Решение № 10 от 21.01.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Етрополе, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20251830100179 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Л. В. М., с ЕГН ********** от гр.

********** – чрез нейния пълномщник адв. М. М. И.от САК против „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР 1 ЕТРОПОЛЕ“ ЕООД, с ЕИК 130310179, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул.

„Бригадирска“ № 1, ап. 10, с която са предявени,като главни, обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ и по чл. 344, л. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ с искания да бъде признато за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № 002/18.02.2025 г. на ръководителя на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР 1 Етрополе“ ЕООД, с ЕИК 130310179 със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, ул.

„Бригадирска“ № 1; да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност - „Административен директор“ в „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР 1 Етрополе“ ЕООД, с ЕИК 130310179 със седалище и адрес на управление в гр.

Етрополе, ул. „Бригадирска“ № 1 и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 04.03.2025 г. до 04.09.2025 г. в размер на 20 274,00 лева.

С исковата молба, като евентуални /в случай на неуважаването на главните искове/, бективно кумулативно съединени, се предявяват искове по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, с искания ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 3500,00 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа за срок от един месец, а също така да бъде осъдено и да й заплати сумата от 500,00 лева, представляваща 1 обезщетение за неспазено предизвестие.

В молбата се твърди, че между страните по делото, на 01.08.2024 г., бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата била назначена на длъжност „Административен директор“ на „Медицински център 1 Eтрополе“ ЕАД, с месторабота в гр. Етрополе и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3000,00 лева.

Твърди се, че на 17.02.2025 г. ищцата се е почувствала зле /имала е температура и повръщане/, с оглед на което, на 18.02.2025 г. посетила личния си лекар, който й е издал болничен лист за периода от 18.02.2025 г. до 28.02.2025 г. Посочва, че за издаването на същия ищцата е уведомила работодателя си още същия ден – 18.02.2025 г., чрез изпращане на СМС до управителя на дружеството, както чрез провеждането на телефонен разговор с него. Твърди се, че на 24.02.2025 г. болничният лист, издадена на ищцата е представен в деловодството на община Етрополе, в качеството й на принципал на ответника и едноличен собственик на неговия капитал, тъй като лицето го е депозирало не е установило служители в деловодството на медицинския център.

Посочва се още, че на 26.02.2025 г., по време на проведен телефонен разговор между управителя на медицинския център д-р Г. и ищцата, последната е била уведомена от него, че е уволнена и не е необходимо повече да хода на работа. Твърди се, че този разговор е станал в присъствието на свидетел – близък на ищцата.

Твърди се, че на 04.03.2025 г. ищцата е посетила медицинския център в гр. Етрополе, като е намерила работното си място със заключена врата и сменена брава, от която тя не е разполагала с ключ. Навеждат се доводи, че на мястото е имало служители на ответното дружество, които са се опитали да й връчат заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение с № 002/18.02.2025 г., но тя е отказала да я получи, което е удостоверено с подписите на връчена служителки при ответника.

С оглед горното се излагат твърдения, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не са налице основанията, визирани в процесната заповед, с която е извършено. В този смисъл се твърди,че от мотивите на заповедта не става ясно на какво точно правно и фактическо основание се прекратява трудовия договор, тъй като само е посочена нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но не е конкретизирана коя от хипотезите се има предвид – закрИ.е на част от предприятието или съкращаване на щата, с оглед на което ищцата е поставена в положение на неизвестност срещу кое от двете различни основания да с брани, тъй като те не са съвместими, а това води до „процесуална изненада“ и „процесуално неравенство“. Алтернативно, се посочва, че ако съдът приеме, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение поради закрИ.е на част от предприятието, то се твърди, че такова не е било извършвано и не е съществувало към момента на издаването на заповедта. В същия смисъл,се посочва, че ако се приеме, че трудовият договор е прекратен поради 2 съкращаване на щата, то се твърди, че такова реално не е правено, не са спазени изискваният на закона за извършването му, не е правен подбор.

Навеждат се и доводи за това, че неяснотата относно правното и фактическо основание, на което е прекратено трудовото правоотношение между страните, се засилва и от съдържанието на заповедта, в която е отразено припокрИ.е на правата и задълженията с длъжностната характеристика а управителя и недостатъчни финансови средства за изплащане на трудово възнаграждение на втори ръководител. С оглед на това се излагат доводи, че не е налице припокрИ.е на права и задължения на заеманата от ищцата длъжност „Административен директор“ с тази на управителя, още повече припокрИ.е на длъжностните им характеристики.

Твърди се, че неяснота се създава и от посоченото в мотивационната част на оспорената заповед, където е посочено правно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а в текста е – намаляване обема на работа, което е хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Алтернативно се посочва, че ако се приеме, че правоотношението е прекратено поради намаляване обема на работа, то се твърди, че не е налице такова, респ. ако е налице такова – то не е налице съотношение между намаления обем на работа и изпълняваните от ищцата трудови функции.

Наред с горното се излагат доводи,че уволнението е назаконосъобразно, поради нарушаването на нормата на чл. 333, т.1, т. 3 КТ, тъй като ответникът не е имал право да уволни ищцата без съответно разрешение от испекцията по труда, тъй като тя е била в отпуск по болест. С оглед на което се твърди, че е нарушена нормата на чл.333,ал. 4 КТ.

