Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 07.01.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 3181/2025
Вид
Решение № 10
Подписан
07.01.2026
В сила
04.02.2026
Състав
Таня Илкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Стара Загора, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530103181 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 439, ал.1 от ГПК.

Ищецът С. С. Т., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист №2541 от 17.09.2020г. по ч.гр.д. № *****г., по описа на Районен съд - Стара Загора, за сумата от 605, 51 лева главница, сумата от 22,32 лева- лихва върху главницата, за периода от 01.08.2019г до 08.07.2020г., и законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г до изплащане на сумата, както и сумата от 25 лева за разноски по делото. Вземанията по изпълнителния лист са присъдени в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора.

Въз основа на горепосочения изпълнителен лист срещу С. С. Т. било образувало изп. д. № *****г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765 в КЧСИ, с взискател „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, по което дело нямало събрани суми. Делото било перемирано на 08.10.2024г. На гърба на изпълнителния лист бил поставен печат на съдебния изпълнител, отбелязващ датата на прекратяването на изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и била посочена датата, на която било извършено последното изпълнително действие, а именно - 15.04.2022г.

1

Горепосоченият изпълнителен лист бил изтеглен от ЧСИ Г. Илчева, като по молба вх.№11955 от 04.07.2025г., подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, срещу ищеца било образувано изп. д. № 620/2025г., по описа на ЧСИ К. А., peг. № 766 в КЧСИ, за събиране на горепосочените вземания. С молбата било поискано от съдебния изпълнител да наложи и запор/възбрана върху секвестируемо имущество на длъжника. По изпълнителното дело, на 10.07.2025г., била наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, както и запор на банкова сметка, запор на трудово възнаграждение. На 15.07.2025г. на ищеца било връчено съобщение изх. № 15543/09.07.2025г., с което ЧСИ го уведомил за наложените възбрана и запори, както и за предстоящо извършване на опис на секвестируемо имущество - на 21.08.2025г. Посоченият размер на задължението на длъжника, било, както следва: 47. 32 лева неолихвяема сума, 605.51 лева- главница, 352.17 лева – лихви, и 458.20 лева - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 139. 68 лева, с ДДС, както и други суми, дължими до момента на съобщението, в общ размер на 200 лева.

Общият размер на всички гореизброени суми възлизал на сумата от 1802.88 лева.

Ищецът счита, че от момента, в който задълженията му по издадения в полза на кредитора изп.лист са станали изискуеми, е започнала да тече погасителна давност, което е била прекъсвана с предприетите от кредитора изпълнителни действия по изп.д.№*****г., по описа на ЧСИ Гергана Илчева, последното от които, съгласно удостоверителното изявление на същия ЧСИ, съдържащо се в горепосочения изпълнителен лист, било извършено на 15.04.2022г. От този момент започнала да тече нова погасителна давност, която изтекла на 15.04.2025г., имайки предвид, че в случая се касаело за периодични вземания на кредитора, за погасяването на които съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД се прилагала тригодишна давност.

Моли съда да признае за установено по отношение на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр. Стара Загора, че вземания към длъжника С. С. Т., подробно описани в Изп. лист № 2541 от 17.09.2020г, издаден по ч.гр.д. № *****г., по описа на Районен съд - Стара Загора, в общ размер към момента на завеждане на исковата молба от 1 802, 88 лева, са погасени по давност.

2

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД гр.

Стара Загора, в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор .

В съдебно заседание ищецът не се явява, като се представлява от пълномощника си, който поддържа исковата молба и моли съдът да уважи изцяло предявения иск. Ответникът не изпраща представител и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По делото е представен изпълнителен лист, издаден на 17.09.2020г. по ч.гр.д. № *****г., по описа на СтРС, по силата на който ищецът по настоящото дело е осъден да заплати на ответното дружество сумата 605.51 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, 22.32 лева – лихва за периода 01.08.2019г. – 08.07.2020г., както и сумата 25 лева - разноски по делото.

По делото не се спори, че по издадения изпълнителен лист е било образувано изп.дело № *****г., по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 в КЧСИ, с район на действие СтОС, което е прекратено на 08.10.2024г., на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Това обстоятелство е удостоверено с печат, поставен от ЧСИ Гергана Илчева, на гърба на изпълнителния лист. Видно от същия, е посочено, че последното изпълнително действие е било извършено на 15.04.2022г.

От приложеното към делото изп. дело № 620/2025г., по описа на ЧСИ К.

А., с рег. № 766 в КЧСИ, с район на действие СтОС, по молба на ответното дружество „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД- гр. Стара Загора, входирана под № 11955/04.07.2025г., въз основа на процесния изпълнителен лист от 17.09.2020г., издаден по ч.гр.д. № *****г., по описа на СтРС, е било образувано ново изпълнително дело № 620/2025г., по описа на ЧСИ К. А..

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

3

Макар с формулирания петитум на исковата молба да е заявено предявяването на установителен иск с правно осн. чл. 124 от ГПК, от изложените фактически твърдения и обстоятелства, касаещи недължимост на сумите по изпълнителен лист, поради настъпили факти, след издаването му, се извежда извода, че искът е такъв по чл. 439, ал.1 от ГПК, както е посочено с извършения по реда на чл. 146 от ГПК доклад по делото.

Искът по чл. 439 от ГПК е винаги допустим и неговото уважаване е основание за прекратяване на незаконосъобразния изпълнителен процес по чл.

433, ал.1, т.7 от ГПК. Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в отношенията между страните. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на пресъдено нещо. В случая, избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане, предмет на образувано изпълнително производство. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл.

439 ал. 1 от ГПК е като средство за установяване със сила на пресъдено нещо отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по изпълнителния лист.

В случая, с предявения отрицателен установителен иск се цели установяване недължимост на сумите по изпълнителен лист от 17.09.2020г. по ч.гр.д. № *****г., по описа на СтОС, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Правното твърдение на ищеца е, че процесното вземане не съществува, поради изтекла тригодишна погасителна давност, тъй като се касаело за периодично вземане. Основният въпрос по делото е дали приложима е т. нар. кратка погасителна тригодишна давност, визирана в разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД или, в случая, намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, регламентираща 5-годишен срок на новата давност.

Съдът намира, че в конкретния случай е приложима именно хипотезата за общата пет годишна давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Този въпрос е разгледан в решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ВКС, като е даден отговор, че сочената разпоредба, установяваща 5-годишен срок на новата давност, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е 4 така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Посочено е, че съгласно чл. 424 от ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за възражение; а по реда на чл. 439 от ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По този начин законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу влязлата в сила заповед за изпълнение.

След изтичане на срока по чл. 414 от ГПК за длъжника остава само възможността за оспорване на вземането при наличието на специалните основания по чл. 424, ал.1 от ГПК. Извън тях и след срока по ал. 2 на същата разпоредба, за длъжника не съществува форма за искова защита, с която да оспорва вземането. Практиката на ВКС е установена, че при всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно.

В настоящия случай, издаденият изпълнителен лист е въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като изпълнителния лист е послужил за образуване на изп.дело № *****г., по описа на ЧСИ Гергана Илчева, с рег. № 765 в КЧСИ, с район на действие СтОС, прекратено на 08.10.2024г., на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Перемпцията настъпва по силата на закона, поради което не е необходим нарочен акт, издаден от компетентния орган /какъвто обаче в случая е налице/.

Извършените след настъпване на перемпцията изпълнителни действия се обезсилват и загубват правните си последици, включително отнасящи се до спиране/прекъсване на погасителната давност.

Не се спори също, че последното изпълнително действие по делото е било извършено на 15.04.2022г., каквото отбелязване е направено от ЧСИ Гергана 5

Илчева, на гърба на изпълнителния лист. На 04.07.2024г. е образувано ново изпълнително дело № 20257660400620, по описа на ЧСИ К. А., с рег. № 766, и с район на действие СтОС. Или, от 15.04.2022г. до момента на образуване на новото изпълнително производство пред ЧСИ К. А. – 04.07.2024г., са изминали повече от три години, но не е изтекъл общия пет годишен давностен срок.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че по отношение на вземането, по издаден на 17.09.2020г. по ч.гр. д.№ *****г., по описа на Районен съд гр.

Стара Загора, изпълнителен лист, не е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски, но липсват данни за направени такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Т., ЕГН **********, от *****, против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК 833066300, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.Христо Ботев № 62, иск с правно осн. чл. 439 от ГПК, за признаване за установено, по отношение на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, че вземането към С. Т. по издаден на 17.09.2020г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № *****г., по описа на С т Р С , не се дължи, поради погасяването му по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6