Определение № 161 от 06.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Плевен, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора И. Б. Ш. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200175 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 65 НПК

Образувано е по молба на адвокат Ж. Д. от АК – Велито Търново, упълномощен защитник на обвиняемия по ДП №ЗМ56/26 на 01 РУ МВР Плевен Г. Б. А., с искане за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.

В съдебно заседание поддържа основанията си за това – наличието на семейни причини – грижа за двете му непълнолетни деца, влошено здраве, за които прилага писмени доказателства, както и липсата на извършено престъпление. За доказване на последното иска да бъде извършен разпит на пострадалата и нейната дъщеря пред съда.

Обвиняемият поддържа тезата на защитника си, дава кратки обяснения, че не е използвал сила спрямо пострадалата, за да я изведе от автобуса и да я качи в колата, а само леко я е дърпал за ръката и подбутнал да влезе в автомобила. Причина за конфликта били семейни дразги, възникнали по повод ревността на пострадалата, която разкрила комуникация на обвиняемия с друга жена. Моли съдът да го пусне вкъщи да се грижи за децата си.

Прокурорът счита молбата за основателна, като пледира за изменение на мярката в „Домашен арест“, заявявайки, че прокуратурата не е орган, който урежда семейни проблеми.

1

Съдът, като съобрази аргументите, изложени в молбата на защитата, допълнени в съдебно заседание, и изслуша становището на прокурора, като обсъди доказателствата от досъдебното производство и представените писмени документи от защитата, прие следното:

В производството по съдебен контрол върху продължаването на мярка за неотклонение, съдът следва да провери дали все още съществуват предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а именно - обвиняемият да е привлечен към наказателна отговорност по обвинение в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“, да съществува обосновано предположение за извършване на престъплението, в което е обвинен и да е налице една от опасностите, посочени в чл.63, ал.1 от НПК - опасност от укрИ.е или от извършване на престъпление.

Г. Б. А. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган от 31.01.2026 г. за отвличане по чл.142, ал. 1 НК, което се наказва с лишаване от свобода от три до десет години.

Относно обосноваността на обвинения

При първоначалното вземане на мярка за неотклонение с Определение № 75 от 02.02.2026г. по ЧНД № 90/2026 г. по описа на Плевенски окръжен съд, потвърдено от Апелативен съд Велико Търново с Определение №57/12.02.2026 г. по ВЧНД №36/26 г. съдът е приел, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпленията, което се извежда от свидетелските показания на свидетелите С. Д., Н. Г., П. Б., И. Г., и протокол на местопроизшествие от 31.01.2026г.

Към настоящия момент за решаващия съд не възникват основания, които да разколебават обосноваността на обвиненията. Напротив, новите доказателства след това, които са обективни, подкрепят обвинителната теза – Протокол за видеотехническа експертиза (л. 95), който визуализира силуети и движение на лек автомобил в района на автогарата, съответстващ на описанието на очевидците. Показанията на Г. В. (л. 42), който е един от придружителите на обвиняемия и очевидец на извършеното, свидетелства за упражнена принуда от обвиняемия спрямо П. Б., както и че иззетия автомобил се ползва от обвиняемия, който, след като е натоварил пострадалата.

Свидетелят описва и обстоятелствата, при които са отишли на автогарата – 2 обвиняемият е проследил тайно чрез приложение местонахождението на пострадалата, както и че Г. „я свали от автобуса“, после „я избута до колата, като я хвана отзад под мишниците … след което я избута“, както и за конфликта с роднините, които я изпращали.

На 20.02.2026 г. пред съдия е разпитан и другия очевидец – св. Р. Р., който е бил водач на автобуса, от който е свалена пострадалата, който свидетелства за това, че извършителят: „…издърпа я, хвана я за косата и за ръцете и я напъха като животно в „Ауди“-то…тя викаше „Остави ме!“….след това застана с лице към автобуса, за да види как реагират хората…имаше 30 души в автобуса… изплашиха се…разбрах, че са в отношения сводник и момиче, което го отвличат с цел проституция“ Съществено е да се посочи, че обосноваността на обвинението не изисква несъмнена обоснованост на посочената правна квалификация.

Обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, като изискване по чл. 56, ал. 1 НПК, въвежда стандартът на Европейската конвенция по правата на човека, изведен в практиката по чл. 5, т. 1, б. „с“ ЕКПЧ, изполваща терминът „обосновано подозрение“. Практиката на съда е постоянна, че обосноваността трябва да е относно факти и данни, които биха убедили обективния наблюдател, че обвиняемият вероятно е извършил престъплението. Несъмнеността на престъплението и на точната му правна квалификация са извън стандарта за обоснованост. В този смисъл делата Фокс, Кембъл и Хартли срещу Обединеното кралство и др., както и теорията – Ч., М., „Досъдебното производство по НПК“, стр. 250.

