Решение № 426 от 28.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000502694 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №260069/28.05.2021 г. по търг.д.№74/2020 г. на СОС, ТО – V състав, постановено по предявени от М. Д. К. против ЗД“Евроинс“АД обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., предявен като частичен от сумата 100 000 лв., и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 1361,82 лева, претърпени от ищцата в резултат от увреждания, настъпили при ПТП на 22.01.2019 г. в гр. Божурище, причинено по вина на А. С. Л. като водач на л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег.№***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП.

Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва върху всяко от тях, считана от 22.01.2019 г. /датата на изтичане на срока по чл.429, ал.3 от КЗ, или евентуално – от датата 02.08.2019 г. до окончателното плащане. С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 45 000 лв., и обезщетение за претърпените имуществени вреди в претендирания размер от 1361,82 лева, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 45 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., като част от сумата 100 000 лв., както и е отхвърлил изцяло акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главниците на обезщетенията, за периода от 22.01.2019 г. до окончателното плащане, като е осъдил страните да заплатят разноски по съразмерност.

С Въззивна жалба вх.№264844/22.06.2021 г. ответникът „Застрахователно дружество Евроинс“АД, чрез юрк. С. К., обжалва решението ЧАСТИЧНО в 1 осъдителната му част – по иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над размера от 13 500 лв. до уважения размер от 45 000 лв., а по иска за обезщетение за имуществени вреди – за размера над сумата от 408,55 лева до присъдения размер от 1361,82 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на чл.51, ал.2 от ГПК, чрез неотчитането от съда на приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат с пресичане на необозначено място, и без да се съобрази с посоката и скоростта на движение на приближаващия автомобил, който се поддържа да е 70%. При отчитане на този принос, определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е следвало да бъде редуцирано със 31 500 лв. - до размера от 13 500 лв., а обезщетението за имуществени вреди е следвало да се редуцира със сумата от 960,27 лева - до размера от 408,55 лева. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните части, и постановяване на ново решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени над посочените размери, със съответно редуциране на присъдените в тежест на ответника разноски по делото.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, и в срок е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№265669/17.08.2021 г., подаден от М. Д. К., чрез адв. П.К., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се липса на достатъчна конкретност на релевираното от ответника възражение за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, като не е изложено твърдение с кое точно действие или бездействие пострадалата е допринесла за настъпването на ПТП, поради което същото е ненадлежно релевирано, възможността да бъде санирана тази първоначална нередовност на възражението е преклудирана, и то не следва да се разглежда от съда. При условията на евентуалност, в случай че бъде разгледано, се поддържа неоснователност на възражението, тъй като същото не е и доказано по несъмнен начин – оспорват се изводите на приетата по делото САТЕ относно времето за реакция на водача, наличните на мястото на произшествието пътни знаци, произхода на наличните деформации на автомобила, същото се счита за некомпетентно и вътрешнопротиворечиво, и несъответстващо на доказателствата по делото. Правилно съдът е приел на осн. §6, т.54 от ЗДвП, че пешеходката е пресичала по пешеходна пътека, представляваща продължение на тротоара. Правилно са преценени критично показанията на разпитания свидетел Л., съгласно чл.172 от ГПК. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без разглеждане, като се приеме, че възражението за съпричиняване не следва да се разглежда, а ако се приеме за допустима – да се остави същата без уважение, като неоснователна. Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., с начислен ДДС.

