Решение № 5 от 06.01.2023, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 5

Гр. Перник, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание проведено на шести декември през две хиляди двадесети и втора година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА -

АЛЕКСОВА при участието на секретаря Е.В.**, като разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова адм. д. № 23 / 2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 204 и сл. от Глава единадесета „ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ“ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител ЗДСл/., образувано по искова молба подадена

ОТ: Р.Г.В. с ЕГН ********** и адрес: ***,

ЧРЕЗ адв. Е.В. – Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес ***, п.к. 1000

СРЕЩУ: СТОЛИЧНА ОБЩИНА – гр. С.** ул. ***

С ИСКАНЕ:

Да бъде осъден ответника СТОЛИЧНА ОБЩИНА да плати на ищцата обезщетение за понесените вреди – обезщетение в размер на 10 704 лв. за оставането й без работа в периода от 16.02.2021 г. до 16.08.2021 г. поради издаването на Заповед № СОА20-РД15-8627/02.07.2020 г. на кмета на Столична община, която е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. № 1807/2021 г. по описа на Административен съд – Перник /оставено в сила с решение № 265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021г. по описа на Върховен административен съд на Република България/.

В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищеца, с протоколно определение 10.05.2022г. е допуснато изменение на исковата претенция в частта на периода за които се претендира обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДсл, като същият се счита предявен за времето от 04.07.2020 г. до 04.01.2021 г. за сумата от 10 704 лева.

В съдебно заседание, по искане на процесуалния представител на ищеца, с протоколно определение 27.09.2022г. е допуснато изменение на размера на иска, основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, чрез увеличаване на иска със сумата от 3711 лв., като искът да се счита за предявен за сумата от 14 415 лв. и намаляване на иска със сумата от 3568 лв. представляващо обезщетение по чл. 104 ал. 1 от Закова за държавния служител или искът да се счита предявен за сумата от 10 847 лв.

В съдебно заседание, с протоколно определение

27.09.2022г. е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ищеца за изменение на исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл. 104 ал. 1 от Закона за държавния служител за периода от 17.02.2021г. до 17.08.2021г.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.104, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

В депозираната искова молба, ищцата твърди, че е имала служебно правоотношение със Столична община – гр. С.** ул. **, представлявана от кмета Й.Ф.**, което е било прекратено със Заповед № СОА20-РД15-8627/02.07.2020 г. на кмета на Столична община - отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. № 1807/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила с Решение № 265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република България; За периода от 16.02.2021 г. до 16.08.2021 г. не е заемала друга държавна служба и не е получавала възнаграждение; Към датата на признаване на уволнението за незаконно – 18.05.2021 г., основното месечно възнаграждение за заеманата от нея длъжност било в размер на 1 784.00 лв., поради което за целия период от 16.02.2021 г. до 16.08.2021 г. претендира обезщетение в размер на 10 704 лв., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Столична Община, с който се оспорва исковата претенция по размер и период. Сочи се, че поради неявяване на служителя /ищец в настоящото производство/ да заеме длъжността с оглед отмяната на Заповедта № СОА20-РД 15-8627/02.07.2020 г. за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, считано от 04.07.2020 г.,/ връчена на 03.07.2020 г./, отменена от съда с влязло в сила на 18.05.2021 г. съдебно решение по адм. дело № 1809/2021 г. на ВАС - Пето отделение, правоотношението е било прекратено със заповед № СОА21-РД15- 6579/04.06.2021 г. и правото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следвало да се счита за възникнало на 04.07.2020 г. Видно от представените към исковата молба документи, ищцата не била заемала друга държавна служба, нито е получавала възнаграждение в по-нисък размер, поради което счита, че същата има право на обезщетение за периода от 04.07.2020 г. до 04.01.2021 г. Предвид посоченото обстоятелство, оспорва исковия период от 16.02.2021 г. до 16.08.2021 г. и счита на това основание иска за неоснователен. Не оспорва факта, че основната заплата на ищцата към момента на признаване на уволнението за незаконно е била в размер на 1784 лв. Въз основа на заповед № СОА20-РД15-12582/21.09.2020 г. и подадена от ищцата декларация вх. № СОА20-ГР94-4504/11.09.2020 г., на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, на ищцата било изплатено обезщетение за 2 месеца, в размер на 2 основни заплати за времето, през което е останала без работа - от 04.07.2020 г. до 03.09.2020 г., включително, в общ размер 3568 лв. След приспадане на дължимия данък, на лицето било изплатено изцяло дължимото обезщетение в размер на 3211,20 лв. За пълнота на фактическата обстановка по повод плащането на посочения размер били налице следните обстоятелства: Съгласно фиш от м. септември 2020 г. на ищцата е преведена сума в размер на 3211,19 лв. - обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл съгласно горепосочената заповед. В последствие с фиш от м. май 2021 г. е извършено сторно на обезщетението от фиша за м. септември 2020 г. и отразено ново начисление на същото, като на лицето е преведена оставаща сума от 0,01 лв. от дължимата сума 3211,20 лв., представляваща обезщетение за 2 месеца по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, след приспадане на дължимия данък. С това действие била извършена корекция единствено на периода на това изплатено обезщетение, а именно от 16.02.2021 г. до 15.04.2021 г., наложена предвид подадените данни за лицето за обезщетения от държавното обществено осигуряване и застъпване на периода на изплатеното обезщетение за оставане без работа с периода на временната неработоспособност, продължила до 16.02.2021 г. Изложените факти се потвърждавали от съставени от ТП на НОИ С.**-град Констативен протокол № КП-5-21-00940881/22.06.2021 г. и Предписание № ЗД-21-00940899/22.06.2021 г. по повод на извършена проверка.

