Решение № 3 от 07.02.2023, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20226000600049 по описа за 2022 годИ. образувано по протест от полк. П.Д.- прокурор във ВОП – С.срещу присъда № 1/31.05.2022 г. по н.о.х.д. № П-227/2016 г. по описа на С. военен съд.

Производството е по Глава двадесети и първа от НПК.

С атакуваната присъда № 1/31.05.2022 г. по н.о.х.д. № П-227/2016 г. по описа на С. военен съд подсъдимата .......М. И. К.. - И. – началник на Клиника „..............“ към Многопрофилна болница за активно лечение - С.към ....... е призната за невинна за това, че от 01.12.2004 г.до 10.09.2014 г., в гр. С., ул. „Г. С.“ № ., …………….., в качеството си на длъжностно лице – началник на Клиника „..............“ към Многопрофилна болница за активно лечение - С.към ......., превишила правата си, като извършила служебни действия, надхвърлящи рамките на предоставените й служебни правомощия, произтичащи от чл. 71, т.3 от Закона за лечебните заведения, и осъществила функции, възложени на началника на ....... съгласно чл.30 от Закона за държавната собственост, чл.8, ал.3, т.15 и т.20 от Правилника за устройство и дейността на ......., приет с ПМС № .../2001 г., изм. с ПМС № 119 от 13.06.2002 г.(отм. През 2009 г.) и чл.8, ал.3, т.15 и т.21 от Правилника за устройство и дейността на ......., приет с ПМС № .... от 02.07.2009 г. (обн. ДВ бр. 51 от 07.07.2009 г.), с цел да набави за себе си и за групова практика за специализирана медицинска помощ „......“ ООД имотна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за ………………… - значителни неимуществени вредни последици и значителни имуществени вредни последици в размер 1 на 6 485 064,81 (шест милиона четиристотин осемдесет и пет хиляди и шестдесет и четири лева и 0,81) лева, като деянието е извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение и случаят е особено тежък, като е оправдана изяло по обвинението по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, пр.1-во и 2-ро, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимата .......М. И. К.. - И. – началник на Клиника „..............“ към Многопрофилна болница за активно лечение - С.към ....... е призната за невинна и за това, че в периода от 01.01.2007 г. до 30.06.2014 г., в гр. С., ул. „Г. С.“ № ., ……………… - С., при условията на продължавано престъпление, присвоила пари в общ размер на 774 673 (седемстотин седемдесет и четири хиляди шестстотин седемдесет и три) лева, собственост на ……………….., поверени й да ги управлява, като присвоеното е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като е оправдана изцяло по обвинението по чл. 203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и направените по делото съдебно-деловодни по делото в размер на 53 582,18 (петдесет и три хиляди петстотин осемдесет и два и 0,18) лева.

Срещу постановената присъда в законоустановения 15-дневен срок е постъпил протест от прокурор при ВОП – С., в който е посочено, че са налице основания за нейната отмяна, като неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на закона и без да бъдат съобразени събраните по делото доказателства. В допълнително изложение към протеста се поддържат съображения за необоснованост на постановената оправдателна присъда, като се твърди, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от събраните по делото доказателства в следните насоки:

1. По отношение на престъплението по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, пр.1-во и 2-ро, вр. ал.1 от НК държавното обвинение развива подробни съображения в подкрепа на тезата, че подсъдимата ...... К.. в качеството на длъжностно лице е превишила правата си, като е осъществила функции на началника на ......., с цел да набави за себе си и Групова практика за специализирана медицинска помощ „......“ ООД, която е мажоритарен съдружник, имотна облага, а не за деяние свързано с диагностично-лечебен и обучителен характер. Представителят на държавното обвинение твърди, че нормата на чл. 71, ал.3 от Закона за лечебните заведения определя общо задължение на съответното длъжностно лице и превишаването на правата, като извършване на служебни действия, надхвърлящи рамките на предоставените служебни правомощия води до нарушаване на икономическата ефективност на звеното, което съответното длъжностно лице ръководи, изразяващо се във вредни последици за ......., което е безспорно доказано в хода на наказателното производство. Твърди се, че по делото била доказана икономическата неефективност на Клиниката по .............., като намира за безспорно доказано, че апаратите били използвани единствено за нуждите на „......“ ООД. Твърди, че по делото се съдържат безспорни писмени доказателства за икономическата неефективност на Клиниката по .............., които при постановяване на присъдата не са взети предвид, а именно че за периода от 01.11.2007 г. до 10.09.2014 г. в деловодната система на … са били регистрирани само две плащания на касата на 2

....... за извършени процедури – през 2011 г. и през 2014 г., на обща стойност 135.00 (сто тридесет и пет) лева.

Излагат се и съображения в подкрепа на твърдението че настъпилите вредни последици са доказани, тъй като всички консумативи както и абонаментното обслужване на използваните от ГПСМП“......“ ООД апарати са били за сметка на ....... и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, за това, че подсъдимата .......М. К.. е разпореждала пациенти на „......“ ООД да се записват за медицински процедури неограничено във времето. Според прокурора независимо от обстоятелството, че подсъдимата няма отношение към сключването на договорите между „......“ ООД и …….., следва да бъдат анализирани свидетелските показания на .....Б.Г. Д., които сочат към субективния момент за извършване на деянието относно начИ. на вземане на решенията за сключването им с оглед установяване на субективната страна на деянието по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, пр.1-во и 2-ро, вр. ал.1 от НК.

1. По отношение на престъплението по чл. 203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК държавното обвинение развива съображения в подкрепа на тезата, че за посочените услуги, попадащи в предмета на това обвинение, има ценоразпис за услугите предоставяни от ........ Твърди, че размерът на присвоеното имущество от подсъдимата .......М. К.. е измерим и е конкретно определен от назначената в хода на съдебното следствие повторна комплексна съдебно-медицинска и икономическа експертиза, на база на събраните в хода на наказателното производство доказателства.

Същевременно твърди, че пациентите са заплащали суми за съответната медицинска хирургическа манипулация, които са били предавани на подсъдимата и не са постъпвали по сметка на „......“ ООД. И по отношение на това обвинение прокурорът е изложил съображения за липса на анализ на свидетелските показания на свидетеля по делото .....Д. и неправилни извод на първоинстанционния съд.

От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, с която подсъдимата е оправдана и да постанови нова присъда, с която да бъде призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 282, ал.3, вр. ал.2, пр.1-во и 2-ро, вр. ал.1 от НК и по чл.203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК, като й бъде определено наказание в съответствие с обвинителната реч на прокурора, а именно по чл. 282 , ал.3, вр. ал.2, пр.1-во и 2-ро, вр. ал.1 от НК около и над средния размер на предвиденото наказание и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност. За престъплението по чл. чл.203, ал.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК прокурорът иска около и над средния размер на предвиденото наказание и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност и конфискация на цялото имущество. Пред първоинстанционния съд пледира за налагане на едно общо наказание, не по-малко от 12 (дванадесет) години лишаване от свобода.

Възражение срещу протеста и допълнението към него не е депозирано от подсъдимата .......М. И. К.. – И. чрез защитниците й адв. И. Л. – САК и адв. Д. Д. - САК.

3

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 2.12.2022 г. г. по настоящото въззивно дело прокурорът поддържа изцяло аргументите, изложени в протеста и допълнението към него. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на държавното обвинение навежда нови доводи основно в две насоки, а именно необоснованост на присъдата и противоречие с материалния закон. Излага съображения за това посредством собствен анализ на доказателствената съвкупност чрез критика на мотивите към атакуваната първоинстанционна присъда. Поддържа искане присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на повдигнатите й обвинения.

Адвокат Д. Д. – САК и адвокат И. Л. – САК, защитници на подсъдимата, и самата подсъдима .......М. И. К.. – И. считат, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна. Твърдят, че подсъдимата не е извършила престъпленията, за които е предадена на съд. Пледират съдът да постанови съдебен акт, с който да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, с която подсъдимата .......М. И. К.. – И. е оправдана по повдигнатите й обвинения, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимата .......М. И. К.. – И. участва лично в съдебното заседание по делото пред въззивната инстанция като поддържа аргументите обективирани от защитниците й в съдебното заседание по делото.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивния протест и допълнителните съображения към него, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на С. военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивния протест основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Основният съд е събрал всички възможни относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически 4 грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на С. военен съд.

Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, различна от описаната в обвинителния акт:

С реформата в здравеопазването, въведена с приемането на ЗЛЗ от 1999 г., лечебните заведения са организирани като такива за болнична помощ и такива за извънболнична помощ. По този начин лечебните заведения, които са определени като такива за болнична помощ, по смисъла на чл. 9 от ЗЛЗ, каквото е и МББАЛ-С.към ......., не могат да осъществяват дейности по извънболнична помощ, каквато могат да осъществяват само лечебните заведения по чл. 8 от ЗЛЗ. За да се преодолее ограничението, в чл. 16 от Наредба № 29 от 23.11.1999 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, издадена от министъра на здравеопазването (отм. 2010 г.) първоначално е разрешено на територията на лечебните заведения за болнична помощ да се разкриват лечебни заведения за извънболнична помощ, а след изменение на наредбата от 03.10.2000 г. е разрешено в сградите на лечебните заведения да осъществяват дейност лечебни заведения, както и други физически и юридически лица, осъществяващи медицинска помощ. Такава възможност е предоставена и на ......., с приетите от МС правилници за устройството и дейността ѝ – съответно ПМС № ... от 21.02.2001 г., с което е приет ПУД......., отм. 2009 г. и ПМС № .... от 02.07.2009 г., с което е приет последващият ПУД......., отм. 2017 г., според които на територията на ....... могат да се разкриват лечебни заведения за извънболнична помощ по определен от началника на ....... ред (чл. 33 от ПУД....... отм. 2009 г. и чл. 47 от ПУД....... от юли 2009 г., отм. 2017 г.).