Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 404 от 26.06.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 268/2020
Вид
Решение № 404
Подписан
26.06.2020
Състав
ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 384 ал.2 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 408 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..06.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН

АТАНАСОВ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Митева въззивно търговско дело № 268 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на ЗАД“Армеец“АД, чрез юрк. Д. срещу решение №5379/03.12.2019, постановено по гр.д. №9016/19г. по описа на ВРС, 48 с-в, с което е бил уважен иска на „ТЕРРА ТРАНС“ ЕООД за присъждане на застрахователно обезщетение за нанесени щети на увреден при ПТП на

26.11.2018г лек автомобил „Тойота Ланд Круизер”, рег. № ***, застрахован с полица „Каско“ № ********** в размер на 8692.43 лв, ведно със законна лихва и обезщетение за забава, считано от отказаното плащане на 18.12.2018 до предявяване на иска в размер на 424,96лв, като определени и разноски в полза на ищеца.

Въззивникът, представляван от юрисконсулт, е изложил оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени факти по делото поради неправилна оценка на събраните доказателства. Излага доводи за необоснованост на извода относно настъпване на събитие, включено в покритите рискове. Позовава се на общите условия на доброволна застраховка, уреждащи изключване на отговорност при управление на застрахования автомобил извън пътната мрежа в парк, където движението на МПС е била забранено и на площадка за игра на баскетбол. Сочи, че не е отчетена и грубата небрежност на водача, извършил маневрата на нерегламентиран паркинг върху игрище без да се убеди в точното разположение на съоръжението за игра. Сочи, че пропускът на съда да разгледа всяко от възраженията за изключване на покрития риск, според изрични уговорки в общите условия е довел и до неправилно приложение на закона. С доводи за доказани безспорни факти на основания за изключване на застрахователното покритие за това увреждане моли решението да бъде отменено и претенцията на застрахования отхвърлена в цялост.

Насрещната страна „ТЕРРА ТРАНС“ ЕООД, чрез адв. Да излага становище за неоснователност на жалбата, като счита, че съдът правилно е интерпретирал събраните доказателства и е установил както настъпилото събитие като покрит риск, така и неоснователност на възраженията на ответника. Позовава се на заключението на експерта и показанията на свидетеля, установяващи обстоятелствата на терена, където е настъпило увреждането, фактическото му ползване и липсата на каквито е да било знаци, ограничаващи достъп до него, както и специфичен механизъм на причиняване на удара в стълб, попадащ в „сляпа зона“. Моли правилното решение да бъде потвърдено.

Насрещните страни поддържат същите аргументи в пледоарии по същество, съответно заявени в съдебно заседание от представителя на въззивника и в писмена молба от адвоката на въззиваемия.

Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК(л.24 и 26). Размерите на възнагражденията на представителите са насрещно оспорени като прекомерни.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №604/24.02.2020г., в което е очертан и допустимия предмет на иска, с доклад на твърденията на страните във въззивното производство.

Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително. Постановеният диспозитив съответства на предявения осъдителен иск на лизингополучател, приравнен на застраховано лице при частични щети, претендиращ обезщетение за вреди причинени на застраховано МПС при покрит риск по клауза на имуществена застраховка „пълно каско“.

Произнасянето съответства на търсената претенция по сключен между страните договор за имуществено застраховане за събитие настъпило по време на действието му. Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта е съответно на основанието на претенцията, правилно квалифицирана по специалния текст на закона, допускащ упражняване на права от лизингополучател по полица, сключена за негова сметка от собственика на застрахованото имущество(чл. 384 ал.2 т.1 КЗ).

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Поради липса на оплаквания в жалбата, въззивният съд счита за безспорни установените от първата инстанция факти( съответно препраща към мотивите в тази част): лизингованият автомобил „Тойота Ланд

Круизер”, рег. № ***, е бил застрахован с действаща комбинирана автомобилна застраховка "Каско” и „Злополука”, с клауза „Пълно каско" по полица № ********** за застрахователна сума от 81180 лв със срок на застрахователно покритие 29.09.2018г. – 28.09.2019г. Няма спор, че вноските по премиите са заплащани от лизингополучател, запознат от застраховащия лизингодател при сключване на договора за ползване на автомобила с условията на застраховката (самият лизингополучател е действал като представител на собственика при договаряне на застраховката).

Няма и спор относно нанесените щети на застрахования автомобил и начина по който те са били причинени на

26.11.2018г.: при паркиране на терен, използван за паркиране (бивш полигон за обучение на автомобилисти) в м-ст Салтанат, водачът е Кирил Стоев е извършил маневра на заден ход и е ударил задна лява част на автомобила в стълб с баскетболен кош, като при този удар са повредени задната броня( облицовка, лайсна, светлина, абсорбер, бленда), заден ляв стоп , задна багажна врата и ключалката й. назначеното от първата инстанция вещо лице дава категорично заключение, че така описаните от служителите на застрахователя повреди са в зоната на удара и съответстват на съприкосновение с метален стълб. Именно такова вертикално препятствие вещото лице е идентифицирало при огледа на мястото, посочено от водача на автомобила при обявяването на събитието.

Съответно и при съпоставянето на техническите данни на увреденото МПС с това съществуващо препятствие (стълб с поставено на него баскетболно табло) вещото лице е установило, че при маневрата на заден ход системите за защита на автомобила (предназначени да сигнализират за разстояния до препятствие) не са могли да възпроизведат действителните габарити, а самият тесен стълб би могъл да попадне в т.нар. „сляпа зона” за водача поради закриването му от по-широки детайли на самия автомобил (Д- колони).