С всички горепосочени аргументи се твърди, че уволнението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й бъде изплатено обезщетение за срока на оставането й без работа по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

Алтернативно, се прави искане, ако евентуално съдът не уважи главните искове, да бъдат разгледани други искови претенции на ищцата: по чл. 222, ал.

1 КТ /ако се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено поради закрИ.е на част от предприятието, съкращаване на щата и/или намаляване обема на работа/ - да й бъде заплатено обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от един месец – в размер на 3500,00 лева и иск по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на срока на предизвестието – обезщетение в размер на 500,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор – чрез своя пълномощник адв. П. Д. от САК, с който оспорва така предявените срещу него искове като неоснователни. В този смисъл се посочва,че от представения към исковата молба болничен лист е видно, че същият е издаден от 19.02.2025г. за период до 27.02.2025 г., а не както се твърди за периода от 18.02.2025 г. до 28.02.2025 г. Твърди се, че неоснователни са и твърденията на 3 ищцата за това, че е уведомила надлежно своя работодател за издадения й болничен лист, тъй като съгласно чл. 9,ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза осигуреният е длъжен да предостави болния лист или да уведоми работодателя си до два дни от издаването му. Посочва се, че работодател е бил „Медицински център 1 Етрополе“ ЕООД, а не Община Етрополе, на която болничният лист е представен на 24.02.2025 г.

Посочва се, че са неоснователни твърденията на ищцата, че на 26.02.2025 г. е разбрала, че е уволнена, тъй като за това обстоятелство е била уведомена още на 18.02.2025 г. от д-р Г., при проведен между тях телефонен разговор, който е осъществен пред свидетели.

С отговора се спори, че между ищцата и ответното дружество е бил налице валиден трудов договор от 01.08.2025 г., който е прекратен на 18.02.2025 г., със заповед на ръководителя на медицинския център с № 002/18.02.2025г., на основание чл. 328, ал., т.2 КТ , поради съкращаване на щата. Твърди се, че заповедта е връчена на ищцата на 04.03.2025 г., при условията на отказ. Посочва се, че със Заповед № 1/18.02.2025 г. на управителя на ответното дружество е утвърдено ново щатно разписание, в сила от същата дата, в което не е предвидена длъжността „Административен директор“; че това съкращаване на щата е реално извършено, тъй като е престанала изобщо да съществува такава трудова функция и че предвид обстоятелството, че такава длъжност в предприятието е имало само една, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор по чл.329 КТ. Излагат се твърдения, че са ясни мотивите, изложени в оспорваната заповед и това, че трудовото правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата, респ. че непосочването на конкретна хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не означава че не е ясно основанието. В този смисъл се излагат доводи, че двете основания, посочени в цитирания законов текст не са взаимоизключващи се, тъй като работодателят може да съкрати щата поради закрИ.е на част от предприятието, както и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати и щата по отношение на незакритата част. Също така се излагат доводи, че мотивите относно припокрИ.ето на правата и задълженията на заеманата от ищцата длъжност с тази на управителя на дружеството – ответник, са коректно посочени и кореспондират с тези, визирани в Решение № 323/30.01.2025г. на Общински съвет- Етрополе, по силата на което ищцата е била избрана за прокурист на ответника. Също така се излага и становище, че не са налице и достатъчно финансови средства за изплащането на трудово възнаграждение на втори ръководител на дружеството, за което се излагат и съответни аргументи, подкрепени с документи, приложени към отговора.

С отговора се оспорва, като неоснователно, твърдението на ищцата, че при уволнението й не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал.1, т. 4 КТ и че спрямо нея не е била налице закрила, тъй като тази разпоредба се прилага само при започнало ползване на вече разрешен отпуск, а не при предстоящото му разрешаване, като се навеждат доводи, че към момента на издаването на заповедта и към момента на връчването й, същата не е била в отпуск поради 4 временна нетрудоспособност.

С всички горепосочени аргументи ответното дружество посочва, че работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати процесния трудов договор, с оглед на което предявените от страна на ищцата искове по чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, се явяват неоснователни.

По отношение евентуално предявените искове по чл.220, ал. 1 КТ и чл.

222, ал. 1 КТ също се излага становище относно неоснователността им.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, ясе явява лично и с пълномощника си адв. М. Ибрямов от САК, като двамата пъддаржат исковата молба и предявените с нея искове, излагайки съответни аргументи за това и претендират разноски за адавокатско възнаграждение за които представят списък по чл. 80 ГПК. В указания от съда срок ищцата е представила писмена защита по делото, в която доразвива своите аргументи относно основателността и доказаността на исковите си претенции.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано – се представлява от неговия управител Ц. Г. и от пълномощника му адв. П. Д. от САК, които оспорват така предявените искове, като неоснователни и недоказани по аргументите, изложени в отговора, които допълват. В указания от съда срок ответното дружество е представило писмена защита, в която доразвива своите аргументи относно неоснователността и недоказаността на предявените искове.