Решение № 43 от 03.04.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Варна, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600429 по описа за 2024 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 13/14.10.2024г., постановена по НОХД № 244/24 г. на Окръжен съд Търговище, с която подс. Б. Д. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 115 от НК, за което с приложение на чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален строг режим. Съдът зачел периода на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Подсъдимият бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 11, предл.1 от НК, убийството да е извършено по хулигански подбуди. С присъдата били уважени частично предявените граждански искове за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от 07.09.2023 г., съответно от С. М. А. за сумата от 70 000лв., и за Б. С. Е. за сумата от 40 000лв., като предявените искове били отхвърлени до пълния им размер от по 100 000 лв. като неоснователни. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и възложил на подсъдимия 1 направените разноски, вкл. и за представителство на гражданските ищци и частни обвинители, ведно със заплащането на дължимата държавна такса по уважените граждански искове.

Делото във въззивния съд е образувано по протест на прокурора, жалба от частните обвинители и граждански ищци и от защитник на подсъдимия - адв.

Бр. Б.. Прокурорът моли за изменение на присъдата с увеличаване на наложеното наказание към максималния размер при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. Повереникът, адв. Я. А., намира, че са налице основания за постановяване на осъждане по първоначалното обвинение по чл.

116 ал. 1 т. 11 от НК и налагане на наказание лишаване от свобода в размер на 20 години, алтернативно по чл. 115 от НК - за увеличаване на наказанието до същия размер, както и за уважаване на гражданските искови в предявените размери. От своя страна, във въззивната жалба и допълнението към нея, защитникът счита постановената присъда за неправилна, необоснована, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан, а при условията на алтернативност - да бъде изменена с преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК и намаляване на наложеното наказание.

В хода на съдебното заседание пред Апелативен съд – Варна представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста на Окръжна прокуратура – Търговище. Счита, че присъдата в частта, в която е определено и индивидуализирано наказанието на подсъдимия е неправилна и същото е явно несправедливо поради неговата заниженост, несъответстваща на обществената опасност на извършеното престъпление, а така също и обществената опасност на подсъдимия. Не споделя приетите от първоинстанционния съд смекчаващи обстоятелства относно възрастта на подсъдимия, действията от страна на пострадалата и направеното самопризнание. Според прокурора, от представените по делото доказателства, както и от заключението на СПЕ е видно, че подсъдимият е конфликтен, не съобразява своето поведение в социална среда. Представителят на Апелативна прокуратура подчертава констатацията, че подсъдимият няма умения за справяне по приемлив за обществото начин, контактите му са оскъдни и не е склонен да приема правни решения, да се съобразява с реда на обществено съжителство, а напротив - склонен е да решава ситуациите по обществено 2 неприемлив начин и с употреба на сила, за което сочат и негови предходни осъждания, макар и реабилитиран за тях, за хулигански действия, нанасяне на средна телесна повреда. Счита, че първоинстанционният съд не е оценил отегчаващите отговорността обстоятелства относно - самонастаняването на подсъдимия в имота; конкретният повод с кражбата на документи от пострадалата и реакцията на подсъдимия да откаже да покаже какво носи в чантата си, вместо което отключва агресията; кръвната връзка, съществуваща между пострадалата и подсъдимия; мотивът му за извършване на престъплението и агресията, проявена в двата удара, нанесли поражения несъвместими с живота на пострадалата. Представителят на Апелативна прокуратура счита, че наказанието е изключително занижено и несправедливо, поради което то следва да бъде увеличено. По отношение на въззивните жалби прокурорът намира, че подсъдимият е бил правилно оправдан за деяние, извършено по хулигански подбуди, присъдата не страда от липса на мотиви и неправилно приложен материален закон. Прокурорът счита, че не са налице доказателства спрямо подсъдимия да е бил извършван грабеж от страна на пострадалата, както и деянието да бъде квалифицирано по чл. 119 от НК.

Повереникът на частния обвинител поддържа въззивната си жалба изцяло и иска увеличаване на наказанието на подсъдимия на основание чл. 337 ал.2 т.1 от НПК, като подкрепя аргументите на представителя от Апелативна прокуратура. От своя страна счита, че са налице хулигански подбуди от страна на подсъдимия поради характера на деянието, извършването му публично и отзвука от действията на подсъдимия в съзнанието на множество свидетели, относимо към съставомерните признаци на хулиганство, доколкото грубо нарушава обществения ред и изразява незачитане на общоприетите норми на поведение, за каквито действия назад във времето е бил и осъждан. Поддържа алтернативното искане за увеличаване на наказанието лишаване от свобода в максималния или близък до него размер на предвиденото за престъпление по чл. 115 от НК, претендирано от частните обвинители и пред първоинстанционния съд. Моли за уважаване на гражданските искове в пълен размер и за присъждане на подсъдимия на разноските по делото, направени от частните обвинители и граждански ищци, по разписката към въззивната жалба.

3

Защитникът на подсъдимия – адв. Н. Б., поддържа депозираната жалба срещу присъдата. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, като се позовава на безспорно установените обстоятелства, че целият инцидент е иницииран от пострадалата и нейния съпруг. Твърди, че те са гонели подзащитния му, като са започнали спора с него, осъществили са противоправно нападение и опит чрез насилие да отнемат негова собственост.

Обръща внимание на продължителността на нападението, като в желанието си да се защити, подсъдимият е извадил ножа и е нанесъл само един удар с него.

