Решение № 208 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110204867 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на А. И. И. срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8615793, издаден от ОД-МВР - В., с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 306.78 евро/600 лева/ на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал.

2, т. 2 ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се формулира се искане за цялостна отмяна на електронния фиш. Въззивникът оспорва наличието управление на МПС в деня на нарушението. Моли съда да отмени ЕФ.

В съдебно заседание, въззивникът се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител депозира писменни бележки.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 27.01.2024 г. в 15:29 часа на главен път I-9, в посока от к.к. „Зл. п." към гр. В., на пътен възел „Ален мак", било констатирано движението на автомобил модел „Крайслер" с рег. № ** от 95 km/h, при ограничение на скоростта на движение в този пътен участък от 60 km/h, въведено с пътен знак В - 26 от ППЗДвП.

При управлението на автомобила скоростта на движение възлязла над максимално допустимата за съответния пътен участък от 60 км/ч.

При това, автомобила преминал покрай функциониращо автоматизирано техническо средство и то отчело неговата скорост на движение като такава от 98 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс като наказуемата скорост възлязла на 95 км/ч. Посочената скорост била засечена от преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 120ccd1, използвана на посочените в обжалвания електронен фиш място и време.

Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 95 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на МПС бил установен въз.И..

Последният в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал в Сектор ПП-Варна декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са 2 посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно в главен път I-9, в посока от к.к. „Зл.п." към гр. В., на пътен възел „Ален мак". От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-В. да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано 3 техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.

Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

4

Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС, тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато погоре от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Измерената скорост на движение на автомобила е 98 км/ч./видно от приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 95 км. Съобразно на това е определена правилно санкционната норма – за превишение от 35 км.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 95 км./ч. при ограничение от 60 км./ч. въведено за движение по пътният участък.

По делото е безспорно установено и необорено, че на посочения пътен участък е въведено ограничение на скоростта от 60км. в час с пътен знак В-26.

Обстоятелството, че в пътния участък, в който е засечен, управлявания от жалбоподателя автомобил, е имало знак, ограничаващ скоростта до 60 км/час, е удостоверено и в протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система от процесната.

В тази връзка доводите за неяснота относно мястото на извършване на нарушението са неоснователни предвид наличието по делото на протокол ведно със снимка за точното местоположение и позициониране на системата за контрол. От същия се установява, че системата за измерване на скоростта е била позиционирана на главен път I-9, в посока от к.к. „Златни пясъци" към гр.

5

В. на пътен възел „Ален мак", което местоположение съответства на това, което е описано в обжалвания електронен фиш.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. При установяване на административни нарушения на ЗДвП доказателствената тежест е разместена.

В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в ЕФ, като по делото не сочат каквито е да е факти освен голословни възражения, че в конкретния пътен участък няма въведено ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26.

Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и подписан от съответното длъжностно лице.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч. извън населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

По неведеното възражение, че към момента на установяване на нарушението въззивника не е управлявал автомобила съдът посочва следното.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.

188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал.

5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.