Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 20.06.2022, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 951/2021
Вид
Решение № 111
Подписан
20.06.2022
В сила
05.07.2022
Състав
Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 227, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Севлиево, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Н. Христов при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело № 20214230100951 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Н.М.А.., с ЕГН **********, от гр.

************************************ срещу

Е.А.А.., с ЕГН **********, от гр.

************************************

Ищцата твърди, че със сделка, обективирана в нотариален акт № 62, том I, дело № 61/2016 г. по описа на нотариус М.Й., peг. № 664 на НК, с район на действие РС - Севлиево, вписан под акт № 120, том 3, дело № 519/2016 г. по описа на Служба по вписванията - гр.

Севлиево, извършила дарение в полза на ответницата на собствените си 4/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г., на изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр. ************************************, с площ от 80,20 кв.м., състоящ се по документ за собственост от: три стаи, кухня, баня-тоалетна, килер, входно антре, изолационно антре и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - няма, над обекта ***, заедно с прилежащите към апартамента таванско помещение № 9, с площ от 10.35 кв.м. и избено помещение № 2, с площ от 6,90 кв.м., ведно с 7,084 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот, като ищцата запазила пожизненото си право на ползване върху имота. Към момента на подаване на исковата молба здравословното състояние на ищцата било тежко, тъй като страдала от емболия и тромбоза на артериите на краката. С Експертно решение № 0426 от 09.02.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД-Габрово, била определена степен на инвалидност - 100 % с чужда помощ. Състоянието изисквало постоянни грижи и помощ. Ищцата живеела сама в процесния апартамент в гр. Севлиево, ***.

1

Ответницата и нейна дъщеря Е.А. била определена за не н личен асистент, но никога не изпълнявала поетите задължения, за които получавала възнаграждение. Единственият изход бил да потърси човек, който да помага срещу заплащане, но доходите не били достатъчни, за да си го позволи. Пенсията, която получавала била в размер на 536,00 лв., от които удържали 100,00 лв. за възнаграждението на ответницата като личен асистент, т.е. сумата, която реално получавала била 436,00 лв.. Сумата за лекарства, която плащала всеки месец била около 80,00 – 100,00 лв.. За храна и консумативи /ток, вода, отопление/ плащала средно около 350,00 – 400,00 лв. на месец. Многократно молила дъщеря си Е.А. да помага с минимална сума за издръжката или поне да изпълнява задълженията си като не н личен асистент, но тя не го правела. С покана, изпратена чрез услугата „Телепоща със заверка на съдържанието" на „Български пощи" ЕАД, ищцата поканила ответницата да й дава месечна издръжка в размер на 250,00 лева, считано от месец май 2021 г.. Поканата била получена лично от ответницата на 25.05.2021 г., но до момента на внасяне на исковата молба в съда, ответницата не плащала поисканата издръжка. Съдебната практика непротиворечиво приемала, че дарението е едностранен и безвъзмезден договор и поражда единствено морални задължения за надарения. В случай обаче, че дарителят изпадне в нужда и поиска от надарения издръжка, моралното задължение на надарения се трансформирало в правно такова да издържа и помага на дарителя си. Съгласно TP № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС не била налице проява на непризнателност, когато с даването на поисканата издръжка дареният щял да постави себе си и лицата, които издържа в по-лошо положение от това на дарителя.

В случая ответницата живеела в едно домакинство със съпруга си и двете им малолетни деца, съответно на 3 и 5 години. Работела и освен трудово възнаграждение, получавала възнаграждение в качеството й на личен асистент на ищцата в размер на 350,00 лева.

