Решение № 288 от 23.07.2026, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към АНД 772/26

Производството е образувано въз основа на внесено постановление от прокурор от РП Пазарджик с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал.1 от НК за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК.

Обвинението за него е против Н. Б. Н., с ЕГН: **********, който се предлага да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ за това, че на 09.02.2026 г., в гр.

Пазарджик, в условията на домашно насилие е причинил на А. В. Н., ЕГН **********, охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците, довели до болки и страдания без разстройство на здравето, представляващи лека телесна повреда.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК и налагане на предвидената административна глоба, отмерена при баланс на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.

Подсъдимият НЕ се признава за виновен и депозира обяснения, че не е упражнявал физическо насилие над съпругата си под никаква форма и в никаква степен и иска „съответна“ на твърденията му справедливост .

Защитникът настоява да бъде оправдан , тъй като не е извършил вмененото му престъпление.

Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в своята съвкупност, предвид чл. 301 от НПК, по свое вътрешно убеждение и ръководейки се от закона, установи:

Обв. Н. Н. и св. А. Н. сключили граждански брак през 2018 г., след което им се родили две деца - на 2 и на 7 годишна възраст.

Последните няколко години тя работила като счетоводител в дружеството, управлявано и представлявано от него.

От декември 2025 г. отношенията им сериозно се влошили.

На 09.02.2026 г., вечерта двамата били в семейното им жилище, в гр.

Пазарджик. Обвиняемият дошъл и й казал да избира дали ще ползва отпуск или ще напусне, подал й два образеца на такива молби. По този повод напрежението в разговора им започнало да ескалира.

Н. започнала да приготвя децата за сън. Притеснявайки се от него, набрала на видео-телефонна връзка майка си и баща си. Н. се приближил и се опитал да изтръгне телефона от ръката й. В опитите да й го отнеме, той стискал ръката й и я бутал силно, така че тя се удряла в детското легло зад 1 нея.Започнала да вика. Децата се разпищели. Хвърлила под спалнята телефона, където камерата му заснемала и предавала само тъмен екран. Това видели нейните родители свидетелите У.и, когато се обадили и чули нейните и на децата писъци, преди връзката да се разпадне. Бащата св. В. У. подал сигнал до ЕЕНСП 112.

Ппристигнали по подадения сигнал полицейските служители св.Д. Д. и св.Д. Й., които заварили на стълбищата площадка съседът св. П. и съпрезите.

Пострадалата им се оплакала от болки в ръката, на която впоследствие пристигналата приятелката А. – св.Б. видяла и червени петна.

На следващия ден , 10,02,26г. , още сутринта в 9ч., пострадалата посетила съдебен лекар, който я освидетелствал и открил : охлузвания - на дясна ръка в областта на мишницата и на предмишницата и кръвонасядания - по тялото: на гръбната страна на гръден кош и по лява мишница и издал СМУ 410/25, в което ги определил според медико-биологичните критерии като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. .

На 10,02,26г. А. Н. подала и необходимите документи в ОД МВР Пазарджик за упражнено спрямо нея домашно насилие, след което било образувано против Н. и наказателно производство за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 5а във вр. с чл. 130 ал. 2 от НК, за което е предаден на съд с настоящото постановление.

В същото е възприета, идентична на изложената горе , фактическа обстановка, допълнена с някои конкретни обстоятелства извън относимите към елементите на вмененото престъпление. Установеното е резултат от дължимия доказателствен анализ на събраните гласни и писмени доказателстени средства. Част от първите, въпреки вида на процесното производство, в което могат да се ползват в съдебната фаза доказателствата от ДСП ( чл. 378, ал.2 НПК), бяха отново събрани с оглед необходимостта от непосредствени впечатления при разпит на лицата, които могат да дадат сведения за инкриминирания инцидент. Тази необходимост се наложи от безспорния факт, че в инцидента са участвали само двамата, вече силно конфронтирани, съпрузи, непосредствени свидетели били двете им невръстни деца, а свидетели, узнали за конфликта от участниците в него – техни близки родственици.

