Определение № 893 от 15.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 893 гр. ***, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Р. Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от Р. Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500710 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на Е. Ю. О., ЕГН **********, с адрес гр. К***, , в качеството й на взискател и съделител по изп. дело № 86/2022 г. по описа на ДСИ при РС – ***, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.12.2024 г., с което Урегулиран поземлен имот I-467 в кв. 50 по плана на с.

*** е възложен на М. Л. П. за сумата от 59 880 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението, основани на двете хипотези по чл. 435, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че наддаването не е извършено надлежно, тъй като в нарушение на чл. 354, ал. 1 вр. чл. 505, ал. 2 от ГПК, на жалбоподателката като съделител не е предлагано да изкупи имота по всяка достигната най-висока цена, предложена от трето лице, както по време на устното наддаване, така и при последващото обявяване на купувачи по реда на чл. 493 от ГПК. Поддържа се също, че имотът не е възложен по най-високата предложена цена, тъй като купувачът М. П. не е внесъл пълния размер на сумата от 59 880 лв., а неправомерно е приспаднал своя задатък, който е следвало да бъде задържан като санкция за предходно неплащане на цена, за която е бил обявен за купувач.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от 1 купувача М. Л. П., в което се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че процедурата по проданта е проведена законосъобразно, а правото на изкупуване е възможност, която жалбоподателката не е упражнила своевременно. Посочва се, че приспадането на задатъка е в съответствие със закона и цената е платена изцяло.

Окръжният съд, като прецени данните по изпълнителното дело и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 435, ал. 3 от ГПК – взискател, участвал като наддавач, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

В СИС при Районен съд - *** е образувано изпълнително дело № 86/2022 г. със страни: взискател - съделител: Е. Ю. О., ЕГН **********, с адрес гр. К***, общ. ***, обл. ***а, и длъжници - съделители: Е. Д. К., ЕГН **********, с адрес в с. ***, обл. ***:, Р. Д. О., ЕГН **********, с адрес гр.

***, с последна месторабота в А***:, Л. А. П., ЕГН **********, с адрес с. *** обл. ***, Е. Х. ***, ЕГН **********, с адрес с. ***, обл. ***:, А. А. О., ЕГН **********, с адрес с. ***, обл. ***, и Р. Ю. О., ЕГН **********, с адрес с.

*** обл. *** и с предмет: извършване публична продан на допуснат до делба и изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ - парцел I (първи) е планоснимачен номер 467 (четиристотин шестдесет и седем) от квартал 50 (петдесет) по действащия регулационен план на село ***, област ***, утвърден със Заповед № 51 от 1992 г. на кмета на община ***, с площ за целия имот от 570.00 (петстотин и седемдесет) квадратни метра, при съседи на имота по скица: изток - УПИ II 466, запад - улица, север - улица, юг УПИ XII - 468, с действителна пазарна стойност 11100.00 (единадесет хиляди и сто) лева, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени е решението по допускане на делбата, при дялове за Е. Д. К. - 6/36 идеални части; Р. Д. О. 6/36 идеални части; А. А. О. - 2/36 идеални части; Р. Ю. О. - 2/36 идеални части:, Е. Ю. О. - 2/36 идеални части, Л. А. П. - 9/36 идеални части, и Е. Х.

***- 9/36 идеални части, съгласно решение №8 от 09.04.2021 г., постановено 2 по гр. д. № 20201220100799 по описа на Районен съд - ***.

С протокол от 25.04.2023 г. за обявяване на постъпилите наддавателни предложения за купувач е обявена Е. Ю. О., за сумата от 81 640,00 лева.

На осн. чл. 493 от ГПК поради невнасяне на цената в срок и съобразно поредността на наддаването, посочено в протокола от 24.10.2026 г., съдебният изпълнител с протоколи, вкл. и от 09.09.2024 г. за купувач на недвижимият имот е обявена Е. Ю. О. за сумата от 61 240,00 лева. Поради невнасяне на предложната от нея цена в срок, с протокол от 29.10.2024 г. е обявен за купувач на недвижимия имот, предмет на публчната продан М. Л. П., ЕГН **********, с адрес в село ***, област *** за сумата от 59 880.00 лева.

На осн. чл. 496 от ГПК, лицето обявено за купувач, е внесло предложената от него цена и му е възложен недвижимият имот с постановление на ДСИ от 18.12.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

По първото основание за обжалване – ненадлежно извършено наддаване:

Основният довод на жалбоподателката е свързан с твърдяно нарушение на правото й на изкупуване като съделител. Съгласно чл. 354, ал. 1 от ГПК, съделителят може да изкупи имота при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК.

Последната разпоредба предвижда, че съделителят, участващ в наддаването, се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.

