Решение № 1267 от 02.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1267 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330200094 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0432-001440 от 07.10.2022 г., издадено от Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Г. Н. Л. с ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП и на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки от талона.

В жалбата са релевирани оплаквания, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се твърдения по липсата на нарушение от обективна страна поради липсата на управление на твърдяното четириколесно МПС както и изводите за постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство, включително че понася за втори път санкция от държавата. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, а се представлява от процесуален представител, който поддържа възраженията от жалбата, в това число и за недоказаност на нарушението. Евентуално се моли да се намали санкцията до минималните размери, тъй като наложените са максималните. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник РУ 01 Пловдив, при ОД на МВРПловдив, в депозирано до съда писмено становище посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Г. Л. притежавал четириколесно МПС с надписи „BRP Can-am Outlander“ с номер на рама ****, което не било регистрирано.

На 25.08.2022 г. жалбоподателят и неговият съсед Т. П. в село Брестник, обл. Пловдив, се намирали в двора на дома на последния. Л. бил оставил на П. притежаваното от него нерегистрирано МПС за ремонт, доколкото същото не работило добре, но все пак можело да се приведе в движение, а П. имал необходимите познания предвид средното му образование. П. преценил, че не може да го поправи. Заедно с жалбоподателя на 25.08.2022 г. около 18:50 ч. в община Родопи, с. Брестник на **** го били изкарали на пътя като искали да го качат на ремарке, за да го откара Л. на ремонт в гр. Пловдив, където жалбоподателят Л. придвижил процесното МПС за качване на ремаркето в посока север-юг. В същия момент покрай тях минал полицейски екип, състоящ се от **** С. Б. и Р. Ш.. Те видели поведението на жалбоподателя и спрели за проверка. В хода на проверката установили, че управляваното от жалбоподателя МПС не е регистрирано по надлежния ред пред контролните органи.

В същия момент недалеч от там в собствения си двор бил Д. Т.. Той виждал и знаел, че П., който му е *, и жалбоподателят поправяли едно АТВ, а именно процесното. Знаел, че имали проблеми с него и искали да го закарат за поправка, като го качат на ремарке. Не чул МПС-то да работи. От разС.ие видял полицейския автомобил. Всичко това възприел от собствения си двор, който се намирал до този на П.,.

За установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА бл. № 695319 от 25.08.2022 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, от който възражения не са постъпили и за което той се е подписал на оригинала от него. Материалите били изпратени на РП Пловдив с оглед извършване на проверка за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр с ал. 1 от НК. На 30.09.2022 г. било съставено постановление за отказ да се образува досъдебно производство, като макар да са установени признаци на престъпление, е преценено, че деянието е малозначително и административнонаказателното производство било възобновено, като на 07.10.2022г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя Л. е била наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя Б., и частично от свидетелите Т. П. и Д. Т., свидетелят Р. Ш., както и от писмените доказателства - АУАН, постановление от 30.09.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от Районна прокуратура Пловдив по пр.пр. № 10197/2022 г., писмено обяснение от жалбоподателя, докладна записка, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на 2

МВР.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Б. потвърди авторството на съставения АУАН. Той изяснява обстоятелствата около установяване на нарушението. Свидетелят посочи, че заедно със своя колега, посочен като свидетел в акта, в с. Брестник са установили управление на АТВ без регистрационни табели, с цел да се качи на платформа на улицата.

Като при проверката на водача установили неговата самоличност. Свидетелят посочи, че с водача имало други лица, както и че АТВ е било в движение, на самоход било качвано на платформата. Показанията на свидетеля Б. съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание Т. П. твърди, че Л. е негов съсед, с когото поддържат приятелски отношения, като през август 2022г. същия имал счупено АТВ, което той опитал да оправи поради спецификата на средното си образование. Констатирал проблем в ремъка на АТВ и установил, че няма да може да го поправи лично, поради което АТВ е необходимо да бъде закарано на автосервиз. Съдът не кредитира показанията на лицето по отношение на факта, че същото не било в движение и се наложило да го бутат и качат в ремарке, тъй като това противоречи на дадените в хода на предварителната преписка по ЗСВ обяснения, както на този свидетел, така и на самият жалбоподател.

Съдът не дава вяра и на показанията на Д. Т. в частта им, че АТВ-то не било в движеине. Кредитира показанията му в частта, *ът му и Л. в продължение на една седмица са се опитвали да отремонтират АТВ-то, което не можело да работи, както трябва и трябвало да се превозва с друго средство, за да бъде ремонтирано. Тези факти се потвърждават и от полицейския служител, който посочва, че АТВто макар и в движение имало нужда от ремонт и чакали платформа. В останалата част на показанията на свид. Т. съдът не намери основание да се съмнява.

Показанията на свидетелите Т. П. и Д. Т. съдът кредитира частично с доверие, като отчете приятелската връзка между тях и жалбоподателя, и противоречията им със заявеното в хода на предварителната проверка. В останалата част извън противоречието дали е било в движение АТВто или не, не се откриха други неточности или противоречия в показанията им и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната истинност.

Разпитан в открито съдебно заседание, свидетелят Ш. обяснява, че няма спомен за случая, тъй като се е състоял много отдавна. Липсата на спомен на свидетелят полицейски служител, съдът отдава на изминалия продължителен период от време и на ежедневната заетост с подобни случаи на административни нарушения по ЗДвП, но същият не допринася за изясняване на фактическата обстановка.

По отношение на писмените доказателства – съдът дава вяра на постановлението за отказ да се образува досъдебно досежно това какво е било установено в хода на предварителната проверка, а именно какво са заявили очевидците на деянието и неговия автор. Видно от писмените му обяснения, Л. е посочил, че е ходил до свой имот за дърва, но това доказателство остава изолирано от разпитите на останалите свидетели по делото. Напротив, установи се че дори и актосъставителя си спомня, че е имало платформа на която АТВто е било качвано.

3

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което трябва да бъде отменено. Посочената норма гласи, че „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за това, че управлявал по пътищата за обществено ползване горепосоченото четириколесно МПС, което не е регистрирано по надлежен ред, с което е нарушил горепосочената разпоредба.

Настоящата инстанция намира, че административнонаказващият орган е постановил необосновано наказателно постановление. Изводите на административнонаказващият орган досежно възприетата от него фактическа обстановка не съответстват на доказателствения материал по делото. От изложеното в жалбата е видно, че основното възражение на жалбоподателят Л. се изразява в това, че не е управлявал въпросното АТВ поради техническа неизправност, а го е качил на платформа за да го откара и да бъде отремонтирано. От подробния анализ на показанията на свидетелите, Б., П. и Т. не се установи АТВ-то, ползвано от жалбоподателя към момента на проверката, да е било технически изправно и да е можело да бъде управлявано по предназначение по пътищата за обществено ползване.

Качването на платформа, както е установено, видно от показанията и на полицейския служител, не може да се счита за управление по пътищата, които служат за превоз на лица и товари, а е действие с което се избягва именно това. За този извод съдът се основа и на показанията на ** Б., който в разпита си в открито съдебно заседание посочва, че „По улицата качваха АТВ-то на някаква платформа. … Със самоход теглиха АТВ-то.“ Ето защо съдът намира, че след като посредством събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и несъмнен начин жалбоподателят да е управлявал посоченото в НП АТВ, по път, отворен за обществено ползване, тъй като същият го е качил на платформа, както посочва и актосъставителя, за да бъде превозено от едно място на друго, то не следва да носи отговорност за вмененото му деяние, тъй като недоказано по делото остава управлението на МПС по пътищата за обществено ползване. Твърде тясното тълкуване на управлението, а именно единствено като боравене с уредите на превозното средство, за конкретното нарушение излиза далеч извън целта на закона и по никакъв начин не уврежда обществените отношения защитени с нормата на чл. 140 , ал.1 от ЗДвП, а именно възможността за проследяване и контрол на движещите се по пътната мрежа МПСта. В конкретния случай макар и с друга цел, а именно ремонт на МПС е избегнато именно това управление и движение на МПСто по пътищата за обществено ползване, посредством придвижването върху специализирана платформа.

Относно приложението на процесуалните правила:

Извън посоченото по-горе, НП и АУАН не страдат от други съществени пороци.

4

Актът е съставен от компетентно лице видно от приложената оправомощителна заповед, при спазване на процедурата за съставянето му п о чл. 40, 42 (с изключение на чл. 42, ал.1, т.4 от същия закон) и чл. 43 от ЗАНН.

Постановлението, е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват други освен описаният по-горе порок, водещ до накърняване на правото на защита на наказаното лице.