Решение № 41 от 23.03.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500537 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.294 от ГПК, вр. чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано след отменяването на решение №260056/01.12.2020г., постановено по в.гр.д.№372/20г. по описа на ВАпС, гр.о., с решение №60124/03.11.2021г., постановено по гр.д.№954/21г. по описа на ВКС, I гр.о., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подадена е въззивна жалба от ОБЩ., чрез процесуалния й представител гл.ю.к. С.Ц., против решение №260097/15.07.2020г., постановено по гр.д.

№1507/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прието за установено по отношение на М. К. Х., че ОБЩ. не е собственик на недвижим имот в гр.Варна, ул. “Прилеп“ №66, представляващ по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на АГКК, ПИ с идентификатор *** с площ от 2 211 кв.м., при граници: ПИ ***,

***,

***,

***,

***,

***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, както и ОБЩ. е осъдена да заплати на М. К. Х. сумата от 2 278,58лв., представляващи направените по 1 делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата М. К. Х. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. Д.П. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 04.07.2019г. ищцата М. К. Х. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул. ”Прилеп”№66, представляващ по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г., ПИ с идентификатор *** с площ от 2 211 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ***,

***,

***,

***,

***,

***, придобит чрез придобивна давност с давностно владение, осъществявано от ищцата от м.април 2000г. и към датата на подаване на исковата молба. В началото на 2019г. предприела действия за снабдяването си с к.н.а. въз основа на обстоятелствена проверка за придобиване на собственост по давност. Тогава установила, че за недвижимия имот ответникът ОБЩ. е съставил АОС/частна/ №9912/05.07.2018г., вписан в СВВарна на 11.07.2008г. Твърди, че ОБЩ. не е придобила собственост на посоченото в акта общо основание, нито чрез други придобивни способи.

Поддържа, че за нея е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск против ответника с оглед съставения без основание АОС, препятстващ възможността ищцата да се позове на давността чрез издаване в нейна полза на к.н.а. за собственост по обстоятелствена проверка. Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника ОБЩ., че същият не е собственик на ПИ с идентификатор ***.

Ответникът ОБЩ. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

Обобщено твърденията му са, че недвижимият имот е частна общинска 2 собственост, актуван като такъв на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС/предоставен в собственост на общината със закон/ в съставени през 2016г. АОС/посоченият в исковата молба АОС от 2018г. е съставен на осн.чл.59, ал.2 от ЗОС предвид изменения след 2016г. в КККР/.За недвижимия имот са проведени отчуждителни процедури през 1980г. по реда на ЗТСУ/отм./ след отреждания по действащия към този момент подробен устройствен план за обществени благоустройствени мероприятия/ресторант и озеленяване/, собственост след отчуждаването е придобита от държавата. Имотът е незастроен. Впоследствие няма успешно проведени реституционни процедури. Общината е придобила собственост по силата на закона-§7, ал.1, 3 от ПЗР на ЗМСМА. Отделно са налице предпоставките и на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС, обн.ДВ, бр.96/99г., защото към датата на влизане в сила на този закон предвижданията за имота са същите. Върху имоти частна общинска собственост давност не тече с оглед нормата на §1, ал.1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен иск с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на иска.

Съгласно разрешенията, дадени в т.1 от ТР №8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. Според приетото в съдебната практика - напр. решение №15/19.02.2016г. по гр.д.№4705/15г., ВКС, ІІ гр.о. именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 от ЗД на ЗС, обн.ДВ, бр.46/06г., мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти /нормата е обявена за противоконституционна с решение на КС, обн.ДВ, бр.18/04.03.2022г., т.е. не се прилага, считано от 08.03.2022г./.До отричане със СПН на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв 3 владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС владение като фактическо състояние при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС. Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника /т.1 от ТР № 8/12 от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск.В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

По основателността на иска.

Съгласно показанията на св.Я.Д., същият познава М.Х. от 2000г., когато тя дошла в офиса му и му възложила заснемане на имот за попълване в плана/свидетелят е инженер-геодезист/, документи за собственост не му е предоставила. Имотът се намира на пътен възел Вятърна мелница по пътя за с.Каменар, в източната му част, тогава го видял за първи път.Площта му е около 1500-2000м.Казал й, когато правил замерването, че трябва да има ограда за заснемането. Виждал е М.Х. общо 2 пъти - при възлагане на задачата и след това при получаване на заснемането/самото заснемане продължило около 1 час/. В периода от 2000г. до 2008г. живеел в гр.Варна, 4 кв.“Младост“ и преминавал с колата си в близост, отивайки до офиса си.Тогава имало лозе и овощна градина, не помни да е имало кошери. Други хора в имота не е виждал. Не знае сега дали имотът е ограден.

