Решение № 13172 от 26.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13172 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110108931 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. Р. Р. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД.

Предявени са за разглеждане против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД са искове, както следва: 1/ установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем № 3980861/2020 г. поради противоречието му със закона, при условията на евентуалност – поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/ и заобикаляне на закона /чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД/. 2/ в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 1944 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № 3980861/2020 г., формирата от сумата от 262,18 лева заплатена договорна лихва и сумата от 1681,82 лева възнаграждение за поръчител, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Предявен е за разглеждане и установителен иск против ответника „Файненшъл България“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство сключен във връзка с договор за паричен заем № 3980861/2020 г. поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност – като противоречащ на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/.

С протоколно определение от 13.07.2023 г. съдът на осн. чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск против ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 86,16 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожен договор. За горницата до пълния предявен размер от 1944 лева производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска в тази 1 му част.

Ищцата И. Р. Р е депозирала искова молба и две уточняващи към нея молби.

Същата твърди, че е сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 3980861/2020 г. По силата на договора й била предоставена сумата от 2200 лева при годишен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите – 48,88 %. Било уговорено погасителните вноски да се заплащат в двуседмичен срок. Сочи, че във връзка с чл. 4 от договора за паричен заем сключила с втория ответник - „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство. Сочи, че във връзка с договора за поръчителство, следвало да заплати на дружеството заемател „Изи Асет Мениджмънт“ АД определена сума, представляваща възнаграждение за поръчителство, чието заплащане било разсрочено заедно с вноските за погасяване по договора за паричен заем. Сочи, че всички суми по вноските били заплатени изцяло на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Сочи, че съгласно чл. 4 от договора, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД следвало да осигури обезпечение под формата на: две физически лица – поръчители, които да отговарят на различни условия; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки. Била реализирана третата възможност, поради което бил сключен договорът с ответника „Файненшъл България“ ЕООД.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният процент на разходите надхвърлял допустимия по закон размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и при сключването му не са спазени разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и 143, ал. 1 ЗЗП.

Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него и на чийто капитал е едноличен собственик, а именно – „Файненшъл България“ ЕООД. Ето защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Намира, че последният няма основание, тъй като обезпечава задължения по нищожен договор за паричен заем. Счита, че същият противоречи както на императивни разпоредби на ЗЗД относно предоставянето на поръчителството, така и на добрите нрави.

Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" с регламентираното възнаграждение за поръчител по процесния договор се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел изгода на кредитора. Счита, че неправилно предвидените суми по договора за поръчителство не са включени в предвидения ГПР.

Сочи и за наличие на свързаност между дружествата „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника „Файненшъл България“ ЕООД, като печалбата на ответника на ответника се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала му, а именно - „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

На следващо място твърди, че поради нищожния характер на атакувания договор, ищцата не е следвало да заплаща възнаграждението за поръчителя, нито договорна лихва, а единствено чистата стойност на главницата.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за заем и поръчителство. В условията на евентуалност моли ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден да й заплати сумата от 1944 лева, 2 представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за паричен заем № 3980861/2020 г., формирата от сумата от 262,18 лева заплатена договорна лихва и сумата от 1681,82 лева възнаграждение за поръчител, ведно със законна лихва, считано от депозиране на исковата молба до погасяването, както и направените разноски по делото. Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Считат, че ищцата няма правен интерес от предявяване на установителни искове за прогласяване нищожността на договорите.

Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, като не водят до накърняване на добрите нрави, нито противоречат на закона. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД прави възражение, че не е надлежно легитимиран да отговаря по предявения осъдителен иск, тъй като сумата, представляваща възнаграждение за гаранта е уговорена и заплащана на ответника „Файненшъл България“ ЕООД, което е самостоятелно юридическо лице. Сочи, че вноските за гаранта са заплащани чрез заемателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД за улеснение на потребителя, но не са правени в негова полза. Сочи, че дружеството е действало като пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД за събиране на сумите по договора за поръчителство съобразно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство, но заемателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е имал правно основание да задържа тази сума.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени фактите, че ищцата и ответниците са страни по процесните договори за паричен заем № 3980861/2020 г. и договор за предоставяне на поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем № 3980861/2020 г.

Проектът за доклад е обявен за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 13.07.2023 г. без възражения от страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Същите се установяват и от приетите по делото договор за паричен заем № 3980861/18.11.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на поръчителство № 3980861/18.11.2020 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД. Към тях са приложени погасителни планове и справки за погасени суми по договорите.

По силата на сключения договор за паричен заем № 3980861/18.11.2020 г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1000 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 07.05.2021 г. съгласно погасителен план, приложен към договора /л. 105/. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 24 погасителни вноски, всяка от които в размер на 45,79 лева, включваща главница и лихва. Уговореният ГПР бил в размер на 47,74 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 40.

Видно от чл. 2 от договора, сумата от 1000 лева била предоставена на 3 кредитополучателя, като същото представлява безспорен факт между страните.

Видно от договора за предоставяне на гаранция/поръчителство № 3980861/18.11.2020 г., същият е сключен във връзка с договора за паричен заем № 3980861/18.11.2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Р. Р.. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл. 1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл.

4, т. 2 от договора за паричен заем в указание срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 605,04 лева, платима от потребителя разсрочено, на вноски от по 25,21 лева на уговорените в договорите падежни дати /чл.

3, ал. 1/. „Изи Асет Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащания и за гаранта – ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете за прогласяване на нищожност на договор за паричен заем и на договора за предоставяне на гаранция:

В тежест на ищцата по предявените главни искове с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД/ и с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК /срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД/, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между нея и ответниците са възникнали облигационни отношения по договор за паричен заем № 3980861/2020 г. и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за паричен заем № 3980861/2020 г., както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е сключен за обезпечаване на нищожна сделка.

На първо място, съдът намира, че процесните договори са потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.