Определение № 431 от 18.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000308 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 9784 от 02.12.2024г., с която адв. К. Г., в качеството му на управител на АД „Г. и М.“, Булстат ...., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА в посока неговото увеличаване, като се съобрази с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г.Ф., с който молбата е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения, че съгласно разясненията дадени с решението на СЕС от 25.01.2024г., постановено по дело С-438/22 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр. 88/04.11.2022г. не е обвързваща съда, тъй като е в протиоречие с чл. 101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС.

След преценка на изложеното, съдът прие следното:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо, тъй като страната, която го прави е представила списък по чл.80 ГПК.

1

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С решение № 372 от 23.10.2024г. постановено по настоящото дело е отменено решение № 13 от 06.03.2024г. по т.д. № 44/2023г. по описа на ОС К., в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Д. П. ЕГН ********** с адрес гр. К. против Г., БУЛСТАТ С. № 2, ет.4 иск за заплащане на сумата над присъдените 27 000 лв. до 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и емоционални болки и страдания, вследствие смъртта на неговата майка Е.В.

П.а, причинена при ПТП, станало на 04.07.2022г. в гр. К. в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка О. А. Х. И. ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2022г. до окончателното изплащане и иска е уважен за още 63 000 лв., наред с вече присъдените 27 000 лв..

С оглед изхода на спора пред въззивния съд в полза на АД „Г. и М.“, Булстат .... е определено при условията на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за адвокат Г., осъществил безплатно процесуално представителство по отношение на ищеца.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и насрещната страна да е отговорна за разноски.

Размерът на дължимото се на адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА – за справедлив и обоснован размер на същото.

Неоснователно е искането на адв. Г. за съобразяване на определеното от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.

88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС от 25.01.2023г. по дело С-438/22 приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата 2 образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия, поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на спора и конкретно това, че спора пред въззивната инстанция е пренесен по частта на решението, касаеща размера на определеното обезщетение, както и обстоятелството, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. Г. се е явил и в определения му срок е депозирал писмени бележки по съществото на спора. Приетото до тук и при отчитане на обстоятелството, че материалния интерес пред въззивният съд, налага да се приеме, че определеното на адв. Г. адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна процесуална защита е съответно на извършеното, същото е справедливо и обосновано, а искането й за неговото редуциране в посока увеличаването му е неоснователно и ще се остави без уважение.

Изводът е, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта, с която в полза на адв. Г. е определено и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, поради което и неговото искане ще се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9784 от 02.12.2024г., с която адв. К. Г., в качеството му на управител на АД „Г. и М.“, Булстат ...., настоява съда да измени своето решение, като коригира размера на присъденото възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА в посока неговото увеличаване.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4