Протокол № 262 от 18.06.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 262 гр. Златоград, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева

Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100015 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА З. Б. Д. - редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Е. В.

ОТВЕТНИКЪТ О. Н. - редовно призована, не изпраща представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. А. И. С. – редовно призован, лично.

АДВ. В. – Моля, да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ не е в състояние да покани страните към спогодба, поради неявяване на представител на ответника.

СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и фактическата страна на спора.

АДВ. В. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.

СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е твърдението на ищцата, че е собственик на реална част с площ 146 кв.м от имот с идентификатор ***, целия с площ 525 кв.м, стар номер 000163, в землището на с. Е., местност ,,В. к.“, общ. Н..

Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните, за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.

1

В тежест на ищцата е да докаже, че владее процесната реална част от 1981 г. явно, спокойно, несъмнено, непрекъснато и несмущавано. Владее имота, който е с ясно очертани граници, както са го владели и нейните родители, от които е получила владението и присъединява към своето владение и това на родителите й.

Имотът представлява обработваема нива, в която се засаждат селскостопански култури. Никога процесната реална част не е отнемана, нито от ищцата нито от родителите й.

Следва да докаже, че при направена справка тя установила, че процесния имот, в това число и нейната част, е записана като стопанисвана по чл. 19 от ЗСПЗЗ, макар че общината никога не е владяла и извършвала действие в тази част. Процесната реална част, а и целия, имот не е отчуждаван и не е включван в ТКЗС, ДЗС АПК и други подобни.

Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска, поради което не носи доказателствена тежест.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. В. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се приеме за окончателен.

С Ъ Д Ъ Т намира, че ще следва да обяви за окончателен гореизложеният проект за доклад, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.

На основание чл.148, ал.1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото допуснатите такива с Определение № 91/17.03.2026 г., а именно ксерокопия представени от ищеца на: Скица на поземлен имот №15 689910/29.04.2025 г. с идентификатор ***; Удостоверение за данъчна оценка изх.

№7107005608/26.01.2026 г.

АДВ. В. – Моля, да пристъпим към разпит на вещото лице. Има признание на иска, ще се ползваме от него, така че се отказваме от събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, на което сне самоличността, както следва:

А. И. С. – ** г., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство със страните.

НАПОМНИ се отг. по чл. 291 НК. Обеща да даде обективно и безпристрастно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. С. - Поддържам изготвеното заключение.

2

АДВ. В. – Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да се приеме заключението на същото.

С ОГЛЕД гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице инж. А. С..

На същия ДА СЕ ПРЕВЕДАТ по банков път 306.77 евро, внесени от ищеца.

АДВ. В. –

Уважаеми г-н Председател, с оглед приемане на заключението на вещото лице и установената действителна площ, която ползва и владее явно и необезпокоявано моята доверителка, то на осн. чл. 214 ГПК правим изменение на иска, като моля същия да се счита предявен за реална част от процесния имот с площ 165 кв.м, както е посочено в заключението, а не първоначално претендираната от 146 кв.м.

Съдът намира искането за основателно, тъй като е направено от страна, която има правен интерес, а е направено и своевременно.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 214 от ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА изменение на предявения иск, като същия се счита предявен за площ в размер на 165 кв.м, а не както първоначално е определен за площ в размер на 146 кв.м.

АДВ. В. – Нямаме други доказателствени искания. Моля да прекратите съдебното дирене и постановите съдебен акт по реда на чл. 237 от ГПК при признание на иска, направен от ответната страна. Считам, че е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 237 от ГПК, не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а и настоящото производство не е такова, каквото законодателят изрично е изключил приложното поле на признанието на иска. Доколкото не се усложнява съдебният процес и не се оскъпява като такъв, то изрично заявявам, че не претендираме направените съдебно-деловодни разноски по делото.

СЪДЪТ намира, че са налице условията по чл. 237, ал. 1 от ГПК, а именно налице е признание на иск от ответника и искане от ищеца за произнасяне с решение при признание на иска. Освен това, съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави признание на иск, в отговора изрично заявява, че процесния имот никога не е 3 владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са си владели имотите.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложенията на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Водим от всичко гореизложено, съдът

О П Р Е Д Е Л И: