Решение № 12227 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12227 гр. С., 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110108684 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс” АД, чрез юрк.

К., срещу Д. Д. К., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл.

4 и т. 3 от КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1020,76 евро (с включени 10,23 евро ликвидационни разноски), представляваща платеното от застрахователя обезщетение за имуществените вреди, претърпени от настъпило на 09.10.2020 г. в гр. С., на ул.

„Д-р Атанас Москов“ срещу бл. 319, с посока на движение от бул.

„Александър Малинов“ към ул. „Свето Преображение“ пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от Д. Д. К., който управлявал МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** и поради несъобразяване с интензивността на движението ударил МПС автобус „Ютонг“, с рег. № *******, след което напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и впоследствие отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.09.2025 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.10.2025 г. по ч.гр.д. № 2776/2025г. по описа на Районен съд - Габрово.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 09.10.2020 г. в гр. С., на ул. „Д-р Атанас Москов“ срещу бл.

319, с посока на движение от бул. „Александър Малинов“ към ул. „Свето Преображение“ било реализирано ПТП с участието на МПС „Фолксваген 1

Пасат“ с рег. № ******, управлявано от Д. Д. К., и МПС автобус „Ютонг“, с рег. № *******, като според представения Протокол за ПТП № 1751445 от 09.10.2020 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали по вина и противоправно поведение на Д. Д. К., който поради несъобразяване с интензивността на движението ударил посоченото по-горе МПС автобус „Ютонг“, с рег. № *******, след което напуснал мястото на ПТП и впоследствие отказал да се подложи на проверка за алкохол. Твърди, че МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс” АД със застрахователна полица № BG/22/120001483650, която била валидна към момента на събитието, а МПС „Ютонг“, с рег. № ******* било застраховано при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по имуществена застраховка „Каско на МПС“. По повод настъпилото събитие било подадено до ЗАД „Булстрад ВИГ“ искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“, за което била образувана щета № 470320202001802. Ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на ЗАД „Булстрад ВИГ“, след което с двустранно подписан приемо-предавателен протокол бил отремонтиран и предаден на собственика му, а за стойността на ремонта била издадена фактура за сумата от 1951,43 лв. с ДДС. След изплащане на застрахователното обезщетение на увредения автомобил и на основание чл. 411 КЗ ЗАД „Булстрад ВИГ“ встъпило в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, а именно ЗК „Лев Инс“ АД, при което била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-5103-22-503717. По предявената претенция ЗК „Лев Инс“ АД изплатило сумата в размер на 1976,43 лв., поради което на основание чл. 500 КЗ придобило право на регрес срещу виновния водач – Д. Д. К., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски в размер на 20 лв., т.е. общо 1996,43 лв. Ето защо моли съда да уважи предявеният иск, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1020,76 евро (1996,43 лв.), ведно със законната лихва върху главницата за периода от 25.09.2025 г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с твърденията, че не ставало ясно за кое ПТП и за коя щета ставало въпрос.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че макар ответникът да е участвал в процесното пътнотранспортно произшествие, претендираните от ищеца вреди не отразяват действително причинените от него щети, тъй като между описания механизъм на ПТП и част от заявените за ремонт увреждания съществува несъответствие. Навежда доводи, че в различните документи по ликвидационната преписка – протокол за ПТП, заявление на превозвача и опис на щетата на застрахователя – са налице различия в описанието на увредените детайли, което според него сочи на включване на несвързани с произшествието увреждания. Твърди още, че стойността на извършения 2 ремонт е завишена спрямо характера на настъпилите щети, като сочи, че количеството използвани материали, вложеният труд и обемът на ремонтните операции са несъразмерни на реалното увреждане. Допълнително излага, че ремонтът е извършен значително време след настъпване на ПТП, което според него поставя под съмнение връзката между произшествието и претендираните разходи. Поради това счита, че евентуално отговорността на ответника би могла да обхваща единствено минимални увреждания, свързани с първоначално установеното одраскване, но не и целия претендиран размер на обезщетението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 4 и т. 3, предл. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, респ., когато е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 500, ал. 1 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания.

Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор (към застрахования) на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, респ. отказ да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, напускане на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, и др. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към този момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.

3

Наличието на предвидените в чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска "Гражданска отговорност" към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание (в този смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).

По така предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 4 и т. 3 от КЗ, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) настъпването на пътнотранспортното произшествие и деликтната отговорност на водача – ответник при причиняване на застрахователното събитие – че ПТП е настъпило по негова вина и в причинна връзка с поведението на ответника са причинени щети, в случая по автобус „Ютонг“, с рег. № *******; 2) наличието на валиден към датата на ПТП договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", сключен между виновния водач – ответник и застрахователя – ищец; 3) плащане на застрахователно обезщетение на собственика на увреденото превозно средство или на неговия застраховател за причинените от застрахования ответник вреди; 4) ответникът да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и че посещаването на мястото на ПТП от тях е било задължително по закон, както и да е отказал да се подложи на проверка за алкохол; 5) от ПТП да са настъпили вреди за трето лице, установени по вид и размер в производството.

От представените по делото писмени доказателства, в това число и справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на Гаранционен фонд, се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица

№

BG/22/120001483650 между ищеца и ответника, в качеството му на собственик на МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие от 01.06.2020 г. до 01.06.2021 г.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. от приетия Протокол за ПТП № 1751445 от 09.10.2020 г., съставен от младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, Наказателно постановление № 20-4332018848/22.10.2020 г., влязло в сила на 14.07.2021 г., Акт за установяване на административно нарушение № 269465/09.10.2020 г., се установява, че на 09.10.2020 г., около 23:55 ч. в гр. С., лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.

№ ******, управляван от Д. Д. К., се движи по ул. „Д-р Атанас Москов“, с посока от бул. „Александър Малинов“ към бул. „Филип Аврамов“, и в района на бл. 319, поради несъобразена скорост при преминаване през десен завой, водачът губи контрол над превозното средство, вследствие на което реализира ПТП с движещия се срещу него автобус „Ютонг ЗК 6126 ХГА“, с рег. № 4

*******.

Протоколът за ПТП е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление. При протокол изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО). В настоящия случай изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават от приобщената по делото административно-наказателна преписка във връзка с описания протокол за ПТП, както и от експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза.