Решение № 168 от 10.02.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5563/2025
- Вид
- Решение № 168
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Милен Иванов Бойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 т.2 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 168 гр. Русе, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520105563 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 128 т.2 и чл.224, ал.1 КТ.
Постъпила е искова молба от Д. К. С. против „Хаппиграм“ ЕООД, в която се твърди, че по силата на трудов договор от ***г. страните се намирали в трудови правоотношения, като ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност "Продавач - консултант", с пълно работно време от 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 933 лева. С допълнително споразумение от ****г. основното й трудово възнаграждение било увеличено на 1077 лева. Същото следвало да бъде заплащано до 25-то число на всеки следващ отработен месец.
Със Заповед №***от 23.04.2025г. работодателя прекратил трудовият договор по взаимно съгласие на страните. В заповедта било определено обезщетението, което се дължало на ищцата за неизползвания от нея платен годишен отпуск от 7 дни, а именно 376,95 лева. Работодателят отказал да плати трудовото възнаграждение на ищцата за месеците март и април 2025г. както и да оформи и да върне трудовата й. книжка. Поради това тя подала жалба в Дирекция "Инспекция по труда" откъдето извършили проверка и направили констатации за дължими и неизплатени на ищцата суми при 1 прекратяване на трудовото правоотношение, като било издадено предписание на дружеството да ги изплати. Въпреки това, до момента същите не били изплатени и възлизали в размер на неплатено нетно трудово възнаграждение от 835,74 лв. за м.март и 976,10 лв. за м.април 2025г., като в последната сума било включено и обезщетението за неизползван отпуск.
По изложените съображения се моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата общо сумата от 1811,84 лева в нетен размер, включваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците март и април 2025г., както и обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от забавянето до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не изразява становище по предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на неприсъствено решение.
На страните са указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл. 140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства.
От приложените по делото писмени доказателства – трудов договор №***/***г., допълнително споразумение от ***г., длъжностна характеристика, заповед №***/23.04.2025г. за прекратяване на трудово правоотношение и писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Русе, се установяват изложените в исковата молба факти и конкретно наличието на трудово правоотношение между страните, неговата продължителност, размера на уговореното трудово възнаграждение и размера на уговорения платен годишен отпуск, както и основанието и датата на което трудовото правоотношение е прекратено. От 2 посочените доказателства се установява и размера на неизплатените на ищцата суми за трудови възнаграждения и неизползван платен годишен отпуск, които съвпадат с претендираните в исковата молба и със сумите, които работодателят е начислил във ведомостите за заплати за месеците март и април 2025г. По делото не са налице твърдения и доказателства за заплащане от страна на ответника на претендираните от ищцата трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск или такива доказващи неговото реално използване. Не е направено и възражение срещу претендирания размер на обезщетението. Писмените доказателства, неоспорени от насрещната страна дават основание да се приеме, че предявените искове са вероятно основателни.
Предвид изложеното, съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата от 357,90 евро (700лв.) разноски за настоящото производство – за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС – Русе сумата от 54,91 евро (107,40лв.) държавна такса по делото.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ХАППИГРАМ“ ЕООД, ЕИК207728985, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Неофит Бозвели“ №18, вх.2, ет.3, ап.10, представлявано от управителя Моника Миленова Михайлова да заплати на Д. К. С. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **** сумата от 926,38 евро (1811,84 лева) представляваща дължими в нетен размер трудови възнаграждения за месец март и месец април 2025г., както и обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва считано от 24.04.2025г. до окончателното й изплащане.
3
ОСЪЖДА „ХАППИГРАМ“ ЕООД, ЕИК207728985, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Неофит Бозвели“ №18, вх.2, ет.3, ап.10, представлявано от управителя Моника Миленова Михайлова да заплати на Д. К. С. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **** сумата от 357,90 евро (700лв.) разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ХАППИГРАМ“ ЕООД, ЕИК207728985, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Неофит Бозвели“ №18, вх.2, ет.3, ап.10, представлявано от управителя Моника Миленова Михайлова да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 54,91 евро (107,40лв.) държавна такса за настоящото производство.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4