Решение № 53 от 14.04.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 303/2021
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 14.04.2022
- В сила
- 31.05.2023
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.31 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 ал.6 · Закон за горите
- чл.24 ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Велико Търново, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500303 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260041/ 02.04.2021 г. по гр. д. № 10043/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово е признато за установено по отношение на Държавата, че „Хемус автотранспорт“ АД е едноличен собственик на основание чл.17а ЗППДОбП – отм. на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Габрово, с площ 54 992 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, при посочени в решението граници, ведно с построените в поземления имот 15 бр. сгради. Посочено е, че решението е постановено при участието като трето лице – помагач на министъра на земеделието, горите и храните. С Определение № 260063/ 13.05.2021 г. съдът се е произнесъл в производство по чл.248 ал.1 ГПК, като е оставил без уважение искането на „Хемус автотранспорт“ АД за изменение на решението в частта за присъдените му разноски.
Против решението е депозирана въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Заема становище, че Държавата не е надлежно представлявана по спора, тъй като процесният имот представлява земеделска земя, а съгласно чл.24 ал.12 ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от ДПФ, Държавата се представлява от министъра на земеделието, храните и горите, а не от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съдът бил длъжен служебно да следи за 1 това и да конституира по делото надлежния представител. Жалбоподателят излага оплаквания, че съдът неправилно е възприел като предмет на спора цялата площ на имота от 55 дка, тъй като правото на ищеца на собственост върху 32 дка от имота не е оспорвано от Държавата и тази площ била отписана от актовите книги за ДС преди предявяване на иска. Спорно било притежанието само на 22 дка от целия имот, за която площ съдът формирал неправилен извод, че е осъществен фактическият състав на придобивния способ, твърдян от ищеца – чл.17а ЗППДОбП. По делото не било доказано, че спорният имот с площ 22 дка е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник е ищецът. Във връзка с неправилно определения предмет на спора, съдът неправилно определил и цената на иска, и съответно дължимата за производството държавна такса, при съобразяване данъчната оценка на целия имот, вместо само на спорната площ. Своевременно направените от Държавата възражения срещу определената от съда цена на иска не били уважени, при което съдът присъдил на ищеца необосновано високи разноски за държавна такса, такса за вписване и адвокатски хонорар. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски за двете инстанции. Към жалбата се е присъединил и министърът на земеделието, храните и горите, който е заявил становището си в документ, неправилно наименуван „отговор на въззивна жалба“ – л. 22 и л.27 от въззивното дело.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна „Хемус автотранспорт“ АД със становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения при разглеждане на делото. Държавата била надлежно представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, предвид отписването на имота още преди актуването му като държавен от ДГФ и ДПФ, като самият ответник с отговора на исковата си молба изрично заявил, че е надлежно сезиран и представляван. Извън това, в процеса участвал и министърът на земеделието, храните и горите, конституиран по искане на ответника. Съдът правилно очертал предмет на спора между страните, защото процесният имот представлявал едно цяло и две отделни части – съответно от 32 дка и 22 дка – не били правно обособени и индивидуализирани. Едва в хода на процеса бил издаден АДС № 2634/ 2020 г., установяващ съсобственост между страните при съотнасяне на деактуваната реална част от имота към площта на целия имот. Излага подробни съображения по същество на спора, поддържайки изложените такива и в първоинстанционното производство, и счита, че съдът е постановил правилно решение, съобразено със съдебната практика по чл.17а ЗППДОП. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски. Дружеството е подало въззивна частна жалба срещу определението на съда по чл.248 ал.1 ГПК, постановено по негово искане за изменение на присъдените му разноски. Счита акта за неправилен и незаконосъобразен. При намаляване на разноските на ищеца за заплатено адвокатско 2 възнаграждение съдът не е изложил съображения, защо приема за основателно възражението на насрещната страна за прекомерност на същото и не е съобразил всички относими към договорения размер на адвокатското възнаграждение обстоятелства. Делото се отличавало с правна и фактическа сложност, тъй като се претендирала собственост на две основания, били ангажирани множество писмени доказателства, налагало се проучване и анализ на значителен обем документация, представена по делото, заемане становища по оспорванията на ответника и третото лице – помагач, представяне на аргуменитрана писмена защита, при което завишаването на договореното адвокатско възнаграждение с 30 % от минималното по Наредбата не било прекомерно. Моли обжалваният акт да бъде отменен и да се присъди пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в законовите срокове, от легитимирани страни, против обжалваеми съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Оплакването на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно представителство по делото на Държавата, е неоснователно. По предявения вещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК надлежно легитимиран ответник се явява Държавата и искът правилно е насочен срещу нея. Процесуалният закон определя кой разполага с представителна власт по отношение на Държавата в съдебно производство, т.е. това е правен въпрос, независещ от волята на ищеца и е ирелевантно, кого същият е посочил като представляващ. При предмет на иска недвижими имоти – държавна собственост Държавата се представлява съгласно чл.31 ал.2 ГПК от министъра на регионалното развитие и благоустройството, освен когато държавните имоти са земи от ДПФ или ДГФ, в който случай съгласно чл.24 ал.12 ЗСПЗЗ и чл.27 ал.6 ЗГ тя се представлява от министъра на земеделието, храните и горите. При спор между двете министерствата относно статута на процесния недвижим имот, именно Държавата е следвало да определи кой е компетентен да я представлява по настоящото дело, за което и двете министерства са редовно уведомени. В случая Държавата не е била лишена от участие в производството, а напротив – тя е надлежно представлявана и от двамата министри, като поначало неправилно Министерството на земеделието, храните и горите е конституирано като трето лице – помагач, защото никое от министерствата няма качеството на самостоятелна страна в производството, а министърът участва единствено като процесуален представител.