Установената съдебна практика, включително тази на ВКС, е последователна, че моментът за упражняване на тази процесуална привилегия е строго определен и преклузивен – при отварянето на писмените наддавателни предложения и обявяването на най-високата цена от тях. Видно от представения протокол от 25.04.2023 г., жалбоподателката Е. О. е присъствала и е участвала активно в проданта. Тя обаче не е направила изявление по чл. 505, ал. 2 от ГПК в този начален момент, а е продължила да участва в последвалото устно наддаване по чл. 492, ал. 2 от ГПК, наддавайки наравно с останалите участници. С това си поведение тя е пропуснала възможността да упражни правото си на изкупуване по най-високата писмена 3 цена и е приела да се състезава при общите условия на устното наддаване.

Законът не вменява задължение на съдебния изпълнител да отправя многократни покани към съделителя да изкупи имота след всяко последващо наддавателно предложение или при всяко обявяване на следващ купувач по реда на чл. 493 от ГПК. Правото на изкупуване е възможност, която се упражнява по инициатива на съделителя в точно определен от закона момент.

След като този момент е пропуснат, правото се преклудира. Поради това съдът намира, че съдебният изпълнител не е допуснал нарушение на процедурата и наддаването е извършено надлежно. Разпоредбата на чл. 354, ал. 1 ГПК препраща към чл. 505, ал. 2 ГПК и предоставя възможност на съделител, участвал като наддавач, да упражни право на изкупуване по найвисоката предложена цена. Това право обаче не създава задължение за съдебния изпълнител при всяко отделно устно наддавателно предложение, както и при всяко последващо преминаване към следващ наддавач по реда на чл. 493 ГПК, отново да отправя самостоятелно покана към съделителя да заявява дали желае да изкупи имота.

Систематичното тълкуване на чл. 492, чл. 493, чл. 505 и чл. 354 ГПК налага извод, че правото по чл. 505, ал. 2 ГПК се реализира в рамките на самото наддаване и при формиране на крайния резултат от проданта, а не като самостоятелно право на предпочитане след всяка отделна ценова стъпка.

В случая жалбоподателката е участвала активно в наддаването, правила е собствени ценови предложения и дори е била обявена за купувач при достигната цена 81 640 лв. Следователно не може да се приеме, че е била лишена от възможност да придобие имота или че не е могла да упражни процесуалните си права в рамките на проданта.

Обстоятелството, че впоследствие не е внесла предложената от самата нея цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, поражда предвидените в закона последици по чл. 493 ГПК и не може впоследствие да бъде противопоставяно като основание за опорочаване на извършеното наддаване.

По второто основание за обжалване – възлагане не по най-високата предложена цена:

Жалбоподателката твърди, че купувачът М. П. не е внесъл пълната цена 4 от 59 880 лв., тъй като неправомерно е приспаднал задатъка си от 1360 лв.

Този довод е неоснователен.

Разпоредбата на чл. 492, ал. 3 от ГПК изрично предвижда, че купувачът е длъжен да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. Това е общото правило при плащане на цената от добросъвестен купувач. Твърдението, че П. е бил „недобросъвестен“ поради предходни неплащания и е следвало да загуби задатъка си по силата на чл. 493, т. 1 от ГПК, не променя крайния резултат. Дори да се приеме, че задатъкът е следвало да бъде задържан като санкция, това би било предмет на отделно разпореждане на съдебния изпълнител и би се отразило на разпределението на сумите, но не и на факта, че цената от 59 880 лв. е постъпила по сметката на ДСИ (чрез плащане на 58 520 лв. и задържане на задатъка от 1360 лв.).

Имотът е възложен именно за сумата от 59 880 лв., която е била предложена от купувача и е постъпила изцяло за удовлетворяване на взискателите.

Следователно, имотът е възложен по най-високата предложена и реално платена цена в рамките на завършилата процедура по чл. 493 от ГПК.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че след отказ или неизпълнение от страна на последователно обявените купувачи съдебният изпълнител е приложил механизма на чл. 493 ГПК и е преминал към следващото по ред валидно наддавателно предложение. Самото обстоятелство, че окончателно възложеният купувач е придобил имота по цена, по-ниска от първоначално достигнатата в устното наддаване, не означава нарушение на закона, доколкото това е пряка последица от невнасяне на цената от предходните наддавачи.

Посочените от жалбоподателката съдебни решения не формират задължителна съдебна практика и изразяват отделни разрешения по конкретни фактически хипотези, които не обвързват настоящия съд.

На последно място, позоваването на чл. 33 от ЗС е ирелевантно. Тази норма урежда правото на изкупуване при доброволна продажба на идеална част от недвижим имот и е неприложима в производството по публична продан на цял имот при съдебна делба, което се подчинява на специалния процесуален ред на ГПК.

С оглед на изложеното, обжалваното постановление за възлагане е законосъобразно, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

5

Водим от горното, Окръжен съд – ***

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Е. Ю. О., ЕГН **********, с адрес гр. К***, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.12.2024 г., постановено по изп. дело № 86/2022 г. по описа на ДСИ при Районен съд – ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6