала на ЧСИ други суми в изпълнение на запора, т.е. да са 3 били удържани каквито и да е суми от пенсията за м.август и следващите.

Няма данни кога длъжника е уведомен за налагането на запора върху банковата му сметка в „Банка ДСК“АД. Съобщението за налагане на запор с изх.№23778/04.09.2024г., адресирано до длъжника жалбоподател, му е изпратено с писмо с обратна разписка. Пощенският оператор „Български пощи”ЕАД е върнал на 30.09.2024г. пратката като непотърсена при липса на данни за поставени известия за явяване за получаване. Обстоятелство, че не е удостоверено надлежно връчване, налага да се приеме,че срокът за обжалване на действията на ЧСИ по запориране на вземане от пенсия все още не е започнал да тече и не е изтекъл до настоящия момент, поради което правото на обжалване е упражнено от длъжника в срок, т.е. жалбата с вх.

№20621/19.09.2024г.се явява подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването на подлежащо на обжалване действие и е допустима с оглед и приетото от съда за основателно искане за освобождаване от държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Атакуваното изпълнително действие е запор върху вземане по сметка в банка, със съображения за несеквестируемост, тъй като е доход от пенсия, чийто месечен размер не позволява секвестируемостта и. В нормата на чл.

435, ал. 2, т. 2 от ГПК законодателят е предвидил, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по нея постъпват плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение - т.13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС. По аргумент от разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК трудовото възнаграждение и всяко възнаграждение за труд, както и пенсията, са частично секвестируеми. Изцяло несеквестируемо е възнаграждение или пенсия, които са в размер до минималната работна заплата -чл. 446, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 446а, ал. 2 от ГПК запорът не разпростира действието си досежно същите, респ. не се изпълнява за вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата. В случая длъжника получава пенсия под прага на минималния размер на работната заплата на Р България . Запорът не разпростира действието си върху последното по ред плащане по банковата сметка на длъжника защото е под 4 размера на минималната работна заплата за страната. Към момента на налагане на запора обаче е била натрупана сума от пенсионни плащания според изчисленията на съда на база данните от представеното извлечение от банковата му сметка от 583.92лева. Тези налични към дата на запора по сметката му суми от преведени пенсии месец преди налагането на запора имат характер на спестявания и са секвестируеми – т. 13 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върху тях принудително изпълнение може да се насочва и то в пълен размер. В случая е удържана наличната по сметката на длъжника сума с характер на спестявания/длъжникът е спестил дохода си от пенсия като ежемесечно не го е усвоявал изцяло/. Спестяванията, макар и от пенсия, не се ползват със закрилата на закона като несекветируемо имущество. Ако длъжника и занапред ежемесечно не усвоява несеквестируемия си доход от пенсия и се генерира сума с характер на спестявания, тя ще бъде секвестируема.

Горното води до извод, че обжалваните действия на ЧСИ са законосъобразно извършени от него,т.е. жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните съображения, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОСВОБОЖДАВА Т. Д. М. с ЕГН ********** от гр.Г.Т. от заплащане на държавна такса за производството по в.гр.д.№598/2024г.на ДОС.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№20621/19.09.2024г./по регистър на ЧСИ Н.Н. рег.

№810/ от Т. Д. М. с ЕГН ********** от гр.Г.Т., срещу действията на ЧСИ на Н.Н. рег.№810 с район на действие Окръжен съд Добрич, по изп.д.

№20138100400938 - насочването на изпълнението върху вземане от пенсия чрез запор върху сметка в "Банка ДСК" АД .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6