Присъда № 38 от 13.03.2024, Районен съд - Русе

МОТИВИ по НОХД № 254/2024г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия Т.Д.Ц. - роден на ...в гр. ...., община ..., област ...., български гражданин, българин, живущ в град ....., с основно образование, работи, неженен, ЕГН: **********, осъждан, за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, а именно за това, че на 02.12.2023 г., в гр. Русе, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0,844 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 12,7 тегловни %, на стойност 16,88 лева.

Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират доказателства за тези факти.

В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза и че безспорно е установена и доказана фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, която сочи на осъществен състав на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия. По отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, предлага същото да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно съдействие при разследването и признание на факти и обстоятелства по време на съдебното следствие. Посочва се, че отегчаващи отговорността обстоятелства са единствено старите присъди. Предлага се да бъде определено наказание в размер на девет месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде намалено с една трета на шест месеца, както и да не бъде налагано кумулативното наказание „Глоба“, предвид ниската стойност на наркотичното вещество. Заема се становище, че разноските следва да бъдат възложени на подсъдимия, а вещественото доказателство – марихуана да бъде отнето в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия не оспорва приетите за осъществили се факти и правната им квалификация. Пледира, че макар и формално деятелността на подсъдимия да осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 354а НК, предвид липсата на обществена опасност на извършеното, същото се явява малозначително такова по смисъла на чл. 9, ал.

2 НК, с оглед количеството на предмета на престъплението – наркотичното 1 вещество и неговата стойност, като самото деяние не се характеризира с никакви особености от обективна страна завишаващи или отразяващи се върху степента на отрицателно въздействие върху обществените отношения предмет на наказателноправна закрила.

Подсъдимият Цветанов, упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума, поддържа тезата на защитника му и изразява съжаление за постъпката си.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, релевирани в хода и по реда на съдебните прения, и извърши оценка на събраните в хода на наказателното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Т.Д.Ц. е роден на .... в гр. .... община ..., област ...., български гражданин, българин, живущ в град ...., ул. „...“ №..., вх. ... ет. ..., с основно образование, работи, неженен, ЕГН: **********, осъждан.

На 02.12.2023 г. в гр. Русе, около 00:30 часа, подсъдимият Т.Д.Ц. управлявал електрическа тротинетка в кръговото кръстовище, образувано от улиците „Шипка“ и ул. „Чипровци“, когато бил спрян за проверка от свидетеля К. К. – полицейски служител във Второ РУ, който, заедно със своите колеги В. В. и С. В., изпълнявали задълженията си по охрана на обществения ред.

В хода на извършената на подсъдимия проверка на документите за самоличност, същият бил попитан от свидетеля К. дали има в себе си забранени вещества, при което подсъдимият заявил, че няма. След като бил поканен и започнал да изважда вещи от джобовете си, сред тях извадил и малко пликче със суха тревна масата, за което обяснил на полицейските служители, че марихуана, около 1 грам и била за лична употреба.

Подсъдимият предал на полицейските служители наркотичното вещество с протокол за доброволно предаване.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство физикохимична експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява, че предаденото от подсъдимия с протокола за доброволно предаване полиетиленово пликче съдържа наркотично вещество – марихуана, с нетно тегло 0,844 г. с активен наркотично действащ компоненттетрахидроканобинол 12,7 тегловни процента, на стойност 16,88 лева.

Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни, писмени и веществени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно 2 изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се намират в корелативно единство, както по между си, така и с направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Анализът на гласните и писмените доказателства и писмените доказателствени средства и прякото им съотнасяне едно спрямо друго формира единна верига от факти, изграждащи без всяко противоречие и в синхронично единство, всеки един от основните пунктове свързани с предмета на доказване по делото и допринася в пълна степен за формиране на убеждението на настоящия съдебен състав, относно доказаността на възприетата от съда доказателствено обезпечена фактология по делото, въз основа на която се налага да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени източници, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна подсъдимият, на 02.12.2023 г., в гр. Русе, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 0,844 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 12,7 тегловни %, на стойност 16,88 лева.

Предмет на престъплението е високорисково наркотично вещество – марихуана, което е под контрола на Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от България – списък 1, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и се съдържат в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 ЗКНВП – Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Подсъдимият е осъществил втората форма на изпълнителното деяние – държане, което е осъществено от него, чрез упражняване от негова страна на фактическа власт върху предмета на престъплението.

За да е осъществена тази форма на изпълнителното деяние е без значение, как са били придобити наркотичните вещества, а е необходимо и достатъчно, осъществяването на фактическата власт върху същите от страна 3 на дееца, каквато в случая е безспорно доказана.

Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи, че упражнява фактическа власт върху високорискови наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, както и че върши това, без да има надлежно разрешение като във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние. Доказателство за това е опитът на подсъдимия да укрие наркотичното вещество от полицейските служители.

Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че поради малозначителността на извършеното от подсъдимия деяние същото не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и формално да осъществява признаците на състав на престъпление, а именно: когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност и общественоопасните последици от деянието (Решение № 231 от 24.01.2020 г. на ВКС по н. д. № 869/2019 г., I н. о., НК, докладчик съдията Х.М.)

Количеството и стойността на наркотичното вещество не могат да бъдат единствените критерии, за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, доколкото стойността на предмета на престъплението е само един от признаците, които го характеризират, без да има единствено решаващо значение при преценка на обществената опасност на деянието и без да се държи сметка на другите елементи на състава на престъплението.

Както е посочено в Решение № 490 от 13.10.2008 г. на ВКС по к. д. № 390/2008 г., I н. о., НК, Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на общественоопасните деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. Към настоящия момент е налице изключително висок ръст на престъпленията свързани с държането на наркотични вещества, както и престъпленията свързани с управление на моторни превозни средства, 4 именно след употреба на наркотични вещества. Намалява възрастовата граница на лицата, употребили за първи път наркотични вещества. Всичко изложено сочи, че в настоящия случай не може да се говори за липса на обществена опасност на извършеното деяние или за явно незначителна такава, тъй като това не отговаря на отрицателното въздействие на извършеното деяния върху обществените отношения предмет на наказателноправна закрила, към настоящия момент от развитието на обществените отношения и според настоящия съдебен състав не може да се сподели тезата на защитата, че извършеното деяние не е общественоопасно или разкрива явна незначителност на обществената опасност на същото, държейки сметка единствено и само на количеството наркотично вещество.

Видът на наркотичното вещество – марихуана, неговото количество 0,844 грама и процентното съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 12,7 тегловни %, респективно неговата стойност 16,88 лева, сочат единствено и само на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние, но не и за липса на такава или за явна незначителност на общественоопасните последици от същото.

В случая не се касае и за маловажен случай, съгласно легалната дефиниция по чл. 93, т. 9 НК.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в ППВС № 6/1971 г. , маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Маловажност е налице, само когато оценката на деянието, извършена при преценка на механизма на извършване на деянието, неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания обект особености, като вида и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните последици от извършването му и личността на дееца, разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.