Решение № 1148 от 17.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530101713 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 – 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 116,54 лв., представляваща сбор от неплатена главница по задължение за предоставени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от дата ****** г. /мобилен телефонен номер *********/, представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, с общо период на изискуемост на задължението от ******** г. до ******** г., а по фактури както следва – 1/ фактура № ********/******** г., задължение 69,27 лв. и 2/ фактура № ********/******** г., задължение 47,27 лв. ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно плащането.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че ответникът Д. С. Д. е бил абонат на дружеството със сключен Договор за мобилни услуги от дата ******г., за ползване на мобилен номер ******** с избран абонаментен план Тотал + 38,99 лева промо 26,99 лева, с уговорен първоначален срок на действие за 24 месеца, до ******г. Абонатът сключил и застрахователна полица от същата дата ******г. с уговорена застрахователна премия в размер 1 на 4,99 лева с ДДС, която сума се начислявала в месечната фактура и се заплащала с нея. Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“. За потребените от абоната услуги за периода от дата ********г. до дата ********г. ищецът издал: фактура №********/********г. за отчетния период на потребление от ******** - ********г. с дължима стойност за плащане в размер на 69,27 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, платима в срок ********г. и фактура №********/********г. за отчетния период на потребление от ******** - ********г. с дължима стойност за плащане в размер на 47,27 лева за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги платима в срок ********г.

Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 116,54 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 12/****г. и за месец 01/****г. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 116,54 лева, е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №******** на дата ****.****г. крайна фактура №********. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги - чл.49 и чл.71 от Общите Условия. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Д.

С. Д.. В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на 2 вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Ищецът „Йеттел България“ ЕАД сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, срещу Д. С. Д., било образувано ч.гр.д.

№******/2024г. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 116,54 лева. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК бил предявен установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 116,54 лева, дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, за които са издадени фактури №********/********г., №********/********г. за периода от ********г. до ********г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения за особен представител на ответника, като заема становище за допустимост и неоснователност на иска. В исковата молба се твърдяло, че между ищеца и ответника е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги от ******г. за ползване на мобилен номер ******** с избран абонаментен план Тотал+ 38,99 лева и с промоционален месечен абонамент в размер на 26,99 лева с уговорен срок на действие – две години, т.е. до ******г.

Към исковата молба бил приложен договор за мобилни услуги от ******г., от който било видно, че между ищеца и ответника е сключен договор за ползване на мобилни услуги за мобилен телефонен номер ********, който не е идентичен с посочения в исковата молба. В същия договор било посочено, че се сключва нов договор и основен номер, месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 24 месеца, т.е. до ******г. в размер на 26,99 лева. Към исковата молба не бил представен договор за ползване на мобилни услуги с номер ********. От приложената към исковата молба фактура №********/********г. било видно, че същата касае месечни такси за периода ****** – ********г. в размер на 76,06 лева без ДДС с посочената стойност на месечна такса, след като съгласно твърдението на ищеца месечната такса следвало да възлиза на сумата от 26,99 лева. От друга страна в приложеното извлечение на потреблението било видно, че фактурата касае два номера на телефонен абонат, а именно този по приложения договор за мобилни услуги – ******** и този, посочен в исковата молба – ********, като по отношение на нито един от двата номера не е приложена месечната такса, уговорена в договора, който е приложен или твърдяната в исковата молба.

Изложеното касаело и приложената фактура №********/********г., в която била посочена дължима сума за месечни такси 35,23 лева, застраховки 4,99 3 лева и задължение от предходен период 91,27 лева. Задълженията в двете приложени към исковата молба фактури не отговаряли на претендираната от ищеца в исковата молба сума. Още по-голяма неяснота възниквала при прегледа на приложената наречена от ищеца „крайна фактура“ №********/****.****г., която всъщност представлявала кредитно известие за сумата от 116,54 лева задължения от предходен период с ДДС. Тази сума по никакъв начин не кореспондирала с посочените стойности по предходните две фактури. На следващо място видно от извлечението на текущо и общо потребление за периода ********г.-********г. мобилни услуги не са използвани от потребителя. Моли за отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание с писмена молба от 10.11.2025 г. докладвана в о.с.з. на 25.11.2025 г. ищецът поддържа исковете.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, като чрез особения си представител оспорва поддържа подадения отговор.

Старозагорски районен съд, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал.1, т.4 ГПК, съдът обяви за безспорни между страните следните обстоятелства: 1/ между страните са сключени Договор за мобилни услуги от ****** г. за ползване на мобилен номер ******** и Договор за мобилни услуги за мобилен номер ******** и 2/ ползваните услуги от ответника по тези договори за периода ******** г. – ******** г. са на стойност поне 116,54 лева.

Представени са писмени доказателства за общите парични задължения на ответника в периода м. декември **** г. - м. февруари **** г. начислени му във фактури както следва: 1/ фактура № ********/******** г. за отчетния период ****** г. - ******** г. като общата сума, начислена във фактурата, е 91,27 лв. /л. 6 от ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд и л. 18 от делото/, 2/ фактура № ********/******** г., за отчетния период ******** г.

– ******** г., като общата начислена сума във фактурата е 138,54 лв. /л. 9 от ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд и л. 20 от делото/.

Представени са и Общите условия на ищеца /л. 38-51 от ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд /.

От приложеното частно гражданско дело № ****/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № *****/****** г. за изпълнение на парично задължение, за сумата от 116, 54 лева за главница от неплатени месечни абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за периода от ******** г. до ******** г. по договор за мобилни услуги № ********/****** г., с приложенията към него и фактури №№ ********/******** г. и № ********/******** г. и законна лихва върху главницата от 06.12.2024 г. до изплащането им, както и сумата от 106,76 лева за разноски в заповедното 4 производство, съразмерно с уважената част от искането. С разпореждане № ******/****** г. по ч.гр.д. № ****/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд е отхвърлено заявлението на ищеца в останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за 434,74 лева неустойка, от която 309,69 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от ****** г. за мобилен номер ********, от която 125,05 лева стойност на 3 месечни абонаментни такси и 184,64 лева стойност на предоставеното за ползване с отстъпка от стандартната цена устройство ******** съгласно т.5 от договора за мобилни услуги от ****** г., и 125,05 лева за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от ****** г. за мобилен номер ******** в размер на стойността на 3 месечни абонаментни такси, заедно със законната лихва върху същата неустойка от 06.12.2024 г./датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до изплащането й. С определение № 161/03.02.2025 г. по в.ч.гр.д.№76/2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е потвърдено обжалваното разпореждане № ******/******5 г. по ч.гр.д.

№****/2024 г. по описа на Старозагорския районен съд. С разпореждане №******/****** г., по ч.гр.д. № ****/2024 г., съдът е установил, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****/****** г. е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което е указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.