Определение № 767 от 29.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 767 гр. София, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600937 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 вр. с чл.345 от НПК.

С определение № 3392 от 08.07.2024 г. по НЧД № 3947/2024 г., Софийски градски съд, НО, 1 състав, е оставил без уважение искането на осъдения Г. Е. В. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание по НОХД № 223/2023 г. на Районен съд – Димитровград.

Против определението е депозирана жалба от адв.А. П. – служебен защитник на осъдения В., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че първостепенният съд е постановил акта си в противоречие с фактите по делото, които формирали извод за наличие на предпоставките за условно предсрочно освобождаване. В този смисъл се иска определението да бъде отменено и сезиращата молба на осъдения за УПО да бъде уважена.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалба е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото, че с определение № 86 от 03.11.2023 по НОХД № 223/2023 г. на Районен съд – Димитровград, влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение, по силата на което осъденият В. е приел да изтърпи наказание 1 година лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим за квалифицирана кражба, извършена в условията на опасен рецидив по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б. „а” от НК. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, от така наложеното наказание, е било приспаднато времето, през което В. е бил задържан по реда на ЗМВР, на 1 датата 10.09.2022 г.

Същият, видно от приложената по делото справка от началника на затвора – София от 08.07.2024 г., е постъпил в пенитенциарното заведение на 29.11.2023 г., като към датата на произнасянето на СГС е изтърпял фактически 7 месеца и 10 дни, зачетени са му от работа 1 месец и 10 дни или общо 8 месеца и 20 дни, а остатъкът от наказанието е възлизал на 3 месеца и 10 дни.

За разлика от контролираната инстанция, въззивната намира, че е удовлетворено първото законово изискване за условно предсрочно освобождаване, визирано в чл.70, ал.1, т.2 от НК – да е изтърпяно фактически не по-малко от 2/3 от наложеното наказание, в случаите на осъждане за опасен рецидив, защото понастоящем фактически изтърпяната част от наказанието, вече надвишава осем месеца.

Апелативният съд обаче, се солидаризира със становището на СГС, че не е изпълнено второто кумулативно изискване – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съдебен състав внимателно е обсъдил доказателствата по делото и не е пренебрегнал онези в полза на жалбоподателя, дори напротив – надлежно е взел предвид данните за положителните проявления при В., изразяващи се в липса на наказания, усърдно полагане на труд и добри взаимоотношения с останалите лишени от свобода и служителите на затвора. При все това, правилно СГС е отдал приоритет на представения по делото доклад на затворническата администрация, предназначен целево за конкретното производство, сочещ, че все още не са постигнати поправителните цели, понеже рискът от рецидив е в средни стойности и не е снижен, а се констатират и проблемни зони. Те са свързани с отношението на лицето към правонарушението (проява на формална реакция и омаловажаване на собственото поведение) и с уменията му за мислене (липса на способност за решаване на проблемите по законосъобразен начин). Следователно, очевидно съществува необходимост от продължаване на корекционната дейност в посока формиране на критично отношение към осъщественото престъпление, промяна на вижданията за закона и реда в общо-позитивен план, обогатяване на поведението със социално-приемливи модели и повишаване на самоконтрола.

Според въззивният състав, събраните по делото материали неминуемо сочат за стартирал поправителен процес, при който основно място заема съвестното отношение към труда, но този процес е незавършен, което не дава възможност претенцията за условно предсрочно освобождаване да бъде удовлетворена.

Ангажираните пред СГС доказателства за здравословни проблеми на осъдения и твърденията на същия за полагане на грижи, като личен социален помощник, за майка си, страдаща от слепота, не се отразяват на изразената погоре въззивна преценка. И това е така, защото първо – обстоятелства от подобно естество са ирелевантни за предмета на делото; и второ – заболяванията на В., отразени в медицинските документи от 2023 г., са характерни за възрастта му (60 г.), а според данните от доклада, при майката 2 на жалбоподателя към момента живее по-големият му син, който се грижи за нея.

Ето защо, определението следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение.

Предвид изложеното, Апелативен съд – София, НО, 11 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3392 от 08.07.2024 г. по НЧД № 3947/2024 г. на Софийски градски съд, НО, 1 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3