Решение № 13015 от 24.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13015 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20221110156890 по описа за 2022 година

Ищецът Г. С. О. твърди, че работил при ответника „Д.“ АД по силата на трудов договор от 30.07.2021 г. на длъжността „шофьор“. На 23.08.2021 г. по време на работа претърпял злополука, призната за трудова с разпореждане на НОИ – по време на курс в гр. Ротенбург, Германия, превозвайки товар с товарен автомобил Скания с рег.№ ....., с прикачено ремарке с рег.№ ...., при слизане от влекача, паднал от първото стъпало на кабината върху терена.

При падането изпитал силна болка в лявото бедро и в лявата част на таза и потърсил медицинска помощ, каквато му била оказана в БГ Клиника Тюбинген. След извършване на необходимите изследвания, било установено следното увреждане: пертрохантерна фрактура на бедрената кост на левия крак с прекъсване на големия и малкия трохантер. Естеството на уврежданията наложило оперативна интервенция, поради което ищецът бил опериран, като поради наличието на многофрагментни счупвания, били поставени фемурален пирон и блокиращ винт. Ищецът бил изписан на 31.8.2021 г. Тъй като ищецът продължавал да не се чувства добре и след това - изпитвал силна болка, имал отток, не можел да се движи, постъпил в МБАЛ Ботевград, където му били проведени рехабилитационни процедури и изписан прием на медикаменти, хигиенно-диетичен режим и продължаване на рехабилитацията в амбулаторни условия. Поради продължаващи болки в областта на травмата, след рехабилитацията били извършени рентгенологични изследвания, установяващи скъсяване на долния ляв крайник с 3 см. Ищецът твърди, че в следствие на получената травма претърпял и продължава да търпи затруднения, болки, неудобства в ежедневието. Тъй като не можел да извършва елементарни битово-хигиенни дейности, се наложило да разчита на помощта на близките си, но това се отразило негативно психически на ищеца, пораждайки чувство на малоценност и безполезност. Отделно, за периода от злополуката до 18.2.2022 г. бил неработоспособен, което затруднило и финансовото му 1 положение. Ищецът поддържа, че и към момента изпитва болка в областта на травмата.

Твърди и че извършил разходи за закупуване на медицински изделия, консумативи, услуги и лекарства, на обща стойност 85.60 лв. След настъпване на инцидента декларирал злополуката, призната за труда от НОИ, което ангажира отговорността на работодателя за обезщетяване на претърпените вреди. Поради наличието на сключена от работодателя застраховка „трудова злополука“, на 28.7.22 г. ищецът получил от застрахователя ОЗК Застраховане АД обезщетение в размер на 390 лв., което е недостатъчно да покрие претърпените имуществени и неимуществени вреди. Ищецът моли да се осъди ответникът да му плати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на трудовата злополука в размер на 59610 лв., разлика между сумата от 60 000лв., която ищецът счита, че отговаря на претърпените от него болки и страдания, и платените 390 лв., и сумата от 85.60 лв. обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение на травмата, и ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането до плащането им, както и разноските по делото. В съдебно заседание поддържа иска и моли за уважаването му в цялост, като счита подписаната с работодателя спогодба за заплащане на обезщетение за получените при злополуката вреди за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Моли за уважаване на исковете в цялост.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва исковете.

Оспорва твърдените вреди, интензитета и продължителността им, доколкото се касае до рутинна травма, чието лечение протича много по-бързо и безпроблемно и не би могло да доведе до твърдените от ищеца последици. В този смисъл твърди, че претендираното обезщетение е твърде завишено и не отговаря на критериите за справедливост. Отделно твърди и сключено с ответника извънсъдебно споразумение на 7.10.2021 г., с което работодателят се задължил да плати обезщетение на ищеца по 1500 лв. месечно, но за не повече от два месеца., което покрива имуществените и неимуществените вреди, т.е. самият ищец се е съгласил и оценил вредите си на не повече от 3000 лв. Моли за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност – за намаляване на обезщетенията и приспадане на платените от работодателя суми по спогодбата. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа отговора и моли подписаната спогодба и полученото по нея обезщетение да бъдат зачетени от съда.

С оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.

За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на нормата, а именно: наличие на трудово правоотношение между пострадалия работник или служител и ответника в периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпила трудова злополука – увреждането следва да е настъпило при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието; настъпила в резултат на трудовата злополука временна или трайна неработоспособност; претърпени имуществени вреди 2

(претърпени загуби и/или пропуснати ползи) и неимуществени вреди (болки и страдания) и техния размер; причинна връзка между трудовата злополука и вредите. На обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, ако се докаже, че са в причинна връзка с трудовата злополука. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди.

По делото е безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор, сключен на 30.07.2021 г., по което ищецът изпълнявал длъжността „шофьор“. Трудовият договор е прекратен на 4.5.2022 г. по взаимно съгласие на страните.

Безспорно е и настъпването с ищеца на злополука на 23.08.2021 г. по време на работа, призната за трудова. В тази насока са и приложените декларация за трудова злополука и разпореждане на ТП на НОИ – София град, съгласно което декларираната от работодателя злополука се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според разпореждането, злополуката настъпила при опит за слизане от влекач, като пострадалият загубил равновесие и паднал от първото стъпало, като получил пертрохантерно счупване на левия крак.

