Решение № 3632 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3632 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20261100501528 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на В. М. С., чрез процесуален представител – адв. Ц. Б. срещу решение № 21 138/ 19.11.2025 г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д. 53 730/2024 г., с което е отхвърлен заявения от него иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕАД на сумата от 15 923, 20 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 17 659/2010 г. на СРС.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че вземането, предмет на производството е погасено по давност поради изтичане на абсолютната десетгодишна погасителна давност.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което искът 1 да бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „ЕОС Матрикс“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. М.М., в който са развити съображения относно правилността на постановеното от СРС решение и е заявено искане същото да бъде потвърдено. Претендират се и сторените разноски в производството.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан установителен иск по чл. 439 ал.1 от ГПК, целящ установяване недължимост на парично вземане с оглед изтекла погасителна давност за тяхното събиране.

Процесното вземане е съдебно установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. По отношение на същото е приложима общата пет годишна давност, установена в нормата на чл. 110 от ЗЗД/ в този смисъл решение 118/07.07.2022 г. по гр.д. 4063/21 г. на Трето ГО на ВКС/, съобразно нормата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, относима към съдебно установените вземания.

С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е от кръга действия, които прекъсват погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съобразно нормата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява. Това прекратяване се извършва по право, по силата на закона с факта на изтичане на предвидения в него срок и без да е необходимо да се предприемат нарочни действия в тази връзка. Това е установено и в т.10 от Тълкувателно решение 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да се прекъсне визираният в ГПК двугодишен срок е необходимо предприемане на изпълнително действие, в рамките на 2 определен изпълнителен способ като не следва да се държи сметка дали прилагането му е изискано от взискателя или е предприето по почин на ЧСИ при изпълнение на чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. В цитираното вече ТР 2/2015 година са разграничени действията, извършвани в рамките на инициирано изпълнително производство на такива с характер на изпълнителни и действия, непритежаващи подобна характеристика. Изпълнителните действия включват насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

С оглед данните по делото и съобразяване разрешенията на ТР 2/2015 г. настоящият съдебен състав намира, че по повод издадения изпълнителен лист от 05.05.2010 г. по гр.д. 17 659/2010 г. на СРС, 39 състав е образувано изпълнително дело 359/2011 г. по описа на ЧСИ – С.Я..

Следва да бъде съобразено и ТР 3/2020 г. на ОСТГК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, каквото е соченото изпълнително производство и както правилно е приел и СРС.

Видно от данните по изпълнителното дело на 07.10.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „ОББ“ АД.

На 25.08.2016 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД.

На 26.06.2017 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД.

На 20.08.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ОЛ Сървисиз“ ЕООД и 149-то СОУ „Иван Хаджийски“.

На 31.01.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 02.11.2020 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на справка от НОИ относно съществуването на регистрирани трудови договори и 3

/или доходи от пенсия на длъжника и налагане на запор върху същите.

На 16.03.2021 г. е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ – клон София“.

На 30.09.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Христофор“ ЕООД.

Видно от данните по делото, след посочената дата – 26.06.2015 г. са предприемани регулярни действия по изпълнителното дело, чиято периодичност е по-малка от две години.

След 30.09.2021 г. изпълнителни действия не са извършвани и оттогава е започнала да тече погасителна давност.

Изпълнителното производство е прекратено на 14.05.2024 г. с оглед заявено искане от страна на взискателя по повод депозирана молба от 10.05.2024 г.

На 10.05.2024 г. е образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ – Якимов, а именно изп. дело 1650/24 г. със същия изпълнителен лист.

На 08.07.2024 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника в „Изипей“ АД, както и върху банковите му сметки в „ОББ“ АД, „ЦКБ“ АД, „Юробанк България“ АД, което е прекъснало течението на погасителната давност от 30.09.2021 г.

Исковата молба по настоящото производство е депозирана в СРС на 11.09.2024 г., когато давността е спряла да тече по арг. на чл. 115 б.“ж“ от ЗЗД, както правилно е преценил и СРС.

По повод единственото наведено възражение във въззивната жалба, касаещо изтичане на абсолютната давност, същото не може да бъде споделено от съда в неговия решаващ състав. Съгласно нормата на чл. 112 от ЗЗД с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, като давността не се прилага по отношение на вземанията, изброени в ал.2 т.1-8 на сочената норма. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че с решение № 4/20.04.2021 г. на КС по к. д. № 1/2021 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на нормата на §2 от ПЗР на ЗЗД в редакцията ДВ, бр. 102/01.12.2020 г., поради което абсолютната погасителна давност започва да тече от влизането в сила на 4 разпоредбата на чл. 112 ал.1 от ЗЗД / в шестмесечен срок от деня на обнародването му в ДВ от 02.06.2021 г./ т.е. давността по чл. 112 ал.1 от ЗЗД започва да тече от 02.06.2021 г., поради което същата не е обективно изтекла и към настоящия момент.

Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора на въззиваемата страна се следва сумата от 150 евро – разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, предвид своевременно заявеното искане в тази насока.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21 138/ 19.11.2025 г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д. 53 730/2024 г.

ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 сумата от 150 евро – съдебни разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на препис от същото до страните на основание чл. 280 ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5