3
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:
Фактическата обстановка е детайлно изяснена от ОС – Габрово: През 1978 г. със заповед на министъра на горите от ДГФ са изключени 32 дка залесена и незалесена горска площ, част от подотдели 180а на Горско стопанство – Габрово в м. Лъките, землището на гр. Габрово и са предоставени на ДСО „Автотранспорт“ гр. София за устройване на гаражна площадка на Автокомбинат – гр. Габрово. През същата година по реда на ЗТСУ за устройване на същата гаражна площадка се отреждат още 23 дка неполивна земеделска земя в утвърдената промишлена зона на гр. Габрово – кв. Бойка, м. Лъките. Видно от съставения АДС № 6319/ 24.07.1980 г., имотът с площ 55 000 дка, съставен от двата горепосочени имота, е одържавен за Автокомбинат с вписано основание писмо от 25.06.1980 г., като земите са предадени от стопанисващите ги учреждения – Горско стопанство – Габрово и ДЗС Донино. През 1982 г. е утвърден Генплан за гаражна площадка за товарни автомобили гр. Габрово и видно от АДС № 7348/ 25.11.1993 г., в периода 1979 г. – 1982 г. е извършено застрояване с множество сгради, като обекти са строени и по-късно. От заключението на вещото лице по приетата пред ВТАС съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът по АДС е процесният поземлен имот с идентификатор *** по актуалната кадастрална карта и регистри на гр. Габрово, с площ 54 992 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, не попада в ДПФ /за което не е достатъчно територията да е земеделска по предназначение, а следва и начинът за трайно ползване да е за земеделско производство/, попада извън урбанизираната територия и не е урегулиран с влязъл в сила ПУП, поради което за него няма отреждане. Вещото лице е установило, че процесният имот съгласно одобрения кадастрален и регулационен план на гр. Габрово от 1987 г. обединява няколко горски и няколко земеделски имота. Сочи, че съгласно карта № 13 от графичната част на Проект/ Доклад за извършена експертна ревизия за движение на горския фонд в Държавно лесничейство – Габрово за периода 1954 г. – 1983 г., част от изключените от ДГФ земи в подотдел 180а на Горско стопанство – Габрово представляват западната част на процесния имот.
По делото е безспорно, че „Хемус автотранспорт“ АД е правоприемник на Автокомбинат – Габрово, създаден 1976 г., който през 1989 г. е преобразуван чрез разделянето му на две държавни фирми – ДФ „Балкан – Автотранспорт“ и ДФ „Севлиево – Автотранспорт“, като процесният поземлен имот е предаден на първата фирма, което следва както от местонахождението му, така и от последващите прехвърляния на същия. През 1990 г. е образувана държавна фирма „Хемус автотранспорт“ и със заповед на министъра на икономиката и планирането е разпоредено ДФ „Балкан – Автотранспорт“ да предаде на новообразуваната ДФ 4 имущество на конкретна стойност. С разделителен протокол от 11.07.1990 г. е извършено разпределение на активите и пасивите на ДФ „Балкан – Автотранспорт“, получени от Автокомбинат – Габрово. В него активите са посочени само стойностно, като по т.I – основни средства с производствено предназначение е отразено, че на ДФ „Хемус автотранспорт“ се предоставят такива на стойност 9 682 хил.лв. Тази стойност съответства на стойността на средствата с производствено предназначение /земя – 64 дка и сгради/, посочени в Опис от 30.03.1990 г. – л.148 от делото. В приемопредавателен протокол от 17.06.1991 г. е отразено предаването от ДФ „Балкан – Автотранспорт“ на ДФ „Хемус автотранспорт“ на обект „Гаражна площадка“ в кв.
Бойка, м. Лъките с площ 55 дка, ведно с построените върху нея сгради и обекти. През 1991 г. ДФ „Хемус автотранспорт“ е преобразувана в ЕООД и с приемо-предавателен 26.05.1992 г. същия недвижим имот е предаден на дружеството. Независимо от предаването на имот от 55 дка, в баланса му към 1993 г. е вписана земя от 32 дка – изключени от ДГФ. През 1995 г. дружеството е преобразувано в ЕАД, а през 1997 г. е приватизирано и правно-организационната му структура е АД, каквато е и понастоящем. По делото е представен съхранявания в Агенцията за приватизация, изготвен за нуждите на приватизационната процедура, анализ на правното състояние на „Хемус автотранспорт“ ЕАД, като във частта за недвижимите активи се коментира АДС № 6319/ 24.07.1980 г. и е изложено, че „32 дка място и постройки“ са включени в капитала, но 23 дка, „включени в общите граници на Гаражната площадка“, не са включени в него. На 16.08.2019 г. „Хемус автотранспорт“ АД е подал заявление до Областен управител Габрово за отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот и заявлението му е уважено за поземлен имот с площ 32 000 кв.м и постройките върху него, а за останалата площ от 23 000 кв.м е постановен отказ.