Самият инцидент стои в контекста на едни несъмнено влошени съпружески отношения, като причината за развалянето им е различа за пострадалата и нейните родители ( св.В. и Н. У.и) и за обвиняемия и неговите леля и майка. Логично и очаквано е най-близките роднини да са пристрастни към съответната страна в спор, което всякога поставя под съмнения достоверността на техни твърдения и налага внимателната им проверка.

2

От значение за процесния случай, при несъмнено установените конфликтни съпружески отношения, са само релевантните за изясняване на вмененото престъпление факти. Анализирането на целите разкази на обвиняемия, пострадалата и някои свидетели е необходимо за оценката на съответното доказателствено средство и за решението кое твърдение да се приеме за вярно – упражнил ли е обвиняемият насилие против пострадалата, както твърди тя или не, в който смисъл са неговите обяснения.

В случая направи впечатление, че както конфронтиралите се съпрузи, така и техните разпитани роднини, не могат да изолират настоящия инцидент от всички прояви, които определят в общ план влошените им отношения.

Поради това те и споделят настоятелно факти извън него, макар и представящи отношенията им; като особено обстоятелствени в това отношение са обвиняемият, майка му св. Н. и леля му св. Г..

Последните трима настоятелно и прекалено детайлно съобщават за А.

Н. негативно охарактеризиращи я факти - издържал я съпруга й, осигурявал й срещу малко ( но пък самви определящи я като важна за дейността на обвиняемия – л.105, анд) работа в неговата фирма - добра заплата , почивки на любими дестинации, процедури, посещения на заведения и подаръци , както и грижа за дома и децата; но вместо да продължава да живее в това благополучие, тя поискала развод, увеличение на заплата си и намаляване на работните часове, материална обезпеченост за изпълнение на служебните задължения и работа „ от вкъщи“. При така представения образ на съпругата, обвиняемият, неговите леля и майка, споделят директно или имплицитно предположенията си, че планирала и процесната ситуация , за да злепостави с неверните си твърдения обвиняемия като неин насилник и се възползва от последиците от такова обвинение.

Абсолютно безспорни са данните за обвиняемия като грижовен баща , който е поддържал материалното благополучие на семейството си и е осигурявал развлечения на децата си и съпругата си. Те обаче не опровергават и не изключват инкриминираната ( а и други) проява на насилие спрямо съпругата. Тя е илюстрирана с показанията й, които предвид тяхната последователност, съдържателност и непосредствените впечатления при разпита й се възприеха като достоверни. В разказа си младата жена се представи като жертва, дълго премълчавано, макар и с инцидентни и не толкова тежки, прояви на психическо и физическо насилие ( удар в колата по лицето, счупил очилата, влачене по пода; упреци „ за нищо не ставаш“, „само надолу ме дърпаш“). От такова насилие тя се е страхувала ( „Караш я да живее в страх, а тя не искала да живее в страх“ – л. 35, анд), а и се е срамувала да сподели дори на най-близките си роднини и приятели. Последното се доказа от твърденията на родителите й, близката й приятелка св. Б., а и от 3 възприетата по време на разпита сдържана емоционалност, с която съобщаваше не само сцените на физическо и психическо насилие, но особено липсата на своя реакция след и против тях.

Съвсем оправдано тя се е притеснявала от реакцията на своите родители в случай, че им сподели решение да напусне съпруга си дори и с основание, а и сама не е имала нужната смелост ( „ учили са ме, че всяко семейство има проблеми и трябва да се запази семейството“; „ те се надяваха семейството да се запази и като им казах, пак питаха дали няма как да се оправят нещата“ ; „ не съм искала да съм самотна майка“) . Доказателство, че е имала право да не очаква подкрепа и разбиране от родителите си е споделеното от майка й св. У. в съдебно заседание на 16,07,26 ( л. 39, анд) : „ около час А. и Н. стояха отвън, на студено в колата и дори мъжът ми се обади на майката на Н. „как може да не я иска и ако не я иска – какво правим“, която ситуация е потвърдена с показанията на бащата на пострадалата.

