Определение № 23933 от 01.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23933 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110109081 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Н. Г В. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Ищецът е представил писмени доказателства, които като относими и необходими следва да бъдат приети по делото.

Ответниците признават факта, че при формиране на ГПР възнаграждението за поръчител не е включено. Въпросът дали същото следва да е част от ГПР, или не, е правен. Ето защо не е необходимо допускането на ССчЕ, поради което същото следва да бъде отхвърлено.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

ОТХЪВРЛЯ искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 01.10.2026 г. от 10:50 ч., за когато да се призоват страните, на които се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговорите на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК против ответника „Кредисимо“ ЕАД за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ******/01.09.2025 г. поради противоречието му със закона и 2/ по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на 1 поръчителство от 01.09.2025 г. към договор за потребителски кредит № ******/01.09.2025 г. поради заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът Н. Г В. твърди, че на 01.09.2025 г. сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ******. По силата на договора му била предоставена сумата от 3000 лева при годишен лихвен процент от 26,13 % и годишен процент на разходите – 29,49 %. Общият размер на сумата, която следвало да върне по договора възлизала на 3448,20 лева. Сочи, че във връзка с договора за потребителски кредит, на същата дата сключил с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № ******/01.09.2025 г., по силата на който следвало да заплати на дружеството сумата от 1916,70 лева, представляваща възнаграждение за гаранта, чието заплащане било разсрочено. Сочи, че двете дружества са свързани лица. Сочи, че съгласно договора, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, следвало да осигури обезпечение под формата на гарант, одобрен от заемодателя, а именно дружеството – поръчител. Ето защо бил сключен договорът с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.

Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта представлява част от ГПР на кредита, но то не било включено при формирането му.

След включването му годишният процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че договорът противоречи на разпоредбите на ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за паричен заем.

Счита, че със сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Ай Тръст“ ЕООД, реално се стига до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Ето защо, поради нищожността на договора за кредит, намира и сключения с втория ответник договор за поръчителство за нищожен. Освен това счита, че същият е недействителен както поради заобикаляне на закона, така и поради накърняване на добрите нрави.

Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните договори за кредит и поръчителство. Претендира разноски.

В срочно постъпили отговори ответниците оспорват основателността на предявените искове. Считат, че процесните договори отговарят на изискванията на закона, не му противоречат и не водят до заобикаляне на закона. Излагат подробни съображения. По отношение на договора за паричен заем се твърди, че отговаря на изискавинята на ЗПК, не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото възнаграждението за гаранта е по второ облигационно отношение, възникнало с друго юридическо лице и не следва да бъде част от ГРП. Сочи, че същата не представлява общ разход по кредита по смисъла на закона. Признава се фактът, че възнаграждението за поръчител не е част от процесния ГПР. Развиват се съображения относно начина и процедурата, която се следва за сключването на договора с поръчителя, както и че дължимото възнаграждение е по друго правоотношение, сключено с друго лице, а не с кредитора. Поради тези и останалите подробно изложени съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

В тежест на ищеца по предявения главен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание по чл. 26, ал.1, предл.1-во ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит № ******/01.09.2025 г., който противоречи на закона.

2

В тежест на ищеца по предявения главен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на поръчителство от 01.09.2025 г. към договор за потребителски кредит № ******/01.09.2025 г., който заобикаля закона, респ. води до накърняване на добрите нрави.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото фактите, че ищецът и ответниците са страни по процесните договор за потребителски кредит № ******/01.09.2025 г. и договор за предоставяне на поръчителство към него, както и че уговореното възнаграждение за поръчител не е част от формирания ГПР по договора за кредит.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3