Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 07.03.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 1021/2021
Вид
Решение № 167
Подписан
07.03.2022
В сила
05.05.2022
Състав
Светослава Иванова Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Перник, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20211720201021 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление № 20-1158-005810/07.12.2020г., издадено от началник Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на К. В. И. от с. ****, общ.

Перник, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП, глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, и глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за това, че на 07.11.2020 г., в 21.25 часа, в с. ****, общ. Перник, ул. ****, като водач на товарен автомобил „Форд Ф 150“, с peг. №*****, собственост на „****“ ЕООД , ЕИК *****, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата му, както и за това, че не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него, и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. – нарушения съответно на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от К. И., с която се оспорва материално-правната и процесуално1 правната законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Твърди, че вменените нарушения не са извършени, тъй като не е бил водач на превозното средство при изложените обстоятелства, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Без да оспорва, че е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол, че не се е явил в лечебното заведение, за да даде проба за лабораторно изследване, респ. в ОДМВР за изследване с доказателствен анализатор, жалбоподателят отрича да е управлявал превозното средство в момента на проверката и именно това обстоятелство сочи като причина за отказа.

Моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.

В съдебното производство тази позиция се поддържа от жалбоподателя и от пълномощника му – адв. А.В. от ПАК. В съдебните прения последният не е участвал.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 07.11.2020г. свидетелите М. Р. З. и Д.Л. В. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Перник изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 21.25 ч. със служебния си автомобил извършвали обход на територията на с. ****, общ. Перник. Достигайки центъра на селото забелязали движещ се в посока от ул. *** към ул. **** товарен автомобил „Форд Ф 150“, с peг. №*****. Водачът му спрял до намиращо се в района заведение, бързо слязъл и се насочил към входа от задната му страна. Действията му били възприети от служителите на МВР, които спрели до неговия автомобил и го последвали. На входа на заведението спрели мъжа и поискали документите му за проверка. В непосредствения контакт усетили мирис на алкохол, забелязали и че е с нестабилна стойка и походка. Въз основа на представена лична карта самоличността му била установена – К. В. И.. Същият не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. При извършена справка чрез РСОД било установено, че товарният автомобил е собственост на ЮЛ – „****“ ЕООД.

Служителите на МВР поискали да извършат проверка на И. с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. №ARSJ-0156 за установяване употребата на алкохол, но той категорично отказал.

2

Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу К.И. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА, №335061/07.11.2020г., като актосъставителят – свид. М.З. приел, че виновно е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

При предявяване на съставения АУАН И. се запознал със съдържанието му, но отказал да го подпише и да приеме препис. За удостоверяване на отказа му било потърсено съдействие от служители от друг полицейски екип. На мястото пристигнал свид. К. Г. М., пред когото жалбоподателят потвърдил, че отказва горепосочените действия, което свидетелят удостоверил с подписа си.

Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №20-1158001352/07.11.2020г., с която била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На И. бил издаден и талон за изследване №0044975, който също отказал да подпише Полицай З. разяснил възможността употребата на алкохол да бъде установена чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване. Жалбоподателят отказал да избере един от двата алтернативни метода за изследване, заявил, че никъде няма да ходи и нищо няма да подписва. Въпреки изявлението му, служителят на МВР определил срок от 120 минути от връчването на талона за явяване в лечебно заведение в гр. Перник за вземане на биологични проби. К. И. отказал да подпише и получи издадения талон. Отказите му били възприети от свид.

К.М., който ги удостоверил с подпис в талона за изследване. В определения срок, а и след него, К.И. не се явил в лечебното заведение, за да му бъде взета кръвна проба, нито в мястото за установяване с доказателствен анализатор.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу процесния акт.

На 07.12.2020 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на К.И. за нарушенията по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите М. Р. З., Д. Л. В., К. Г. М., отчасти показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателя: И. Ч. Ц. и Е. Л. Г., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА, №335061/07.11.2020г, талон за изследване №0044975., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1158-001352/07.11.2020г., заверено копие на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на 3 вътрешните работи, справка-картон на водач, издадена от Сектор ПП – ОД МВР – Перник.

Жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формираните изводи. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.

В акта и постановлението са изложени непротиворечиви факти за съставомерно поведение на жалбоподателя като водач на МПС, изразило се в отказ да бъде установена употребата на алкохол по предвидения ред, както и в неносене на определените в закона документи. В този аспект нарушенията са квалифицирани законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от съставите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.

По същество:

Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушенията, вменени във вина на К.И..

Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на административнонаказателните състави, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:

На първо място, от страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП към ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер за употреба на алкохол , както и че не е изпълнил предписанието на контролния орган в издадения 4 талон за изследване. Не е спорно, че не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение в определения срок за вземане на биологични проби за медицинско и химическо лабораторно изследване, нито в мястото за изследване с доказателствен анализатор. В съдебно заседание жалбоподателят изрично потвърждава тeзи факти.

Те се доказват по несъмнен начин и от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от изготвените документи: АУАН серия GА, №335061/07.11.2020., талон за изследване от същата дата, ЗППАМ. По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.

Свидетелите М.З. и Д.В., които в качеството си на полицейски служители са предприели проверка спрямо И., са очевидци на действията му по управление на превозното средство, както и на следващото му поведение.

Съдът дава вяра на показанията им, като намира, че излагат възприятията си обективно и правдиво, без противоречия, с необходимата изчерпателност и конкретика относно фактите от значение за делото, без данни за заинтересованост и проявена тенденциозност. Свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения, изявленията им са логични, последователни и кореспондират на писмените доказателства по делото, поради което съдът приема, че интерпретират случилото се напълно достоверно. Двамата установяват, че при гореизложените обстоятелства ясно са възприели жалбоподателя като водач на превозното средство в момент на движение в центъра на с. ****, че е отбил и спрял пред заведение в същия в район, след което бързо е слязъл от превозното средство и се е насочил към задния му вход. Изясняват, че непосредствено са възприели тези действия спирайки до неговия автомобил, след което веднага са го последвали с цел извършване на проверка. Двамата посочват, че И. осезаемо е лъхал на алкохол, походката му видимо е била нестабилна, но категорично отказал съдействие за извършване на проверка с техническо средство за установяване на употреба, както и за подписване на съставените спрямо него документи талон за изследване и процесният АУАН.