Защитникът подчертава последвалото съдействие от подсъдимия, липсата на опити да се укрие или да избяга, както и подчинението му пред полицейските органи. Не споделя изразеното от представителя на Апелативна прокуратура, като счита, че начинът на нанасяне на ударите не говори за умисъл за умъртвяване, нито за мотив на омраза или отмъщение. Преценява извършеното като убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана и моли за изменение на присъдата с преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК и намаляване на наказанието.

Подсъдимият М. съжалява и моли в личната си защита и в последната си дума присъдата да бъде намалена.

След проведеното по делото разпоредително заседание на 05.09.2024г., първоинстанционното производство е протекло по общия ред в едно съдебно заседание на 14.10.2024г., в хода на което съдът изслушал свидетелите, вещите лица, подсъдимия, прочел писмените доказателства, предявил веществените, като след съдебните прения и последната дума на подс. М., постановил разглежданата присъда.

В хода на въззивното производство като писмено доказателство бе приобщена епикриза за проведено оперативно лечение на подсъдимия след постановяване на присъдата.

Настоящият състав след пълна и задълбочена проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на възраженията на страните, счита следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

Подсъдимият Б. Д. М. (роден на 01.02.1956 г.) и пострадалата Р. Д.а А.а 4

(родена на 30.10.1961 г.) били брат и сестра. Р. А.а със съпруга си – свид. С. А., живеели в гр. Омуртаг, а след 2017 г. се установили във Франция, като се прибирали епизодично и за кратко в България. Подсъдимият М. след развода си живеел в дома на родителите си в с. Станец. След смъртта на родителите им (майката преживяла съпруга си и починала през 2014г.) отношенията между подсъдимия и сестра му започнали да се влошават по повод делбата на наследствения имот в с. Станец. През 2015г. А.а потърсила съдействие от полицията за отправяне на предупреждение спрямо брат си и техен родственик. При извършената съдебна делба в дял на подсъдимият била присъдена част от този имот с къщата, като в уравнение на дела на сестра му, той следвало да заплати определена сума. Тъй като подсъдимият не разполагал със средства, А.а инициирала изпълнително производство, при което делът на подсъдимия бил изнесен на публична продан. С постановление на ДСИ от 22.01.2018 г. тази част от имота била придобита от свид. Х.Е. Е., съпруг на дъщерята на Р. и С. А. - свид. Б. Е.. Подсъдимият не напуснал къщата доброволно, поради което на 20.08.2018 г. съдебен изпълнител въвел Х. Е. във владение на имота, съсобствен между него и Р. А. Докато пострадалата и съпруга й били във Франция или в гр. Омуртаг, и тъй като семейството на свид. Б. Е. живеело в гр. София, подсъдимият се възползвал и неколкократно се самонастанявал в бившия имот на родителите си. За възникналите проблеми А.а търсила съдействие от полицията за извеждането му от имота. От своя страна, подс. М. звънял по телефоните на пострадалата и Х. Е. и им се заканвал, споделил на свид. Я. Е., че ще се разправя с тях.

На 23.08.2023 г. Р. и С. А.и се върнали от Франция в гр. Омуртаг. Дни по-късно отишли в с. Станец и видели, че подс. М. отново се е самонастанил в къщата на зет им свид. Х. Е.. А. дала на подсъдимия срок да се изнесе, като същевременно на 01.09.2023г. подала оплакване в РУ Омуртаг, с което бил натоварен полицейският инспектор на градския район свид. М. Е.. Няколко дни по-късно подсъдимият напуснал къщата и на 04.09.2023г. А.а оттеглила жалбата си, а свид. Е. изготвил докладна записка. След като напуснал имота, подсъдимият заел къщата на ул. „Извън регулация“ 1 в селото.

На 06.09.2023 г. Р. и С. А.и отишли в с. Станец, като оставили паркирания пред къщата автомобил незаключен. След като приключили работата си се прибрали в гр. Омуртаг.

5

Сутринта на 07.09.2023 г. А.и установили, че от жабката на автомобила липсват нотариалните актове, които били поставили там. Предположили, че ги е взел подсъдимият, докато автомобилът бил незаключен в с. Станец, и веднага потеглили за селото да го търсят.

Същата сутрин подсъдимият Б. М. от с. Станец заминал за гр. Омуртаг. Към 08:25 ч. изчакал пред полицията свид. М. М., полицейски инспектор, отговарящ за селския район и познаващ проблема с наследствените имоти на подсъдимия и пострадалата. Подс. М. заявил, че има собственост на част от наследството, показал на свидетеля документи и предал копия на нотариален акт и схема на поземлен имот, които полицейският служител, трябвало да даде на колегата си – свид. М. Е., натоварен с преписката по жалбата на пострадалата. Споделил и, че сестра му е продала люцерна, за която нямала право. Свид. М. М. разяснил на подсъдимия, че претенциите по спорни въпроси относно имущество се разрешават по законоустановения ред в съда.

В с. Станец Р. и С. А.и разбрали, че подсъдимият е заминал за гр. Омуртаг и се върнали обратно. Около 09, 30 ч. паркирали в центъра на града на общинския паркинг на ул. “Хр. Ботев“ и продължили да го търсят.

Малко след като подсъдимият излязъл от полицейското управление и бил в центъра на града, пострадалата и свид. А. го видели и се насочили към него.

Подсъдимият също ги видял и започнал бързо да се отдалечава по ул. “Христо Ботев“ в посока сградата на бившата „Балканбанк“, намираща се в съседство на паркинга. По същото време до ъгъла на тази сграда се намирали свидетелите П.А. и В.В., които разговаряли, а на паркинга били свидетелите А.А., В.И. и И.И..