Решение № 5571 от 01.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5571 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110208037 по описа за 2021 година СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 103-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година, състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЧАВДАР КОСТОВ при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 8037 по описа на СРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ .

Образувано е по жалба на Н. В. Н., депозирана чрез адв. С. Д. от САК, редовно уплълномощен срещу Наказателно постановление № 19-4332-011410 от 13.06.2019 г., издадено от ХХ - ВПД Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, СДВР, с което на жалбоподателя Н. Н. на основание чл.175,ал.1, т.4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.150a, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

С решение № 3582 от 03.06.2021 г. по дело № 3413 по описа за 2021 г., 1

Административен съд – сохия град X X I касационен състав е отменил Решение № 20036508 от 08.02.2021 г. по НАХД № 17384/2019 г. по описа на СРС, НО, 129 състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

С жалбата от Н. В. Н., депозирана цчрез адв. С. Д. от САК се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. В тази насока са наведени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на акта.

Твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описване на нарушението по чл.103 от ЗДвП, изразило се в непосочване на това при коя от двете хипотези на чл.103 от ЗДвП е извършено нарушението, както и в какво се е изразило посоченото неподчинение и какви точно нареждания на органите на контрол на пътя не е спазил жалбоподателя. Сочи, че този порок се отнася до четирите нарушения, за които е издадено наказателното постановление.

В съдебното заседание, в окето е даден хода на делото по същество жалбоподателят Н. В. Н., уведомен, не се явява, като същият се представлява от адв. С. Д. от САК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложениетя в нея съображения и навежда порстранни доводи за неправилност и незаконосъборзаност на издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски по делото.

Въззиваемата страна ОПП СДВР, редовно призована, не изпраща представител. Не претендира разноски.

След като взе предвид становището на страни и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическат страна:

Жалбоподателят Н. В. Н., е правосопособен водач на МПС, притежаващ ХХ издадено на 04.02.2015 г. и валидно до 04.02.2025 г., което е било отнето на 13.10.2017 г. след наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, наложено с НП № 17-4332018354/21.09.2017 г.

На 01.06.2019 г., около 21:40 часа в кв. Враждебна, по ул. „217“ с посока на двигение от ул. „8-ма“ към ул. „5“ жалбоподателят Н. Н. управлявал лек автомобил ХХ лична собственост и бил спрян принудително след неподчинение на ул „217-та“ срещу № 8 бил спрян от полицейски служители от МВР. В хода на проверката, жалбоподателят Н. не представил валидно СУМПС. След справка с ОДЧ било установено, че жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС, тъй като изтърпява административно наказание, наложено с наказателно постановление № 17-4332-018354/21.09.2017 г. От жалбоподателя било поискано да представи талон за преминат технически преглед на управлявания от него автомобил и свидетелство за регистрация на същия. Жалбоподателят Н. не представил изисканите документи на пристигналите на място служители на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, един от които бил свид. В. З. – младши автоконтроьлор в отдел „Пътна 2 полиция“ при СДВР.

За установените нарушения на ЗДвП и от свид. В. З. – мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР на жалбоподател Н. Н. бил съставен АУАН, серия АА, бл. № 487149/01.06.2019 г. Въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушенията и дадена на всяко от четирите аналогична правна квалификация от ВПД Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР е издадено атакуваното наказателно постановление № 19-4332-011410/13.06.2019 г., с което на жалбоподателя Н. Н. са наложени следните наказания: На основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административон наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът пире за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свид. В. З., справка-картон на водач.; Заповед № 8121к-9034/02.05.2019 г.;

Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; Заповед № 513з-5073/21.07.2015 г.

Съдебният състав кредитира показанията на свид. В. З. като логични и непротиворечиви, като намира, че приобщените по делото доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, насочена е срещу обжалваем акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 ЗАНН, подадена е в срока по чл. 59 ЗАНН. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следните съображения.

АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, съгласно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност на съответинят орган. Издадени са в предвидената от закона писмена форма.

Давностните срокове по ЗАНН и НК са спазени. АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя Н.. Същият е подписал акта без възражения. Писмени възражения не са депозирани в допълнителния срок по чл. 44 ЗАНН.

Наказателното постановление също е надлежно връчено.

Наведеното в жалбата твърдение от жалбоподателя Н. Н. за допуснато процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН касателно нарешението на чл. 103 от ЗДвП е частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.

3

1, т. 5 ЗАНН в обстоятелствената част на наказателното постановления трябва да бъде описано нарушението, датата и мястото на неговото извършване.

Същата изисква в мотивната част на наказателното поистановление да се съдържа точно и конкретно описание на обстоятелствата, индивидуализиращи процесното деяние. Административнонаказващият орган е длъжен винаги да се стреми към максимално прецизиране на обстоятелствата съобразно наличните доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Посредством това описание се очертава предмета на доказване в производството. Неспазването на това изискване води до невъзможност за съда да формира категорични изводи от фактическа и правна страна и ограничава правото на защита на наказаното лице в производството.

По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 103 ЗДвП, предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай липсва конкретно описание на обстоятелства, при които е извършено нарушението, изразяващо се в неподчинение. Липсва и приблизително такова. От така даденото описание на фактическите обстоятелства, не се установява къде се е намирал полицейският автомобил, бил ли е подаден сигнал, какъв сигнал е подаден, в движение ли е подаден или от място, както и относно поведението на санкционираното лице след подаване на сигнала. Така дадено описанието в процесното наказателно постановление, свързано с нарушението по чл. 103 ЗДвП, за окето е ангажирана отговорността на жалбоподател Н. Н. не позволява на съда да формира категоричен извод от правна и фактическа страна извършено ли е вмененото нарушение или не. Поради това, съдът счита, че наведеното твърдение в жалбата и от адв. С. Д. от САК е основателно и наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, в която на жалбоподателя са наложени административни наказания, а именно – „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

По отношение на нарушението на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, съгласно която - за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в частта, с която е наложено наказание за нарушение на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. От доказателствената 4 съвкупност по делото, по безспорен начин се установява, че жалбоподателят Н. Н. не е представил валидно свидетелство за управление при проверката на контролните органи при ОПП - СДВР, а от приложената справка-картон на водача се установява, че същото е било отнето, тъй като жалбоподателят Н. е изтърпявал наложено административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, наложено с НП № 17-4332018354/21.09.2017 г. Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 1, предвижда наказание глоба в размер от 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал санкцията, като е наложил законоустановния максимален размер, поради завишената степен на обществена опасност на деянието, доколкото с деянието си е поставил опасност обществените отношения, свързани с установения режим за предоставяне на правоспособност за управление на моторни превозни средства и в частност – обществените отношения, свързани с безопасносттта на транспорта. Отегчаващо отговорността се явява обстоятелството, свързано с факта на безспорно установяване на извършените други нарушения на ЗДвП.

По отношение на нарушението на разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП, съгласно която регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Управляваното от жалбоподателя Н. МПС е лек автомобил „Шевролет Авео" и подлежи на задължителен перидоичен преглед за техническата му изправност. От доказателствената съвкупност по делото, безспорно се установява, че жалбоподателят Н. не е представил талон за технически преглед при поискването му от полицейските служители, с което е нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 181, т. 1 ЗДвП предвижда глоба в размер на 50 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Размерът на наказанието е абсолютно определен, поради което административнонаказващият орган правилно е определил размера на наказанието за извършеното административно нарушение. Поради формалния характер на извършеното административно нарушение, съдът счита, че жалбоподателят Н. е извършил нарушението с пряк умисъл.