Тезата на обвиняемия, че пострадалата целенасочено искала да му навреди от ревност, като го набеждава, не може да разколебае обосноваността на обвиненията, независимо от подадените молби за „оттегляне на показания“ от пострадалата и нейната дъщеря. Това е така, защото наред с подробните първоначални показания на пострадалата, са налице и независими от нея доказателствени източници, коментирани по-горе.

Относно опасността

От доказателствата по делото се установява последователен и ескалиращ модел на поведение на обвиняемия в условията на емоционална обвързаност с пострадалата и данни за сексуална експлоатация на същата, за което сочи самата пострадала, така и нейните роднини и независимият 3 случаен очевидец – водач на автобуса, с който пострадалата е искала да ползва обществен транспорт за чужбина, за да избяга от обвиняемия.

Опитът на пострадлата да избяга от обвиняемия се потвърждава и от приятелите на обвиняемия – св. Г. В.. Страховете на пострадалата са били ясно заявени пред роднините й още преди инцидента, като ги е предупредила да потърсят съдействие от полицията при нужда, което е и станало и така е разкрито престъплението – след подаден сигнал на тел. 112 от водача на Съдът намира, че тези основни факти на динамично развитие на отношенията между обвиняемия и пострадалата създават изключително висок риск от извършване на престъпление спрямо П. Б.. Това е деяние с изключително висока степен на обществена опасност с оглед начина на неговото извършване – дръзко, флагрантно, пред очите на десетки очевидци, а личността на дееца също разкрива самостоятелно значителен риск – осъждан 5 пъти.

Тези обстоятелства задължават властите (в случая разследващия и прокуратурата) е да оценят същите адекватно. В решение Y. и други срещу България, постановено на 22.03.2022 г. от ЕСПЧ по жалба №9077/18, §§98 105, че такива обстоятелства налагат да се извърши конкретна и ефективна оценка на риска, като се предприемат разумни мерки, които са способни да предотвратят ескалация (извършване на ново престъпление).

Изхождайки от това позитивно задължение и стандарт за адекватна оценка на подобни посегателства, съотнесени към обстоятелствата, които следва да бъдат преценени съгласно чл. 57 НПК, съдът прие, че всяка от полеките мерки за неотклонение, които не ограничават свободното придвиждавен на обвиняемия, са неподходящи. Това така, защото те изискват доброволно съобразяване и спазване на определени забрани и способност за самоконтрол. Поведението на обвиняемия е стихийно (описано е от неговите придружители), експлозивно, доминирано от емоция, на фона на изключително негативни данни за личността му, отразени в справката на полицейския инспектор и съответстващи на данните за миналата му съдимост.

В обобщение, съдът приема, че към момента целите, посочени в чл.57 от НПК, могат да бъдат постигнати с взетата мярка за неотклонение „Задържане 4 под стража“. Тезата на прокурора за „семейни проблеми“ е очевидно несъответна на доказателствата по делото, от които наред с престъплението срещу личността на пострадалата, е очевидно, че е бил силно смутен обществения ред и поведението на обвиняемия е предизвикало силно възмущение в случайните граждани – водача и пътниците в обществения превоз.

Съдът намира, че следва да обърне внимание на съществения пропуск да се гарантират правата на пострадалата, съгласно §1, ал. 4 НПК и Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадалите от престъпления.

Пострадалата П. Б. по силата на специалния закон – чл. 7а, ал. 2, има качеството на пострадала със специфични нужди от защита, които задължават полицейския орган и прокурора да й осигурят индивидуална оценка на потребностите и да адаптират процеса съобразно това.

По изложените съображения съдът прие, че искането за изменение на мярката с по-лека е неоснователно.

Поради горното и на основание чл.65 ал.4 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника Ж. Д. от АК – Велито Търново за изменение на мярката за неотклонение на Г. Б. А., обвиняем по ДП №ЗМ56/26 на 01 РУ МВР Плевен и ПОТВЪРЖДАВА мярката му за неотклонение „Задържане под стража“

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в тридневен срок от днес пред Апелативен съд - Велико Търново.

В случай на обжалване НАСРОЧВА открито съдебно заседание пред Апелативен съд - Велико Търново за 13.03.2026 г. о т 10:00 часа, за когато страните да се считат за редовно призовани от съдебно заседание.

УКАЗВА на органите на досъдебното производство да предприемат необходимите мерки за осигуряване на правата на пострадалата, произтичащи от §1, ал. 4 ДР на НПК и чл. 7а, ал. 2 от Закона за подпомагане и финансова 5 компенсация на пострадалите от престъпления.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 6