Определение № 340 от 22.06.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 340 гр. София , 21.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Константина Христова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20211100601886 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.

Образувано е по частен протест, подаден от Александър Николов – прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 97-ми състав от 21.10.2019 г., постановено по НОХД № 14498/2018 г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 14498/2018 г. по описа на СРС, НО, 97-ми състав, образувано въз основа на внесен в СРС – НО обвинителен акт срещу Б.Й.Г.-К. – за престъпление по чл.

196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че постановеното определение на съда, е неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи, че видно от заключението на назначената и изготвена по делото КСППЕ, при подс. Г.-К. е налице „биполярно афективно разстройство“, което понастоящем е в ремисия, като към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, и психическото й състояние към настоящия момент позволява участието й в наказателното производство. Предвид това прокурорът при СРП, депозирал протеста, намира, че подсъдимата е могла да се защитава сама в досъдебната фаза на производството, противно на приетото от първата инстанция и дори в разпоредително заседание е заявила, че разбира повдигнатото й обвинение. Намира, че подсъдимата, въпреки заболяването си, е запазила напълно интелектуалния си потенциал и е запазила способността си да разбира случващото се около нея, в какъвто смисъл е заключението на КСППЕ. Прави извод, че не е допуснато констатираното от първия съд съществено нарушение на процесуалните правила. Предлага определението на СРС, НО, 97ми състав да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

1

Софийският градски съд, като съобрази изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 853/2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 14299/2017 г. по описа на СРП, е образувано с постановление на прокурор при СРП от 06.04.2017 г., изведено от канцеларията й на 12.04.2017 г., срещу неизвестен извършител за това, че на 27.03.2017 г., около 12,45 часа, в зала № 14 на Факултета по Дентална медицина към МУ – София, находящ се в гр. София, бул. „****, отнел чужда движима вещ – портмоне, съдържащо документи, банкова карта и паричната сума от около 70 лева, от владението на З.Й.Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство, с постановление на водещия разследването от 06.07.2018 г. е повдигнато обвинение срещу Б.Й.Г.-К. за това, че на 27.03.2017 г., около 12,50 часа, в гр. София, бул. „****, Факултет по Дентална медицина към Медицински университет – гр. София, е отнела чужди движими вещи – един брой портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, на стойност 20,00 лева и парична сума от 70,00 лева, или всички вещи на обща стойност 90,00 лева, от владението на З.Й.Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – Г.-К. е извършила престъплението, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като с присъда по НОХД № 4278/2010 г. на СГС, влязла в сила на 19.09.2013 г., с която е била осъдена за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което й било наложено наказание от една година „лишаване от свобода“ – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Постановлението за привличане на обв. Г.-К. към наказателна отговорност й е предявено на 19.07.2018 г. и на същата дата за времето от 14,25 ч. до 14,35 ч., е проведен разпит на обвиняемата. И предявяването на постановлението за привличане, и разпитът на обвиняемото лице са проведени без участието на защитник, като обвиняемата е декларирала, че не се нуждае от адвокатска защита.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на обв. Г.-К. (л. 78 – 85 от досъд. пво), която дава заключение, че при същата е налице диагноза „биполярно афективно разстройство“, като понастоящем е в състояние на ремисия; към момента на деянието, по повод на което е образувано досъдебното производство, освидетелстваната е могла да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си; тъй като и понастоящем заболяването на освидетелстваната е в ремисия, психичното й състояние към момента на изследването позволява нейното участие в наказателното производство.

Разследването по досъдебното производство е приключило и на 01.08.2018 г. материалите по разследването са предявени на обвиняемото лице, отново без участието на защитник. Материалите по досъдебното производство са изпратени на СРП с писмено мнение на водещия разследването от 06.08.2018 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за престъплението с посочената правна квалификация.

На 22.08.2018 г. прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т.