Вещото лице детайлно е описало състоянието на терена, общоизвестен на жителите на града като полигон „Почивка”, използван в близкото минало за обучение на млади шофьори с все още запазени сферични ограничители, отбелязващи трасета на движение и асфалтово покритие с отчасти нарушена настилка, но изцяло годно за безопасно паркиране и управление на МПС. Вещото лице не е установила никакви ограничителни пътни знаци или други обозначения, които да индикират забрани за движение, влизане или паркиране.Същите обстоятелства относно вида на този терен излага водачът, който е потвърдил пред съда с показания като свидетел обявените на застрахователя факти. Освен тези доказателства, въззивният съд съобразява и още няколко общоизвестни на територията на гр. Варна обстоятелства: Приморският парк като благоустройствено мероприятие е реализиран в граници до м-ст Салтанат, която пък от своя страна граничи с м-ст Св. Никола. Именно в тези две местности се намират и посочените от водача ориентири ( р-т Парми и ул. Св. Никола, свързваща кръговото кръстовище и крайбрежната алея ), а бившият полигон на СБА никога не е бил обозначаван и използван като спортно съоръжение или зона за отдих или игра и в него и по настоящем няма очертана площадка за баскетбол, а само единичен стълб с импровизирано табло. Този вид на терена е заснет двукратно през март 2012 и октомври 2019 при актуализиране на данни за приложение Гугъл Мапс (https://www.google.com/maps/@43.2145021,27.9592367,3a,75y,246.1h,100.75t/data=!3m6!1e1!3m4!1sysrteEyTVShuqV1qlvknog!2e0!7i16384!8i819), поради което е несъмнено, че експертът е изградил изводите си именно въз основа на състоянието на този имот към момента на самото събитие.

Въз основа на тези доказателства съдът достига до извода, че теренът по който се е движил водача на застрахования автомобил категорично не представлява нито паркова зона, нито спортно игрище, а незастроен общодостъпен чрез улица недвижим имот с асфалтово покритие, чието използване за спиране или паркиране от трети лица не е било ограничено от собственик или административен орган. До сходен фактически извод е достигнал и съда в първата инстанция, поради което оплакването за неправилност на акта остана необосновано.

При така установените място и механизъм на увреждащото събитие, съдът изцяло споделя и извода неоснователност на възражението за изключване на риска на застрахователя поради управление извън пътната мрежа, предвидено като основание по чл. 16.9 от Общите условия на застрахователя. Съдът отчита, че в легалното определение на пар.1 т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен риск (определящ същностната характеристика на алеаторния договора за застраховка), законодателят е поставил акцент върху съществуващата вероятност от увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице.

Съответно и ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока на очертаване на поведение на застрахования при което вероятността за увреждане е толкова висока, че тази несигурност липсва. Имено такова би било посоченото управление по терен, явно непригоден за безопасно управление на МПС, каквито са обявените от застрахователя „оф роуд” терени и рискови участъци. В конкретния случай обаче, навлизането в терена на бившия полигон, паркирането и маневрирането изобщо не могат да се квалифицират като такова поведение.

Наличните повреди по настилката и остатъците от ограничителни учебни обемни маркировки по никакъв начин сами по себе си не застрашават сигурността на движението в този имот, нито пък конкретно са породили някой от елементите, формиращи причинно- следствената верига на събитието и нанесените щети. Затова и какъвто и да е статута на имота (частна или общинска собственост, предназначена за застрояване, двор или част от отреждане за благоустройствено бъдещо мероприятие) сам по себе си той е без значение, ако техническото състояние на настилката не поражда повишен риск от увреждане на ползващите го автомобилисти.

Със съображения съдът тълкува и другите хипотези на изключени рискове по чл. 14.11 и 14.5 от общите условия. Първата клауза визира нарушения на технологичните правила за експлоатация на вещта, управлението на технически неизправно МПС и неспазване на административни ограничения за движение по пътища. Установените по делото факти не покриват нито едно от тези обстоятелства, тъй като системите за контрол при паркиране са били изправни, но обективно не са били проектирани за да отчетат такова необичайно препятствие, а каквито и да е ограничения за ползване на този терен като място за паркиране не са били установявани, поне за периода след изоставянето на ползването му като учебен полигон. Затова и тези типични форми на високо рисково поведение не се доказват по това дело. Съдът отчита, че правото на застрахователя на отказ от изпълнение е уредено с императивно правило на чл. 408 КЗ и извън хипотеза на умисъл, може да се уговори само ако е свързано с неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и било е предвидено в застрахователния договор. Затова и небрежността, макар и груба, посочена в чл. 14.5 може да се свърже отново и само с поведение, при което обичайния риск е значително повишен. Именно такива ситуации са посочени като илюстриране на небрежно субективно отношение на водача в чл. 17 от раздела „дефиниции”. Тежестта да докаже такова поведение или сходни по ниво на риска случаи на самонадеяност или неполагана на минимално необходимата грижа( която всеки, а не само добрия стопанин дължи) се носи от застрахователя. Тази страна не е доказала успешно такова субективно отношение на водача. Напротив, установеният механизъм според вещото лице не изключва настъпване на удара въпреки полагането на дължимата грижа от водача, извършващ маневра и ползващ системата за сигурно паркиране. За застрахования препятствието не е било предвидимо (поради необичайно тесен размер на носещия стълб, останал скрит зад детайл на самото МПС), респективно мястото на достигането му с маневрата не е можело да се установи чрез визуалния контрол на образа на широкоъгълна камера и за водача липсата на достатъчно място за безопасна маневра се е оказала изненадваща. При това се налага извод, че както умисъла, така и грубата небрежност в този случай не са категорично доказани и възражението на застрахователя е неоснователно.