Последната до такава степен се е стремяла да изолира родителите си от недопустимите прояви на агресия от съпруга й спрямо нея, че дори забранила на по-малкия си брат, който преди време станал непосредствен свидетел и потърпевш от такава ситуация, да каже на родителите им.

Напълно добросъвестно пострадалата споделя конкретни ситуации на недопустимо отношение на обвиняемия спрямо нея , породили и страховете й, че е съвсем сама и безсилна срещу упражняваното над нея насилие, без нужната да му се противопостави подкрепа. Включвала на видеовръзка родителите си, „за да присъстват“, когато говори с обвиняемия. Канела на гости приятелка ( Б.) така, че фактически да присъства в ситуация, в която е предполагала агресия от обвиняемия. В един момент пострадалата започнала да напуска и дома си с цел да се отдалечи от обвиняемия -първо за ден ( сама при св.Н.) ,след това - за няколко, отвеждайки дори и двете си деца в дома на приятелка - Б..

Едва след процесния инцидент, по повод на който в РУ МВР Пазарджик говорила със съответните специА.ти в отдела „Домашно насилие“, събрала кураж да се противопостави на обвиняемия( „разбрах, че някои неща, които съм приемала нормално, не са били нормални“ ). Попълнила необходимите документи , приложени и по ДСП, като било образувано впоследствие и решено на първа инстанция (обжалвано) гр.дело по ЗЗДН с конкретно наложени мерки против обвиняемия и в нейна защита ( л. 49 и сл.).

Доказателство, че се е притеснявала от реакцията на съпруга си спрямо нея непосредствено преди инцидента е стремежът й на всяка цена да осигури видеовръзка с родителите си, логично очаквайки това да осуети проява на агресия. Такива връзки, сами по себе си, не биха попречили на съпрузите да 4 изяснят в една интимна ситуация свои разногласия ( въпреки обратните и преднамерени твърдения на обвиняемия , леля му и майка му) , стига между тях да има разбирателство и основа за диалогичност. Тя обаче не съществува в условията на насилие. Видеовръзки с родителите са били средството на пострадалата да игнорира възможността обвиняемият да прояви агресия.

До такава обаче в процесната ситуация се е стигнало и тя е осъществена спрямо пострадалата по описания от нея начин. Същият бе сдържаноемоционално възпроизведен, с необходимите паузи и искрено чувство за срам от преживяното унижение. Детайлно, последователно и убедително младата жена обясни как поводът за конкретния конфликт бил опитът й да се свърже със своите родители във видео-телефонна връзка, което обвиняемият искал да предотврати. Напълно без значение е какви са били мотивите му, респ. дали той е имал морално право да обсъжда лични съпружески проблеми извън компанията тъстовете си ( както настоятелно претендира с майка си и леля си), защото дори и такова право да се признае, насилието не следва да е средство за упражняването му.

В случая, за да отнеме телефона й с цел да изключи възможността за връзка с родителите й , той е упражнил съобщеното от нея физическо посегателство - стискал ръката й и я бутал силно наад, така че тя се удряла в детското легло. В тази ситуация, за да запази възможността да се осъществи телефонна връзка, тя инстинктивно хвърлила апарата под спалнята, поради което родителите и видели в секунди продължилата видеовръзка тъмен екран, чули писъците й за помощ и тези на внуците си, които възпроизвеждат добросъвестно. Тези им възприятия са последвани от логичната реакция – доказаното подаване на сигнал до ЕЕНСП 112 от бащата св. У.( л. 70, протокол -л. 71) .