1, вр. с чл. 246, ал. 1 от НПК, като е внесъл в СРС – НО обвинителен акт срещу Б.Й.Г.-К. – 2 за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

С така внесения обвинителен акт е повдигнато обвинение срещу Б.Й.Г.-К. за това, че на 27.03.2017 г., около 12,50 часа, в гр. София, бул. „****, Факултет по Дентална медицина към Медицински университет – гр. София, е отнела чужди движими вещи – един брой портмоне от изкуствена кожа, черно на цвят, на стойност 20,00 лева и парична сума от 70,00 лева, или всички вещи на обща стойност 90,00 лева, от владението на З.Й.Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – Г.-К. е извършила престъплението, след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като с присъда по НОХД № 4278/2010 г. на СГС, влязла в сила на 19.09.2013 г., е била осъдена за престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което й било наложено наказание от една година „лишаване от свобода“ – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.

Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 14498/2018 г. по описа на СРС, НО, 97-ми състав. Със свое разпореждане съдията – докладчик при СРС, НО, 97-ми състав е насрочил образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително заседание, проведено на 21.10.2019 г.

В хода на разпоредителното заседание, проведено на 21.10.2019 г., служебно назначеният защитник на подс. Г.-К., е направил искане съдебното производство по делото да бъде прекратено, поради допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че въпреки, че е било налице основание за задължителна защита, подсъдимата е участвала в производството без защитник.

Подсъдимата Г.-К. е направила изявление, че е разбрала в какво е обвинена на фазата на досъдебното производство, както и че са й казали, че няма нужда от адвокат. Посочила е, че е искала адвокат, но й е било казано, че няма смисъл.

С протоколно определение на СРС, НО, 97-ми състав от 21.10.2019 г., постановено по НОХД № 14498/2019 г. по описа на същия съд, съдебното производство по делото е прекратено, на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения.

За да постанови определението си в посочения по-горе смисъл, първият съд е приел, че на фазата на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, изразяващо се в привличането й към наказателна отговорност за извършено тежко престъпление без участието на защитник, въпреки установеното при същата заболяване. Приел е, че е налице нарушение на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото разследващият орган не е изяснил въпроса, дали заболяването на подсъдимата представлява психичен недостатък, който й пречи да се защитава сама и независимо от нейното желание да й осигури защитник.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата инстанция документ – частен протест от прокурор при СРП, който съдът намери за допустим, като подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но по съществото му неоснователен, по следните съображения.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК (ред., ДВ, бр. 63 от 2017 г.), определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава XXІІ от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно – липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

В конкретния по делото случай на фазата на досъдебното производство, действително е допуснато констатираното от решаващия първоинстанционен съд отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подс. Г.-К..

Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на обв. Г.-К. (л. 78 – 85 от досъд. п-во), при същата е налице диагноза „биполярно афективно разстройство“, като понастоящем е в състояние на ремисия. Вещите лица дават заключение, че към момента на деянието, по повод на което е образувано досъдебното производство, освидетелстваната е могла да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си и тъй като и понастоящем заболяването на освидетелстваната е в ремисия, психичното й състояние към момента на изследването позволява нейното участие в наказателното производство. Неизяснен, обаче, е останал въпросът, дали установеното при подсъдимата заболяване представлява психичен недостатък, който й пречи да се защитава сама, в смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящ хипотеза на абсолютно задължителна защита.

Този въпрос е от съществено значение, тъй като в случай, че се установи, че подсъдимата страда от психически недостатък, който й пречи да се защитава сама, то и провеждането на процесуални действия и действия по разследването без участието на защитник се явява абсолютно процесуално нарушение, допуснато във фазата на досъдебното производство. Разглеждането на делото, респективно, провеждане на действия по разследването с обвиняемото лице, без участието на договорен или служебен защитник, се явява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, в който смисъл са и Р 419-75-ІІ, 276-74-ІІ, 443-76-ІІ, 431-95-І на ВС и много други. Константна е съдебната практика в смисъл, че когато защитата е задължителна, неучастието на защитник в наказателното производство представлява съществено нарушение на процесуалните правила, дори ако е засегнало само отделни части от него – фази стадии, етапи.