При наличието на влязло в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и настъпилото увреждане на здравето на ищеца във връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение.

Според приложените по делото медицински доклади от Клиника Тюбинген, на 23.08.2021 г. ищецът е докаран в лечебното заведение с бърза помощ, където е проведено стационарно лечение до 30.8.2021 г. с поставена диагноза „пертрохантерна фрактура на бедрената кост с прекъсване на големия и малкия трохантер вляво“. В хода на лечението е извършена оперативна интервенция, при която са имплантирани пирон и винт. При изписването пациентът имал самостоятелна подвижност с патерици.

Ищецът е траспортиран до МБАЛ Ботевград, от където е изписан същия ден.

Представена е епикриза, съгласно която ищецът постъпил в МБАЛ-Ботевград ЕООД на 7.10.2021 г. и е изписан на 14.10.2021 г. за рехабилитационни процедури в следствие процесния инцидент.

Съгласно представените болнични листи, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за времето от 23.08.2021 г. до 18.02.2022 г.

Приложени са фактури, издадени от МБАЛ-Ботевград ЕООД през периода 1.09.2021 г. – 21.10.2021 г. за извършване на медицински дейности на Г. О., на обща стойност 85.60 лв., платени видно от фискалните бонове /1.9.21 г. – 15 лв., 23.9.21 г. – 15 лв., 14.10.21 г. – 40.60 лв. и 21.10.21 г. – 15 лв./. Като безспорно е отделено по делото обстоятелството, че ищецът е заплатил за лечението общо 85.60 лв.

По сключена от работодателя застраховка „Трудова злополука“ с ОЗК Застраховане АД, на 3 ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 390 лв. Доколкото в уведомлението за застрахователно събитие не са посочени конкретни имуществени вреди, а и с оглед твърденията ищеца, следва да се приеме, че обезщетението е само за претърпените неимуществени такива.

Приложена е по делото подписана между страните спогодба на 7.10.2021 г., с предмет уреждане на отношенията във връзка с настъпилата на 23.08.2021 г. злополука. Страните се съгласили за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди работодателят да му изплати обезщетение в размер на 1500 лв. за всеки месец от периода на възстановяване, но за не повече от 2 месеца. Страните се съгласили, че така са уредили отношенията помежду си.

Видно от преводните нареждания, ответникът платил на ищеца на 8.10.21 г. 1500 лв. с основание „обезщетение по споразумение“ и на 19.11.21 г. – 1342.28 лв. с основание „заплата и доплащане МТ към 31.1021 г.“.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в следствие на процесния инцидент, ищецът е получил счупване на лява бедрена кост в горния й край, като механизмът на увреждането е директно въздействие /падане/ върху лява тазобедрена става. На ищеца е проведено оперативно лечение по спешност – открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с проксимален интрамедуларен пирон – PFNA. Лечението е адекватно и своевременно проведено, след което е проведен физиотерапевтичен и рехабилитационен курс, като съгласно приложените документи възстановителният период продължил около 6 месеца. При преглед на ищеца, съгласно амбулаторен лист № 001318/19.05.2022 г., е установено, че левият крак е по-къс с 3 см. Съгласно експертното заключение между трамватичното увреждане на ищеца и трудовата злополука е налице причинно-следствена връзка. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че различната дължина на долните крайници се отразява на механиката на ходене и води до нарушение на походката. Няма данни за настъпили усложнения при оздравителния процес.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Х.

/съпруга на ищеца/, С. Н. /служител при ответника/, Янко Димитров /роднина по сватовство на ищеца/ и Даниел Кушев /бивш ръководител на ищеца/. От показанията на свидетелката Х. се установява, че в деня на инцидента съпругът й се обадил и й разказал за случилото се, както и че бил откаран в болнично заведение, където бил опериран. В последствие бил транспортиран в България до болницата в Ботевград, където свидетелката работела. Придружаващото го лице споменало, че изпитвал силни болки по време на пътуването, поради което приемал обезболяващи. Същия ден ищецът бил изписан и се прибрал в дома си, където свидетелката поела грижите за него във връзка с хигиеннобитовото обслужване и хранене, тъй като не можел да става от леглото поради силните болки, което продължило около два месеца. След това ищецът получил обаждане от ответника относно подписване на документ във връзка с подпомагане на болните шофьори.

Ищецът, заедно със съпругата си и роднини /Янко Димитров, който ги закарал, и братът на съпруга й Н. Стоянов/ отишли при работодателя, където ищецът подписал документ, без да 4 го чете, понеже не се чувствал добре здравословно. Ищецът не получил екземпляр от това, което подписал. Свидетелката сочи, че около 3-4 месец след завръщането от Германия, съпругът й започнал да се раздвижва леко с нейна помощ, а към 5-6 месец се движел с патерици, като и към настоящия момент си помага с едната патерица, тъй като продължава да чувства болка и да изпитва затруднения при движение. След около 6 месеца се върнал на работа.

Разпечатката съдържа 29 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64e5e313-0246-49ae-b839-b4c05ed5b5b7