Съгласно показанията на св.В.Ю., същият познава М.Х. от нейната дъщеря М., която познава от около 15 години, поддържат приятелски отношения и на която продал апартамент. М. му казала, че майка й се е настанила в имот, който се намира на пътната връзка за с.Каменар и тя го стопанисва.За първи път ходил там след 2005г.Тогава бил ограден, сега е частично ограден от страната на околовръстния път, не знае кой е премахнал оградата.Имотът е с площ над 1500м. М. се грижила за имота, имала поставени около 10 пчелни кошера. Преди около 2-3 години М. се преместила да живее в гр.Харманли, за да гледа болната си майка.

От заключението на СТЕ от 01.06.2020г. на в.л.Ж.Б., изслушано пред първоинстанционния съд, се установява, че първият изготвен, технически одобрен и използван за територията, в която попада процесният недвижим имот, план е КП от 1956г.Видно от комбинирана скица №1 към СТЕ, на която с оранжев цвят и щрихи са посочени границите на заснетите имоти по този план и с лилав контур процесният недвижим имот с идентификатор *** по КККР от 2008г., е, че в основната си част/1 530 кв.м./ процесният недвижим имот попада в имот пл.№3930 по КП от 1956г., целият с площ от 2 216 кв.м., записан първоначално в РЛ от 1956г. на И. Г.Л., с част от 256 кв.м. попада в разположения източно имот пл.№3927/целият с площ от 1 788 кв.м., записан в РЛ на наследници на С.Н.Д./л.36 от делото на ВОС/, с площ от 400 кв.м. попада в разположения северно имот пл.№3929/целият с площ от 2 398 кв.м., записан на Г. Л./ и с 25 кв.м. в терен с незатворен контур откъм запад.Към 1956г. имотът е извън регулационните граници на града, представлява земеделска земя/лозе/, като остава извън тях и съгласно първия регулационен план на гр.Варна за тази територия, одобрен със заповед №244/16.01.1959г.Следващият изготвен, технически одобрен и използван за територията, в която попада процесният недвижим имот КП е от 1988г.

Междувременно/до преди заснемане на КП от 1988г./ за територията има одобрени множество подробни устройствени планове, както следва. РП от 1966г. за 23, 24 и 25 м.р., одобрен със заповед №1721/01.07.1966г., по който първоначално имотът е бил извън регулационните граници на града. Този 5 регулационен план е бил изменен със заповед №32/13.04.1968г., с което изменение за първи път територията на процесния недвижим имот е включена в регулационните граници на 25 микрорайон на града. Първоначалното отреждане е за „Етнографски паметник“. С последвало изменение на плана от 1975г. на РП за 25 м.р., одобрено със заповед №77/11.07.1975г., територията в района на вятърната мелница/където попада имотът/, се преотрежда за „Ресторант с озеленяване“.Със заповед №130/18.04.1980г. на ИК на ГНС Варна имотите, заключени между пътната връзка и етнографския паметник се отреждат за „Ресторант с озеленяване“.Нов последващ РП за 25 м.р. е РП от 1983г., одобрен със заповед №130/06.07.1983г., по който отреждането за територията, в която попада имотът, е отново за „Ресторант с озеленяване“.Уличната/вкл. за обществени мероприятия/ регулация по РП от 1983г. е показана на комбинирана скица №2 към СТЕ, където теренът, отреден за „Ресторант с озеленяване“/общо 5 407 кв.м./ е оконтурен и щрихован с червен цвят. Скица само по РП от 1983г. е приложена на л.29 от делото на ВОС. Границите на процесния имот са показани на скица №2 към СТЕ с лилав контур. Видно от тази комбинирана скица с голямата си част имот с идентификатор *** по КККР от 2008г. попада именно в терена с това отреждане, като малка част в северния край /571 кв.м., която по КП от 1956г. е попадала в имот пл.№3929/ попада в отреждане за разположения от север бул.“Христо Смирненски“. Видно от същата скица имотът, граничещ от изток с имот пл.№3930 по КП от 1956г., а именно имот пл.№3927 по този план попада изцяло в отреждането за път/пътна връзка/.Видно от този скица, на която са нанесени върху основата на РП от 1983г. с улична регулация границите на имотите по действащия към 1983г.

Разпечатката съдържа 37 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64ea38be-1739-482c-877d-d23497060d36