Съпругът й С.С. работел като ходжа в с. Ряховците и с. Градница, общ. Севлиево и също имал редовни доходи. По тези причини с даването на поисканата издръжка, ответницата нямало да постави себе си и лицата, които била длъжна да издържа по закон, в понеблагоприятно положение от това, в което се намира ищцата, живеейки на ръба на бедността. От друга страна дареното имущество правело безсмислено разглеждането на въпроса за финансовото състояние на дарения, тъй като щом той получил нещо безвъзмездно, следвало да го използва, за да подпомогне дарителя. В чл. 227 ЗЗД липсвало идентична разпоредба на тази, която се отнася до законовата издръжка, а именно че дължи издръжка този, който може да я дава и в размера, който може. Тук било посочено изрично, че основание за отмяна на дарението е ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Иска постановяване на решение, с което да бъде отменено извършеното от ищцата в полза на ответницата дарение на 4/6 ид.ч. от гореописания недвижим имот, обективирано в нотариален акт № 62, том I, дело № 61/2016 г. по описа на нотариус М.Й., peг. № 664 на НК, с район на действие РС - Севлиево, вписан под акт № 120, том 3, дело № 519/2016 г. по описа на Служба по вписванията - гр. Севлиево, поради отказ на дареният да дава издръжка на дарителя. Претендира разноски.

В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата е представила писмен отговор. В отговора се излага, че процесното дарение, 2 чиято отмяна се иска поради отказ на дарителя да дава издръжка, от която се нуждае било лишено от основание, доколкото било извършено без да има повод дарителят чрез този акт да проявява щедрост към дареният. Мотивирано било от други обстоятелства, чрез тази правна сделка да се уредят други отношения между същите субекти. С процесното дарение Н.М.А.. /ищцата/ и Б.А.А.. дарили на Е.А.А.. /ответницата/ - дъщеря на първата и сестра на втората дарителка собствените си съответно 4/6 ид. ч. и 1/6 ид. общо 5/6 ид.ч. от съсобствен на трите имот. Cъс сделка обективирана в нотариален акт № 61, том I, рег. № 542, нот. д. № 60 от 22.04.2016 г./ предхождащ процесният нот. акт/ на нотариус М.Й. с рег. № 664 по р. на НК с район на действие PC - Севлиево, Е.А.А.. учредила на майка си Н.М.А.. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху свой собствен имот самостоятелен обект в сграда с ид. № *** - жилище апартамент находящ се в гр. Севлиево ул. "Ст. планина" № 145, ет. 4, ап. 12 от 69.66 кв.м. с избено помещение /подробно описани в горният нот.акт/, и дарила така описания и обременен и описан по-горе недвижим имот на племенницата си Нурай Еджевит Моллаали, действаща чрез своята майка и законна представителка Б.А.А... В конкретният случай имуществото на дарения /Е.А./ намаляло и дареният не се обогатил, нито имал полза от този дарствен акт, още повече, че се лишил от собствен недвижим имот, който ползвал до този момент и понастоящем от януари на 2020 г. дареният и семейството му били принудени да ползват жилищен имот под наем. Мотивът на дарителят бил продиктуван не от дарствено намерение, нито бил безвъзмезден акт, като дарената /ищцата/ щяла да получи 4/6 ид.ч. от съсобственият процесен имот на майка Н.А. и Б.А.А.. от 1/6 ид.ч., при положение, че е съгласна и извърши замяна на имоти именувана като дарение. В резултат на тези уговорки била извършена и посочената по-горе сделка. В исковата молба не било посочено към кой момент се определя нуждата на дарителят от издръжка, с оглед преценка процесуалната допустимост на искът съгласно чл. 227, пр. 2-ро ЗЗД. Дарителката Н.М.А.. била с диагноза "емболия и тромбоза на артериите на краката" видно от експертно решение № 0426 от 027/09.02.2021г., степен на инвалидност-100% с чужда помощ. В нито един момент, нито преди предявяване на иска, нито след това дарителката не била изпадала в състояние на трайна нужда от издръжка. Всеки месец разполагала със средства за да посрещне разходите си и нужди от различно естество.

Финансовото състояние на дарителката се формирало от следните й доходи: А/ Доход от пенсия в размер на 536 лв. /без да се представят доказателства за актуална лична и социална пенсия и добавки /. Б/ Дарителката сключила арендни договори за срок до 30.09.2023 г. и получавала дивиденти в парична стойност и в натура от имоти, находящи се в с. Малиново, Ловешка област и имоти находящи се в землището на с. Крамолин, Севлиевско, със срок на действие до 30.09.2025 г. В./Независимо от заболяването си дарителката имала възможност и полагала труд в трикотажно предприятие на територията на гр. Севлиево, като за времето от 20.08 до 27.08.2021 г. получила трудово възнаграждение в размер на сума от 356,57 лв..

През последните години многократно работела в същото предприятие с цел увеличаване на имуществото си. Г./ Освен това дарената за задоволяване на текущи нужди на дарителката със свои собствени средства й закупувала, храна, лекарства и заплащала други разходи, което било форма на парично подпомагане. Освен това дарителката имала доходи от 3 продажба на имоти находящи се в с. Малиново, Ловешка област и получените средства от продажбата им били внесени по банковата сметка в Банка ДСК Севлиево. Доходите на дарителката не били по - ниски от определената от държавата линия на бедност за страната, а значително ги надхвърляли. Дарителката не била изпаднала в трайна нужда /материално затруднение/ и имала възможност сама да покрива собствените си потребности, които можела да удовлетвори без поисканата издръжка от дарената. По тази причина бил и отказът да се заплаща исканата издръжка, а не проявна форма на непризнателност. За да осигури спокоен и сигурен живот и за да не изпадне в затруднено положение оставайки без жилище, дарената учредила вещни права на ползване на дарителката върху два имота. За да може да изпълнява най-всеобхватно всички задължения по задоволяване на нуждите на дарителката, дарената от май 2020 г. ползвала жилище под наем в същата жилищна сграда която обитава и дарителката. При отчитане на потребностите на дарителката, за полагане на системни и непрекъснати грижи дарената сключила трудов договор с Община Севлиево от 30.04.2020 г. за изпълнение на длъжност „асистент". Дарителката не се оплаквала пред съответната социална служба, че дарената не полага грижи за нея, че не желае да бъде повече неин личен асистент и съответно да се вземат мерки. Очевидно с оглед гореизложеното нямало налице обществено укоримо поведение на дарителя даващо основание да се иска отмяна на дарението. Налице била покана от 25.05.2021 г. достигнала до знанието на дарената за заплащане на издръжка в размер на сума от 250 лв.. Финансовото състояние на дарената за времето от август на 2020 г. до юли на 2021 г., вкл. за изпълнение на длъжност „личен асистент" към Община Севлиево трудовото възнаграждение било в размер на сума 238 лв..

От ДИМ ЕООД Севлиево за времето от м. 2020г. август 2021г. дарената получила средно месечно възнаграждение в размер на 243 лв. или общо сумата 481лв.. Дарената била майка на децата М.С., родена на 14.07.2015 г. и на Е., родена на 17.07.2017 г.. По силата на закона като родител дължала издръжка на ненавършилите пълнолетие деца независимо дали е работоспособна и дали може да се издържа от имуществото си. Детето М.С. посещавало детска градина „Радост" в гр. Севлиево, като се заплащала такса в рамките на суми от 34 лв. до 50 лв.. За детето М.С. на шест години следвало да се определи обща издръжка според стандарта на живот за задоволяване на елементарни нужди от 250 лв., като участието на майката в заплащането на издръжката било от 125 лв. и за детето Е. на четири години следвало да се определи обща ежемесечна издръжка за задоволяване на обикновените нужди от 200 лв., като участието на майката в плащането на издръжка е било 100 лв.. Освен това дарената заплащала и наем на жилище, в което живеело семейството в размер на сума от 250 лв.. Дори като хипотеза да се приемело, че дареният отказва да предостави исканата издръжка на дарителят, от която той трайно се нуждаел неоправдано от житейска гледна точка и несправедливо било дарения да бъде изправен пред моралния избор да предпочете интересите на своя дарител пред интересите на ненавършилите пълнолетие деца, и по този начин да пренебрегне своите низходящи, още повече, че се намирал в по - лошо финансово положение от своя дарител и щял да накърни минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, която дължи по закон. Съпруга на ищцата С.С., страдал от заболяване, за което били изразходени средства за болнично лечение и лекарства общо в размер на сума 4 от 8 318 лв., което наложило и ползване на заем в размер на сума от 4 000 лв. от дарената.