С Въззивна жалба вх.№265070/02.07.2021 г., ищецът М. Д. К., чрез адв. П.К., обжалва решението в отхвърлителната му част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, както и по акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главниците на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди. Сочи се нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не са съобразени в достатъчна степен обективно съществуващите обстоятелства, релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението, както и действащия застрахователен лимит и 2 съдебната практика по сходни случаи. По претенцията за лихви се оспорва, че непредставянето на банкова сметка от пострадалото лице има последиците на забава на кредитора. Сочи се липса на релевирано възражение в този смисъл, поради което съдът се е произнесъл „свръх петитум“. Сочи се допуснато процесуално нарушение от съда, като не е дадена на ищцата възможност да докаже уведомяването на ответното дружество от застрахованото лице. Въпреки надлежно направеното искане по чл.192 от ГПК за изискване от третото неучастващо по делото лице „Веронас Брокер“ да представи доказателства за датата, на която е уведомило застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, искането е оставено без уважение, като е прието, че исканите доказателства са без значение за спора. В конкретния случай застрахователят не е определил размер на застрахователното обезщетение, което да не е могло да бъде изплатено единствено поради непредставянето на банкова сметка от пострадалата, като се сочи съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че на осн. чл.429,ал.3 от КЗ лихви се дължат от момента на уведомяване на застрахователя от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение за уведомяване на застрахователя в 7-дневен срок от настъпването на застрахователно събитие, поради което задължението на застрахователя за заплащане на лихви на увреденото лице настъпва от изтичането на този срок на 29.01.2019 г., или от датата на уведомяването, което в настоящия случай е на 02.08.2019 г. Съдът не е присъдил законна лихва върху обезщетението дори от датата на подаване на исковата молба в съда. По изложените съображения се настоява за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния предявен размер от 80 000 лв., като бъде присъдено на ищцата допълнително обезщетение в размер на още 35 000 лв., както и за бъде осъден застрахователя да заплати на ищцата законната лихва върху всяко от присъдените суми за обезщетение, считана от 29.01.2019 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред САС по реда на чл.38, ал.2 от ЗАДв., с начислен ДДС.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С определение №260012/28.08.2020 г. ищцата е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от заплащане на държавна такса по делото, но не и от съдебни разноски. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че е настъпило процесното ПТП на 22.01.2019 г., по вина на А. С. Л., като водач на лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП. Не се спори, че ищцата има качеството на увредено лице, тъй като, в качеството на пешеходец, е претърпяла травматични увреждания в резултат на процесното ПТП. Не се спори, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищцата неимуществени вреди до размера от 13 500 лв., и за имуществените вреди до размера от 408,55 лв., като решението на първостепенния съд е влязло в сила в частта 3 му, в която ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетения до тези размери.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за наличие на принос на пострадалата за настъпване на произшествието и неговия размер, вида и характера на претърпените от ищцата травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка на част от тях с процесното ПТП, справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, дължимостта на законна лихва върху обезщетенията, наличието на забава на кредитора поради непредставянето на банкова сметка от ищцата за доброволно плащане на обезщетението, и началната дата, от която застрахователят дължи заплащането на законна лихва.

По спорните между страните въпроси, на основание чл.135 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1/2019 г. /на л.6/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:35 ч. /на л.109111/, Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.01.2019 г., започнат в 02:00 ч. /на л.112-113/, и приетата по делото Автотехническа експертиза вх.№263033/12.04.2021 г.

/на л.127-134/ се установява следният механизъм на процесното ПТП:

На 22.01.2019 г., в гр. Божурище, около 21:55 ч. /в тъмната част на денонощието/, при мокро асфалтово покритие, по булевард „Европа“, в посока от центъра на града към гр. София, се е движел лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег.№***, управляван от А. С. Л.. В зоната на „Т“-образно кръстовище, образувано между булеварда и улица „Любен Каравелов“, автомобилът предприема маневра за навлизане по ул.“Любен Каравелов“, намираща се вляво спрямо посоката му на движение. Платното на булевард „Европа“ в посочения участък е двупосочно, с обща ширина 10,60 м., без налична хоризонтална пътна маркировка. Вляво от булеварда /спрямо посоката на движение от центъра на града към периферията му, в която се е движел автомобила/, е налице тревна площ с широчина 3,60 м., и вляво от нея – асфалтирана ивица с ширина 3,40 м., обозначена с вертикална сигнализация като вело- и пешеходна алея. Платното за движение на ул.“Любен Каравелов“ е двупосочно, с ширина 6,20 м., и към момента на произшествието също не е имало хоризонтална маркировка. В момента, когато автомобилът се е насочил с предната си част към улица „Любен Каравелов“, водачът забелязал пешеходката М.К., пресичаща ул.“Любен Каравелов“, движеща се отляво – надясно по отношение на посоката на движение на лекия автомобил по ул.“Любен Каравелов“. Водачът задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това настъпил удар между челната част на автомобила /централната част на предната броня и челната част на предния капак/, и дясната част на тялото на пешеходката. При удара тялото на пешеходката е изведено от равновесие, и същата паднала на асфалтовото покритие на пътя пред челната част на автомобила, който се установил на място, без да я прегази.