Определение № 5143 от 11.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5143 гр. София, 11.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20258002100254 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Д. Б., представляван от адв. С. А., срещу решение № 349/20.10.2024 г., по в. гр. д. № 382/2024 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на касатора, че Д. Б. Б. е собственик на УПИ *-*, ведно с построените в него сгради, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], община Пазарджик, ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор ****, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, сграда с идентификатор ****, гараж, две селскостопански сгради с идентификатори **** и ****, като жалбоподателят е осъден да предаде на собственика владението на процесния имот и сгради, както и да му заплати сумата от 5 000 лв., по предявения като частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от сума в общ размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 16.05.2018 г. до 16.05.2023 г.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда доказателствата в цялост и да подчинява процесуалните си действия на принципа на установяване на истината?“; 2.

„Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото 1 на спора?“ Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са противоречиви и декларативни?“, както и следните материалноправни въпроси: 1. „При определяне на конкретния размер на обезщетението следва ли да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точно тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта и да посочи в мотивите онези от тях, които обуславят решаващ извод за размера на дължимото обезщетение, като посочи механизма на правно-логически разсъждения при заключението, че присъденият от него размер е справедлив?“; 2. „При определяне размера на обезщетението следва ли да се съобрази с икономическата обстановка в страната по време на настъпване на вредите и с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични случаи?“. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното въззивно решение. В допълнение касаторът се позовава на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частта, в която е обжалвано въззивното решение постановено по предявения по чл. 108 ЗС иск, поради което е допустима. В останалата част, в която се обжалва въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционния акт за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, постановеното решение не подлежи на последващ контрол на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК – предвид цената на предявения иск.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел следното:

Предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д. Б. Б. срещу жалбоподателя. В исковата молба ищецът е твърдял, че с влязло в сила на 21.10.2021 г. решение по гр. д. № 1607/2018 г. на Пазарджишкия районен съд е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на Б. Д. Б., че Д. Б. Б. е собственик на основание наследяване по завещание на процесния имот и сгради. В производството ответникът се е легитимирал с нотариален акт за сделка, като праводател по същата е била неговата майка В. И. М..

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Установено е, че с влязло в сила решение по гр. д. № 2221/2023 г. на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен предявения от В. И. М. срещу Д. Б. Б. иск за делба на процесния имот и сгради. Прието е, че между страните липсва съсобственост.

С гласни доказателства е доказано, че имотът се владее от ответника и неговата майка.

Въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение е установено съществуването на право на собственост в полза на ищеца на твърдяното придобивно основание.

Ответникът упражнява фактическа власт върху процесния имот без основание. Препратил е към мотивите на районния съд, след като е изложил собствени фактически и правни изводи, които са обусловили решаването на материалноправния спор, както и е обсъдил въведените във въззивната жалба оплаквания.

2

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Първият процесуалноправен въпрос е обусловен от задължението на въззивния съд да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно /в тяхната взаимна връзка и зависимост/.

В мотивите на обжалваното решение се съдържа обсъждане на доказателствата за всички правнорелевантни факти, посочване кои факти са намерени за установени и въз основа на кои доказателства, както и разглеждане на исканията и възраженията на страните.

Въззивният съд е длъжен да мотивира решението, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК.

Оплакванията във въззивната жалба на ответника – касатор са били свързани единствено с образуваното производство по иска за делба на В. И. М. и наличието на основание за спиране на настоящото производство. Същите са обсъдени от въззивната инстанция.

Вторият процесуалноправен въпрос е обоснован със задължението на въззивната инстанция да изложи мотивирани и обосновани правни изводи по съществото на спора.

В трайната съдебна практика се приема, че предвидената в закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на свои мотиви по съществото на спора, в т.ч. и такива по направените от страните възражения и поддържани доводи. Това задължение произтича от посочената характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща.

Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Правните изводи на съда /включително тези относно преюдициалните за спора въпроси/, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните.

Въззивният съд е преценил правнорелевантните факти, изложил е свои мотиви по съществото на спора, които е обосновал, обсъдил е поддържаните доводи, а не само е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.

Процесуалноправните въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Поставените материалноправни въпроси са относими към иска по чл. 59 ЗЗД, като с оглед недопустимостта на касационната жалба в тази част, същите не следва да се обсъждат.

В допълнение касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Същата е изведена от твърдяно вътрешно противоречие в мотивите на обжалвания акт.

Очевидната неправилност, предвидена в чл. 280, ал. 2 ГПК, е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. За да е очевидна, неправилността на обжалваното 3 решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай не са изложени аргументи за очевидна неправилност, различни от тези, сочени за основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези доводи обаче не покриват горепосоченото съдържание на квалифицирани състави на неправилност на въззивно решение. С оглед това и предвид липсата на установени подобни нарушения след извършена служебна проверка, настоящият състав намира, че не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В обобщение следва да се приеме, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по жалба не е претендирал разноски, поради което такива не трябва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 349/20.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 382/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 108 ЗС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. Д. Б. срещу решение № 349/20.10.2024 г. по в. гр. д. № 382/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за заплащане на сумата от 5000 лв., по предявения като частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от сума в общ размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода 16.05.2018 г. до 16.05.2023 г.

Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4