Определение № 80 от 01.02.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Перник, 01.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20221700500012 по описа за 2022 година

Образувано е по частна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кукуш 1, чрез пълномощник юрисконсулт П.П. срещу Разпореждане № 955 от 25.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 964/2021 г. на РС Радомир , в частта, с която е било отхвърлено заявлението на„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кукуш 1, /жалбоподателя/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, срещу длъжника С. М. С., ЕГН **********, за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва. В останалата част претенцията е била уважена и е била издадена Заповед за изпълнение.

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане в посочения смисъл и за разноски, като сочи, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението без да даде указания на заявителя да отстрани констатираните нередовности да приведе заявлението си в редовен вид.

ПОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от страна, имаща интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедното производство пред РС Радомир е образувано по заявление на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кукуш 1, чрез пълномощник юрисконсулт П.П.., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника С. М. С., ЕГН ********** за следните суми- 1184, 15 лева, от които 269,87 лв-неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 479,32 лева – неплатени суми по устройство по договор за продажба на изплащане и 434, 96 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на 1 договора, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението22.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лева – държавна та такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът е отхвърли заявлението за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва

В т.9 от заявлението заявителят е посочил, че паричното вземане произтича от неизпълнение на договорни задължение, в т.11б е посочил, че задължението е за предаване на “движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да върне; за предаване на движима вещ, която е обременена със залог и за предаване на движима вещ, която е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението“. В т.12 от заявлението са описани претендираните суми, като за горецитираните такива, за които съдът е уважил заявлението в т.12 е налице индивидуализация на всяка една от претенциите. Същевременно относно мораторната лихва, която се претендира в т.9б е посочено само че е за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва- „от датата представляваща първи ден от забавата на плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда“, като дати и падежи на са посочени, а само в т.12 е представени таблица със суми и падежи /като са описани месечните фактури/

При тези данни, с обжалваното разпореждане РС Радомир е счел, че следва да отхвърли заявлението за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва. В останалата част претенцията е била уважена и е била издадена Заповед за изпълнение, като само е посочил в атакуваната част от разпореждането, че няма посочена начална и крайна дата на претенцията. Съдът не е давал указания за отстраняване на констатирани нередовности в заявлението, а направо го е отхвърлил за тази част от претенцията. Съдът не е изложил мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на искова молба.

Настоящата инстанция принципно споделя изводите на районния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност на искова молба относно тази претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за редовност на искова молба. В случая заявлението не съдържа фактически твърдения относно настъпването на правопораждащите спорното право факти и предпоставящи преценката на съда за ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане.

Задължението, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство, следва обаче в това число и акцесорното такова за лихва-да е установено с всички индивидуализиращи белези - по основание и размер. В случая от страна на заявителя е направено искане за издаване на заповед за изпълнение извън уважените части, неатакувани от жалбоподателя и за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва, без да е посочена именно индивидуализация в посочения по-горе смисълоснование и размер на същата- без да са изложени ясни фактически твърдения относно основанието/основанията за възникване на твърдяното вземане, както и относно изискуемостта. Индивидуализацията на вземането - съществуването, ликвидността и изискуемостта му не може да бъде извлечена от вписаните обстоятелства в т. 9, т. 11 и т. 12 от заявлението, при наличие на противоречие между т. 9, 11 и т.12. Необходимо е заявителят да посочи ясно, конкретно и пълно юридическият факт, от който възниква вземането, както и всички съществени елементи на правоотношението.

Съобразно приетото в т.1 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013г., заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл.425, ал.2 ГПК, 2 както и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.

Независимо от така дадените за съдилищата задължителни указания, към момента на подаване на настоящото заявление и постановяване на обжалваното разпореждане, е настъпила законодателна промяна в приложимия за казуса процесуален закон, като с изменение, обнародвано в ДВ № 86/27.10.2017 г., е изменена разпоредбата на чл. 411, ал.2,т.1 ГПК и е предвидено задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и да го отхвърли едва след като заявителят не отстрани тези нередовности в срок.

В случая районният съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението досежно претенцията за лихва за забава, което е в нарушение на новата редакция на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави обжалваното разпореждане незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това основание в атакуваната му част.

Изложеното прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в частната жалба.

Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени в атакуваната част, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на чл.

411, ал.2,т.1 ГПК и указване на заявителя предоставената от посочената норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.

Съгласно константната практика на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това се следва и по частните производства, когато 1/ те самите слагат край на делото по материалноправния спор или 2/ макар и да не са такива, след тях не се следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор. Поради което в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по отношение искането за разноски в настоящото производство / в този смисъл и Определение №234/24.06.2020 по дело №1958/2019 на II т.о./

Водим от изложеното, ПОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 955 от 25.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 964/2021 г. на РС Радомир, в частта, с която е било отхвърлено заявлението на„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Кукуш 1, /жалбоподателя/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника С. М. С., ЕГН **********, за сумата от 264,24 лева, представляваща мораторна лихва.

ВРЪЩА делото на РС-Радомир за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4