Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 621 от 29.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3852/2021
Вид
Решение № 621
Подписан
29.04.2022
В сила
20.04.2023
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Махмудиева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за пътищата
  • чл.30, ал.4 · Закон за пътищата
  • чл.31 · Закон за пътищата
  • чл.80, ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000503852 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№344222/18.08.2021 г., подадена от Столична община, чрез юрк. Т. С., срещу Решение №265004/26.07.2021 г. по гр.д.№14249/2019 г. на СГС – I ГО – 11 състав, в неговата осъдителна част, с която Столична община е осъдена на осн. чл.49 от ЗЗД да заплати на К.Г. Ч. и на К.Г. Ч., конституирани на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец Г. А. Ч., сумите от по 19 000 лв., представляващи ½ от дължимото на праводателя им обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждане на здравето му – счупване и изкълчване на лява раменна става, вследствие на подхлъзване на непочистен сняг и заледен пътен участък на тротоар, находящ се в гр. София, ЖК“Дружба“, до бл.142, на ъгъла на Т-образно кръстовище, образувано от бул.“Кръстьо Пастухов“ и ул.“Иван Арабаджията“, настъпило вследствие на бездействие на служители на ответника, свързано с организиране на поддръжката, в т.ч. и зимно почистване, както и усложнения на съществуващо заболяване захарен диабет, тип II, настъпило в резултат от преживян хроничен стрес от дългия възстановителен период, ведно със законната лихва върху всяка главница, за периода от 18.12.2018 г. до окончателното плащане, както и е осъден ответника да заплати на всеки от двамата ищци, конституирани на мястото на първоначалния ищец, сумата от по 234,75 лв. за разноски, както и в която е осъден ответника да заплати адвокатско възнаграждение на адв.Я.С., и държавна такса по сметка на СГС. Релевирани са оплаквания за недопустимост на решението в обжалваната му част, а при условията на евентуалност – за неговата неправилност, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Столична община за претърпените от първоначалния ищец вреди, тъй като не се доказва да са налице предпоставките на 1 чл.45 от ЗЗД. При условията на евентуалност се поддържа прекомерност на присъдения размер на обезщетението, който се явява завишен и неотговарящ на критериите за справедливост. Необосновано е приета причинна връзка между настъпилото травматично увреждане на ищеца и настъпили усложнения на съществуващото при ищеца заболяване захарен диабет – по делото няма обективни медицински данни за настъпила промяна на нивото на кръвната захар, и влошаване на кръвно-захарния профил или гликирания хемоглобин на ищеца, които да обосноват такъв извод.

Съобразно Допълнителен лист №1 към ЕР №556/22.10.2019 г. полученото травматично увреждане обуславя само 10% трайно намалена работоспособност. Не е направен анализ на конкретно установените обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Неправилно е прието за недоказано релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като не е приел предложеното му оперативно лечение на фрактурата с поставяне на остеосинтеза.

Поддържа се недопустимост на обжалваното решение в осъдителната му част, а евентуално – ако бъде прието за допустимо, се настоява да бъде отменено изцяло в осъдителната част, като неправилно. При условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на присъденото на ищците обезщетение, като прекомерен. Релевира се възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от насрещната страна, и се настоява за намаляването им до минималния размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№ 367654/06.12.2021 г., подаден от К.Г. Ч. и К.Г.

Ч., чрез адв. Я.С., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника, и се настоява за оставянето й без уважение. От събраните гласни доказателства се установява, че пострадалият е търпял силни болки и страдания до края на живота си, бил е силно притеснен от продължителното и безрезултатно лечение на увредената лява ръка, което именно е довело и до появата на диабет тип II. В размера на обезщетението следва да се включат не само претърпените вреди, изразяващи се в болки и страдания, но и остатъчните проявления, които са съпътствали първоначалния ищец до неговата смърт. Към момента на ПТП ищецът е бил на 47 години, в добро здравословно състояние, а след падането на непочистения тротоар той не е могъл да възвърне физическата функция на засегнатите части от тялото до смъртта си. Никъде в медицинските документи не е отразен отказ на първоначалния ищец от оперативно лечение. Ето защо, за да е справедливо, обезщетението следва да бъде присъдено в пълния предявен частичен размер.

С въззивната жалба и отговора не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 18.12.2018 г. около 7:40 ч. сутринта, първоначалният ищец Г. А. Ч., тогава на 47 години, в резултат от 2 подхлъзване на непочистен от сняг и заледен тротоар в гр. София, в кв.“Дружба“, на ъгъла на Т-образно кръстовище, образувано от бул.“Кръстю Пастухов“ и ул.“Иван Арабаджията“, до блок 142 /от южната му страна/, е загубил равновесие и паднал на тротоара, при което е получил травматично увреждане, изразяващо се в изкълчване на лявата раменна става със счупване големия туберкул на лявата раменна кост – не се спори по факта на настъпване на злополуката, мястото на настъпването на злополуката, факта на наличие на обледяване и заснежаване на тротоарната площ към момента на злополуката, факта на пряка причинна връзка между обледяването на тротоарната площ и падането на пострадалия от една страна /чрез подхлъзване/, и от друга страна - между падането и настъпилото травматично увреждане на лявата раменна става, както и по вида и характера на травматичното увреждане /тези обстоятелства са установени и с гласни доказателства на св. С. –очевидец на злополуката/. Спори се по наличието на противоправно деяние /действие или бездействие/ на служители на ответника, което да е в причинна връзка с настъпилото увреждане, поддържа се релевираното възражение за липса на виновно поведение на служители на ответника, спорен е обемът на претърпените от ищеца увреждания на здравето, които са настъпили в причинна връзка с процесната злополука, и респективно – обемът на търпените от ищеца болки и страдания, подлежащи на обезщетение. Спорен и размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на принос на ищеца за настъпване на вредите, чрез отказ от оперативно лечение на претърпяното травматично увреждане.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост на предявения иск, което се поддържа и пред въззивната инстанция, основано на поддържана от жалбоподателя субсидиарност на отговорността, основана на общата разпоредба на чл.49 от ЗЗД, спрямо отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 от КТ. Предвид служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството, съдът намира, че искът е предявен от процесуално активно легитимирано лице – лично претърпяло неимуществените вреди, чието обезщетяване се търси. В исковата молба се сочи, че вредите са претърпени при падане на тротоар на улица в урбанизирана територия, чиято поддръжка е вменена в отговорност на съответната община, съгласно чл.29 от Закона за пътищата, чл.30, ал.4 от ЗП /за тротоарите на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии/, и съгласно чл.31 от ЗП /за тротоарите, като задължителна част от пътната инфраструктура на общинските пътища в границите на населените места с население над 30 000 души, съгласно чл.80, ал.3 от ЗУТ/. Ето защо, Столична община е процесуално легитимиран ответник по предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Евентуалното наличие на други правни субекти, чиято отговорност за същите вреди би могла да бъде ангажирана друго правно основание /на договорно основание – от изпълнителя на възложена от СО обществена поръчка за почистването на участъка от общинската пътна инфраструктура, на който е настъпила злополуката, или на основание чл.200, ал.1 от КТ – от работодателя на ищеца - с оглед данните, че злополуката е настъпила по време и по повод на изпълнение на служебните задължения на ищеца, или на основание чл.45 от ЗЗД – от прекия причинител на увреждането, или на застраховател по договор за застраховка/, не изключват процесуалната легитимирация на ответника, а имат отношение към основателността на предявения иск. Субсидиарност на отговорността по чл.49 от ЗЗД по отношение на отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 от ЗЗД е налице само в случая, при който субекта на отговорността и на двете основания е едно и също лице /съгласно т.3 о т Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК, 3 пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 от ЗЗД/.

В конкретния случай, от приложените към исковата молба болнични листове се установява, че ищецът е бил назначен на длъжност „инспектор“ в 08 РУ – СДВР, следователно същият е държавен служител от структурата на МВР, и субект на отговорността по чл.200, ал.1 от КТ не е ответната Столична община. Ето защо, предявеният иск срещу ответника Столична община с правно основание чл.49 от ЗЗД е допустим.

По спорните между страните обстоятелства във връзка с основателността на иска, съдът намира следното:

От приетото по делото писмено доказателство – Договор между Столична община и Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД с рег.№СО15-РД-55184/06.04.2015 г. /на л.49 -69 от делото на СГС/ и Оперативен план към него за зимния период на 2019 г. /на л.70-72/ се установява, че ответната СО чрез проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, е възложила на трето лице – дружество, регистрирано по ЗЗД – Консорциум „Титан София Изток 1“, поддържането на определени участъци от бул.“Кръстю Пастухов“ и ул.“Иван Арабаджията“ /посочени в раздел II, на позиции 4.,17.,18.,21. от приложения оперативен план, на л.72/, като се твърди, че същите включват и участъка, на който е настъпила злополуката. Дори да се приеме, че мястото на злополуката е включено в обхвата на възложената обществена поръчка, наличието на основание за ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя Консорциум „Титан София Изток 1“ за неизпълнение или лошо изпълнение на възложените му по договора задължения, не изключва отговорността на възложителя Столична община. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя има гаранционно-обезпечителен характер, и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, поради което и възражението за невиновност, и полагане на дължимата грижа от страна на ответника, е ирелевантно /в т.см. Решение №141/08.01.2021 г. по гр.д.№3052/2019 г. на ВКС – 4-то гр.отд./.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза вх.№276658/21.10.2020 г.

/изготвена по писмени данни след смъртта на ищеца на 18.06.2020 г./ се установява, че в пряка причинна връзка с настъпилата на 18.12.2018 г. злополука първоначалният ищец Г. А. Ч. е получил счупване с изкълчване на лявата раменна става. Увреждането му е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Проведено е консервативно лечение, изразяващо се в наместване на изкълчването и поставяне на обездвижваща ортеза на лявата раменна става за срок от 45 дни. След свалянето на имобилизацията ищецът е провеждал амбулаторно и санаториално курсове рехабилитация. Възстановителният период е продължил 299 дни, през които пострадалият е бил неработоспособен, и е ползвал отпуск по болест.