Определение № 204 от 05.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 204 гр. Стара Загора, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500045 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба от „П.к.Б.“, чрез юрисконсулт Е.К., срещу разпореждане № 3015/11.12.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1590/2025 г., по описа на Районен съд – Чирпан, в частта с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против Л. Б. Л. за заплащане на сумата за 252,06 лв. за договорна лихва за периода 10.10.2023 г. – 05.11.2024 г.; лихва за забава в размер на 63,97 лв. за периода от 11.06.2023 г. до 07.12.2025 г. и законната лихва и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 лв. и друго възнаграждение за подготовка за документи в размер на 100 лв.

Частният жалбоподател поддържа в жалбата си, че заповедният съд не разполага с възможност в рамките на това производство да се произнася по валидността на сделката. Счита, че уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Кредиторът нямал задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като бил уговорен фиксиран лихвен процент. Спазена била и разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, поради което уговорената договорна лихва не представлявала неравноправна клауза. Не можело да е налице недействителност, поради противоречие с добрите нрави на това, което било позволено от закона с императивна правна норма. Излага съображения, че съдът неправилно отхвърлил заявлението досежно лихвата за забава, която не представлявала неравноправна клауза. Кредиторът имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от 1 легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 ГПК от „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Б. Л. за вземания произтичащи от договор за потребителски кредит. За да отхвърли заявлението в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че описания ГПР не са отчетени вземанията по пакета допълнителни услуги. Те представлявали част от задължението по договора и се е позовал на решение на СЕС С-714/22 , в което се приемало, че когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него възнаграждения за услуги, целият договор може да се приеме за нищожен на основание чл.22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК .

Разпореждането е правилно.

Представеният договор е за потребителски кредит, поради което приложими са разпоредбите на ЗПК, съответно на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 се отхвърля, когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Изброяването по аргумент от чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП не е изчерпателно. От приложения договор за потребителски кредит е видно, че е предоставена сума по кредита - 1200 лв., ГПР е 48,24 %, ГЛП - 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11 %. Дължимата обща сума по кредита е 1626,37 лв., като за закупените допълнителни услуги от клиента „Фаст“ и „Флекси“ е начислено възнаграждение, съответно - за закупена допълнителна услуга „Фаст“ - 480 лв. и за закупена допълнителна услуга „Флекси“ – 720 лв. В пункт VI от договора е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга „Фаст“. Редът за използването на закупената незадължителна допълнителна услуга „Флекси“ е подробно описан в общите условия на „П.к.Б.“ ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Размерът на вноската за допълнителните услуги е 66,67 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че клиентът поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако клиентът е закупил допълнителна услуга „Фаст“ - дължи пълния размер на възнаграждението за същата. Общото 2 задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза на 2826,37 лв., с общ размер на вноската 157,02 лв.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на този закон, е нищожна.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал.5 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България, както и че клаузите в договора, надвишаващи определените прагове по чл. 19, ал. 4 ЗПК се считат за нищожни. Въззивният съд намира, че правилно районният съд е приел, че тъй като допълнителните услуги не могат да съществуват самостоятелно и са обвързани по силата на пункт VI от сключения договор за потребителски кредит с параметрите на договора, е налице заобикаляне на изискванията на ЗПК и ЗЗП, и съответно клаузите в договора относно допълнителните услуги са неравноправни клаузи.

Дейностите по управлението и обслужването на кредита следва да се подчиняват на законовите изисквания по ЗПК, като за потребителя не става ясно по какъв начин разходите по този допълнителен пакет от услуги се отразява на ГПР по кредита с оглед преценката му за икономическите последици от сключването на договора. Заявителят претендира договорна лихва, както и мораторна лихва. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Районният съд правилно е приел, че в процесния договор при посочен размер на ГПР от 48,24 % не е ясно какви точно допускания съдържа, не е налице изрично и изчерпателно изброяване всички разходи, които са свързани с кредита. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Задължението за заплащането на допълнително възнаграждение за посочените услуги „Фаст“ и „Флекси“, макар и посочени като незадължителни услуги, на практика е условие за сключване на договора и по този начин кредиторът цели получаването на допълнително възнаграждение, извън дължимото му такова за предлаганата услуга под формата на договорна лихва. В този смисъл ГПР от 48,24 % не отговаря на действителните разходи по кредита, поради което вероятно е налице 3 надвишаване на законовия допустим предел по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК от пет пъти размера на законната лихва. Потребителят като икономически послабата страна в правоотношението не може да бъде поставян в положение да не знае колко точно дължи поради неяснотата в начина на изчисляване на ГПР.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Потребителят по този начин не може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Липсата на ясно посочване на конкретните елементи, които формират ГПР от 48,24 % е в пряко противоречие със закона, в частност с разпоредбата на чл. 19, ал. 2 вр. ал. 4 ЗПК.

Поради изложеното съдът намира, че на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен и по този договор кредитополучателят връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита в съответствие с разпоредбата на чл. 23 ЗПК. В този смисъл, претендираните суми от заявителя за договорна лихва и за мораторна лихва, както и претендираните разноски следва да бъдат отхвърлени изцяло. Настоящият състав намира, че в случая не става ясно дали претендираните лихви се формират само и единствено върху главницата, или върху главницата и пакета от допълнителни услуги. В заповедното производство, което е едностранно, съдът не може да назначи експертиза и не може да се установи реалният размер на ГПР по договора за потребителски кредит, поради което правилно районният съд е отхвърлил заявлението за претендираните лихви, тъй като не са индивидуализирани.

Неоснователно е становището на жалбоподателя за невъзможността в производството по чл. 410 от ГПК и сл. да се извършва проверка за действителността на договарянето. Подобен довод е в пряко противоречие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2, т.3 ГПК, според която съдът извършва проверката за накърняване на императивни правни норми. Именно такава е проверката за нарушаване на правилата за потребителска закрила.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно. Частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3015 от 11.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1590/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5