От гореизложеното било видно, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за период от 2 месеца в размер на 3568 лв., а след облагане с дължимия данък - 3211,20 лв.

С оглед на изложеното прави възражение за прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за 2 месеца в размер на 3568 лв. срещу претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за 6 месеца в размер на 10 704 лв.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез процесуалният си представител, подържа предявената искова претенция, представя писмена защита с подробно изложени съображения по съществото на спора и моли да бъде уважена изцяло, в едно със законната лихва, считано от дата на решението на ВАС до окончателното изплащане на сумата.

Моли за присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1 553.80 лв.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не изпраща представител, с писмена молба депозирана преди дата на съдебното заседание, моли при даване ход по същество да се вземе предвид изразеното становище с отговора на исковата молба, като се намали исковата претенция съобразно направеното възражение за прихващане.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между ищцата и Столична община е съществувало валидно служебно правоотношение, прекратено със Заповед № СОА20-РД15-8627/02.07.2020г. на кмета на Столична община, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 513/27.11.2020 г. по адм.д. № 1807/2021 г. по описа на Административен съд – П. /оставено в сила с решение № 265959/18.05.2021 г. по адм.д. № 1809/2021 г. по описа на Върховен административен съд на Република България/; със Заповед № СОА21-РД15-6579/04.06.2021 г. на кмета на Столична община, на основание чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл, служебното правоотношение с ищцата е прекратено, поради неявяването й да заеме предишната длъжност в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл;

Видно от извършената констатация в последното по делото открито съдебно заседание в трудова книжка № 5/20.09.1988 г., издадена на Р.Г.В. на лист 17, след направеното отбелязване за 02.11.1996 г. няма направени други отбелязвания; в трудова книжка № 935/18.12.2002 г., издадена на името на Р.Г.В. на страница 11, последното отбелязване е за прослужено време от 01.11.2005 – 01.02.2006 г., след което няма други отбелязвания; в служебна книжка № 308/01.02.2006 г., на името на Р.Г.В. на страница 13, след последното отбелязване от 01.02.2006 до 02.06.2021 г. няма извършено друго отбелязване.

От приетото, като не оспорено от страните заключение на вещото лице М.П.Г.-Л., се установява, че определените индивидуални месечни заплати към 18.05.2021г., за началник отделите в „Общински приходи“ с ранг V старши, ниво на основната заплата - 15 и степен на основната месечна — 3, са в диапазона от 2 299 лв. до 2 541 лева.; Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ отстраняването й от длъжност - м.06.2020 г. е 1 784.00 лв. и същото възнаграждение остава към момента на отстраняването й от длъжност - считано от 04.07.2020г., както към момента на признаването на уволнението за незаконно - 18.05.2021 г.

Дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., за периода 04.07.2020г. до 04.01.2021г., определено на база основната месечна заплата към 04.07.2020г. и 18.05.2021г./датата на отмяна на незаконното уволнение по решението на ВАС/ е в размер на 10 704 лв. за срок от 6 месеца /6 месеца х 1 784.00 лв. - основна месечна заплата/.

Съгласно фишовете за заплати на Р.

Г.В.*** за м. 09.2020г. и /сторно и начисляване/ за м.05.2021 г. е начислено и изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. — две работни заплати, като начисленото обезщетение за оставане без работа в размер на 3 568.00 лв. /2 м. х 1784.00 лв. /, а изплатеното такова, след удържане на ДОД е в размер на 3 211.20 лева.

След признаване на незаконното уволнение, обезщетението по чл.106, ал.2 от ЗДСл. в размер на 3568.00 лв. / обезщетение за оставане без работа - 2 ОМЗ / намалявало размера на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. от 10 704.00 лв. на 7 136.00 лв., за периода 04.07.2020г. до 04.01.2021 г., което ще представлява обезщетение по чл.104, ал. 1 от ЗДСл., върху което се дължи на ищеца мораторна лихва за забавеното плащане от 04.09.2020 г. до момента на заплащането на обезщетението.

Съдът кредитира изцяло заключението на веещото лице, тъй като не констатира заинтересованост или предубеденост при неговото изготвяне и формира фактическите си изводи относно размера на дължимите се суми въз основа на него.

Между страните няма спор, че ответникът е платил дължимото обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ в общ размер на 3568.00 лв. за периода от 04.07.2020г. до 03.09.2020г. година, което е получено от ищцата.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Исковите претенции са предявени от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона срок, пред надлежен съд, срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите по арг. от чл. 205 от АПК, поради което се явяват допустими и съдът дължи разглеждането им по същество.